Не очаквам по-добри здравни услуги с новия НРД

Трябва да се създадат начини да се контролира и менажира болничната помощ ефективно, защото иначе се ощетява пациента, казва адв. Силвия Величкова

- Адв. Величкова, на какъв етап стигна договарянето между БЛС и НЗОК?

- Не знам, защото тези преговори не минават предварително през Надзорния съвет, ние не сме разглеждали конкретни предложения, нито изменения, които ще се искат. Точно обратното - аз съм поставяла въпроса за финансирането на биомаркерите като Апр и това беше оставено настрана с аргумент, че трябва да се съгласува с БЛС. Това е така, но за да се случи, първо трябва да има някакво предложение, а досега аз не съм запозната с тезата на здравната каса по този въпрос.

- Тоест, искате да кажете, че няма предварително съгласуване на договорния процес от страна на НЗОК с Надзорния съвет, така ли?

- Да.

- С какво си го обяснявате и така ли е било и при предишните ръководства на касата, ако имате наблюдения?

- Аз съм в Надзорния съвет от юни м.г., като представител на СРБЗ. Това е първият договорен процес, в който участвам и съм свидетел на тази практика да няма конкретни предложения, които да залегнат в проекта на НРД от страна на Надзорния съвет.

- Най-проблемната част на системата е болничната помощ, има ли съгласие в Надзорния съвет за това как ще се финансира и контролира тя?

- Тук отново мисля, че няма съгласие, нито нещо конкретно освен някакви лозунги. Всички са единодушни, че разходите растат всяка година, че бюджетът недостига, че има проблем с контрола. Това са неща, които са общоизвестни и се знаят от всички, но няма конкретни предложения да се решат проблемите. Миналата година знаете, че беше постановено решение на КС, с което се отмени забраната за заплащане до индикативните стойности на болниците или така наречените лимити. Оттук нататък беше разпространена тезата, която се защитава и от членове на Надзорния съвет, че се отмени единственият механизъм за контрол на плащанията в болничната помощ и това прави безконтролно финансирането на болниците. Моето мнение обаче не е такова. Според мен механизмът за болниците е за ограничаване на разходите, а не за контрол. През него няма как да бъде изпълнен и проведен контрол. Този механизъм казва просто, че една дейност се плаща до едно ниво и след това спира това да се прави, но така не се решават проблемите с недействителните хоспитализации, а само се задълбочава и замаскира проблема, давайки едно фалшиво изпълнение на бюджета, каквото всъщност липсва. Това е и тезата на съдилищата и въпреки това в новите правила за прилагане на бюджета отново има механизъм заплащане на болничната помощ, което показва липса на разбирането на този проблем.

- Всъщност Надзорният съвет одобри механизма за финансиране на болнична помощ, с който всеки месец ще се коригират средствата на болниците на база отчетената дейност и всичко ще им се плаща веднага. При липсата на действащ контрол, не е ли неправилно, защото точно така стимулираме на отчитането на фиктивна дейност?

- За мен е неправилно, но по други причини, за мен този механизъм нарушава правата на пациентите и противоречи на решението на КС. От тази гледна точка не би трябвало да има механизъм. Разбирам опасенията ви за безконтролност, но правото при всички случаи трябва да бъде зачитано, ние не можем да погазваме принципите на правовата държава. Една цел, дори да е добра, като правилното и ефективно разходване на средства на НЗОК, не трябва да бъде постигана чрез незаконни средства.

- Но на същия принцип идва въпроса - защо моите вноски за здравеопазване трябва да изтичат неправомерно в определени болници и болнични вериги, къде е законът тук?

- Със сигурност не трябва, но наличието на лимит не ограничава ли болниците, които лекуват добре, не ограничава ли пациентите.

- Бих ви опонирала веднага, че механизмът в момента гласи да се плаща веднага всичко, което се заяви от болниците, но това е друга тема. Въпросът е, ако лимитите, които бяха отменени, не са работещият механизъм за контрол, какъв би трябвало да е той според вас?

- На първо място, за да има ефективен контрол в него трябва да участват заинтересованите страни, а именно - пациентите. Те обаче нямат почти никакъв достъп до системата. Достъпът до платформите, чрез които те могат да участват в контрола, е труден и ограничен, тоест това не върши работа. Да не говорим, че липсва ефективен предварителен контрол, преди плащането на касата. Проблем е, че има и текстове за контрол, които не работят - имам предвид за болниците, които са хванати, че са отчели недействителна дейност и за които трябва да има прекратяване на договора. Механизмът тук е неработещ, защото санкцията на НЗОК се обжалва без да е влязла в сила, минава година-две по съдилищата, междувременно влиза в сила нов рамков договор и лечебното заведение пак работи с НЗОК. Има много други начини да се контролира дейността, нейното качество, удовлетвореността на пациента трябва да се обвърже със заплащането й, а не автоматично да се ограничава плащането според бюджета на НЗОК.

- И все пак бихте ли посочили конкретен механизъм, защото това е големият въпрос, който чака своето решение - какъв контрол да се наложи в болниците, така че да е работещ?

