Лимитите стимулират доплащането и гонят лекарите от страната

Д-р Явор Дренски, председател на Националното сдружение на частните болници

Здравеопазването в България има редица предимства, сред които са лесния достъп до здравни услуги, добре структурираната здравна мрежа и наличието на конкуренция. За съжаление мерките, които се предприемат от министерство на здравеопазване, дават предпоставки тези предимства да се променят.

През последните години сме свидетели на провеждането на здравна реформа на коляно. В публичното пространство се заявяват идеи, които след това се отричат, провежда се имитация на обществен дебат. Безразбрно се купува апаратура за държавните болници, а се търси финансова дисциплина.

В системата се създава напрежение, поставят се неадекватно кратки срокове за въвеждане на промените като новите пакети на здравната каса. Положителната страна при разделянето на основния пакет на НЗОК е, че се прави опит да се признае, че има нужда от доплащане. Отрицателната е, че моделът за разделяне не е достатъчно подходящ – не трябва да се приоритизират заболявания при финансирането, а да се осигури възможност за пълното покритие на всички. Това би могло да осмисли и ролята на допълнителните здравни фондове у нас.

Лимитите за болниците не трябва изобщо да съществуват, а правилно извършената медицинска дейност трябва да се заплаща напълно, защото никой не може да ни казва кога да се лекуваме. Лимитите водят до затруднен достъп до медицинска помощ, поява на директни плащания от джоба на пациентите и кредитиране на сектора от страна на болниците. От това кредитиране клиниките започват да изпитват затруднения и да отлагат плащания към своите доставчици, както и да селектират пациенти. Листите на чакащи в света, които непрекъснато се дават за пример, са породени не от недостиг на средства, а на специалисти. При нас има ресурс за лечение, но операционните седят празни заради наложени финасови лимити.

Със закона за бюджета на НЗОК за 2016 г. се направи и опит за подмяна на Закона за здравното осигуряване, който бе променен през лятото. Постоянните промени обаче водят до липса на възможнот за предвидимост и изготвяне на адекватен бизнесплан. Лекарите са принудени да решат дали да върнат пациентите у дома с риск да се влоши състоянието им или да ги вземат с риск да не се плати за лечението им. Непокриването на разходите от своя страна води до намаляване на заплати и емиграция на медицински специалисти от страната.