- Контролът означава проверка на дейността, на нейната действителност, механизмите за плащане не дават този резултат. На първо място правилата и санкциите трябва да са изпълними и изпълняеми, ако те могат да се заобикалят, както е с прекратяването на договора по пътеки, това трябва да се промени.

- Как например трябва да се поправи това правило, за да стане работещо?

- Срокът на санкцията трябва да важи не само за срока за действие на договора на лечебното заведение за съответната година със здравната каса, както е в момента. Проблемът е, че санкцията не влиза в сила дълго време, тъй като се обжалва, затова тя не трябва да е обвързана с действието на рамковия договор, за да има смисъл.

- Знаем, че има много фиктивни хоспитализации, какъв трябва да е механизмът, за да се установят и съответно санкциите да не паднат в съда, както сега се случва?

- Това се случва, защото контролът отново е формален, той е по документи, затова трябва да има по-добър достъп на всеки пациент до здравноинформационната система и до неговите досиета. Сега тази възможност съществува, но много малко хора могат да се възползват от нея, защото достъпът е труден - иска се КЕП или специална оторизация чрез РЗИ или РЗОК, а това е проблем за възрастните хора, за социално слабите. Така се оказва, че цели социални групи са изключени от достъп до здравните си досиета и контрол, а точно с тях се злоупотребява най-често.

- Дори те да получат достъп до досието си, дали биха били компетентно да извършват този контрол и да установят, че нещо не им е било извършвано?

- Мисля, че би било лесно да се види дали има фалшиви изследвания или хоспитализации, ако има възможност за обратно известие от страна на пациента. Тогава всеки ще може да потвърди дали тази дейност е извършена, за това дали някой е лежал в болница, не се изискват специални познания, всеки може да каже дали е бил опериран или прегледан от даден лекар.

- Питам ви, защото имаше случаи, когато пациенти казаха, че процедури и операции в болница не са им извършвани, а проверките показаха, че не са прави?

- Тук е мястото на предварителния контрол, включително и пациентите могат преди да влязат в болница да потвърдят, че това ще се случи. Има достатъчно механизми за контрол в другите страни, които можем да приложим, те се наблюдават най-вече в държави, където здравноосигурителната дейност не е монополизирана, не е нужно да откриваме нови механизми.

- Оптимист ли сте, че тази година ще станем свидетели на подобряване контрола в болничната помощ?

- Не съм оптимист, че ще има подобрение, защото механизмите, които се прилагат са стари, отхвърлени като конструкция, легитимност, ефективност, а няма нови механизми. Контролът е формален, не действа и единствено се правят опити да се ограничат разходите на болниците чрез дейността. Това поведение води дотам, че средствата не стигат и се възпрепятства достъпа на пациентите до други дейности като биомаркерната диагностика. Затова трябва да се създадат начини да се контролира и менажира болничната помощ ефективно, защото иначе се ощетява пациента. Ето сега, за биомаркерна диагностика са нужни едва 0.2% от средствата на НЗОК, въпреки това те няма да се заплащат.

- Защо смятате така, нали в бюджета има 5 млн. за биомаркери?

- Да, но напрактика няма как да се оползотворят, защото няма амбулаторна процедура, по която да се плаща дейността за самите изследвания на биомаркерите.

- Нали в момента се работи по създаването на тази амбулаторна процедура?

- Да, ако тя влезе в рамковия договор, тогава ще има възможност да се финансират биомаркетите. Но иначе няма как да се изразходват предвидените 5 млн.

- Обсъждали ли сте в Надзорния съвет дали ще се въведе и работещ механизъм за финансиране на амбулаторните практики за здравни грижи, както и з разширяване на обсега за всички пациенти?

- Предполагам, че тепърва ще го разгледаме, защото има среща, която предстои, но това е проблем, по който трябва да се работи.

- На какво разчитаме да има някакво подобрение в здравните услуги за пациентите, след като и тази година средствата на НЗОК ще изтекат в болниците, където няма ефективен контрол?

- Не мога да кажа, че ще изтече, но със сигурност няма предпоставки да смятаме, че ще е ефективно изразходван. Това е проблем, пациентите се лекуват основно в болници, защото така е структурирана системата. Има амбулаторни процедури, но те пак се извършват в болниците, цялата дейност е изнесена там, затова целият ресурс отива там. Със сигурност това не е най-ефективно за пациентите. Няма причина да смятаме, че тази година или с новия рамков договор ще има някаква разлика относно достъпа и качеството на медицинската помощ

- Но от кого зависи нещо да се промени в положителна посока, ето, вие сте част от Надзорния съвет на НЗОК, хората имат очаквания, можете ли да ги оправдаете?

- Има правна регламентация на ниво закон и нормативни актове, които се издават от МЗ, по които НЗОК не е компетентна. Но Надзорният съвет има много правомощия да структурират работата на НЗОК така, че да има промени, проблемът е, че голяма част от членовете на надзора са от държавната квота и тяхното мнение надделява, така за добро или лошо се поддържа статуквото. Гласът на пациентите е един и явно няма никаква стойност, доказателство за това е проблемът с биомаркерната диагностика.