Талантът да раздаваш обич

Психиатричната сестра Даниела Костадинова е отговорна на дежурство за 40 човека в Мъжкото отделение на болницата в Церова курия

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Даниела Костадинова е родена на 17 септември 1977 година във Велико Търново. През 1999 г. завършва здравни грижи в колежа към Великотърновския университет, а след това и социални дейности и здравен мениджмънт. Вече 26 години е психиатрична медицинска сестра в Държавната специализирана болница по психиатрия в село Церова курия. Десет години е работила в Отделението за рехабилитация, сетне станала старша сестра на най-тежкото отделение – това за тежко психозни мъже.

През прага на психиатрията

Интересно й било още от дете да си представя какво се случва зад дебелите стени на масивното здание, как лекарите и сестрите лекуват болните, как си говорят с тях. Имала възможност да наблюдава болницата, тъй като ваканциите прекарвала при баба и дядо в Церова курия. „Сестринската грижа още от малка ми се струваше много подходяща за момиче, та нали тя е хуманна, помагаш на другите. На това ме бяха научили вкъщи. Затова, щом завърших училище, кандидатствах и записах да следвам в колежа", разказва Даниела Костадинова. След дипломирането не се поколебала и постъпила в психиатричната болница. „В началото се страхувах, но след вече близо тридесет години работа тук, мога да кажа, че не бих сменила работната среща. Тези хора също имат нужда от грижа и внимание, дори много повече, отколкото останалите. При пациентите в други специалност минаваш, извършваш манипулациите, клиничната пътека свършва, човекът бива изписан. Нашите пациенти се нуждаят от доста по-продължително лечение. За успеха му са важни не само лекарствата и терапиите, но и отношението", казва Даниела Костадинова. Оприличава ги на малки деца. „И точно като тях, когато усетят любов, грижа и внимание, това веднага се отразява на тяхното състояние", казва още Костадинова. Тя е старша сестра на Отделението за лечение на тежки психози – мъже, най-тежкото във всяка една психиатрична болница. В него са настанени най-острите случаи.

Да отвориш сърцето си за другите

Независимо, че е крехка, тежи почти 60 кг, никой не я е нападал, не й е посягал с пръст. Причината – обича хората, показва им добротата си. И те я разбират и отговарят също с обич. Често пъти се случва сутрин рано някой пациент да я посрещне с цвете, откъснато тайно от болничната градина. Някои й пеят песни, други се опитвали дори да пишат стихове. Тази седмица Костадинова се върна на работа след отпуск. Едната седмица за пациентите, в които я няма, изглежда им се е сторила месец. „Посрещнаха ме шумно, едни пееха, други се смееха. Те са като деца и точно като тях, са неподкупни в преценката си за хората", казва старшата сестра на отделението. „Това е и най-ценното за мен, оценката да идва от тях, защото са искрети, не могат да се прикриват зад любезности. Те са откровени", казва Даниела Костадинова. Има обаче един проблем, който я натоварна в работпните й дни – шумът. „При тях никога не е тихо. Все някой нещо пита, друг споделя, трети иска да му бъде обърнато внимание. И всичко това на висок глас", споделя тя. Затова, като се върне след работа вкъщи, най-напред се старае час – два да се изолира, да й е тихо. „Това е истинско блаженство" усмихва се тя. Съпругът й в началото не я разбирал, но отдавна вече е свикнал, че първите часове за жена му след работа са само за нея и то в тишина. Синът им, 22-годишен е единственият, който може понякога да наруши почивката й, но само ако задава кратки въпроси, които не подлежат на обсъждане, поне докато тя си почине. И двамата мъже вкъщи са с професиси далече от медицината, което за нея е преимущество, защото така не пренасят служебните си тегоби у дома.

Проблемите на делниците

За Даниела Костадинова, както и за всички други, работещи в болницата – и лекари, и медицински сестри, те не са никак малко. Основният е неадекватното за труда, трудностите и риска заплащане. „Заплатите са изключително ниски. Самата работа с психично болни не е за всеки", заявява Даниела Костадинова. Напрежението е огромно. Затова, освен за по-високи възнаграждения тя и колегите й протестираха и за промяна на категорията труд от трета на втора. „Успяхме да постигне споразумение, според което бюджетът за нас бе увеличен с 50 на сто. Още обаче не сме усетили това увеличение, когато стане факт, тогава и ще се зарадваме. Обикновено ни карат хората в обострено състояние, когато са изключително опасни. Довеждат ни ги с полицейска кола и белезници. Като изляза аз или някоя друга колега да поемем пациента, полицаите недоумяват, как така жена ще се справи с буйстващата канара. Няма как обаче, справяме се", казва Костадинова. И допълва, че заради тези рискове и напрежение в специализираните психиатрични болници работещите ще се борят за втора категория труд. Към това се прибавя и дефицитът на кадри, заради което в трите отделения с по 40 легла в болницата в Церова курия на дежурство във всяко едно от тях са по една медицинска сестра и един санитар, а за цялата болница лекарят е само един. „За оказване на качествени грижи трябва да има достатъчно персонал, за да може да се обърне необходимото внимание на всеки един от пациентите, казва тя. Често пъти те са склонни към агресия", допълва тя. И припомня исканията, а те са да се гарантира размерът на възнаграждения поне 20% над средната брутната работна заплата за страната. „Сега повишават минималната работна заплата. Служителите, които са на нея, това са санитарите, вече получават повече, но на останалите тя оставата същата, както досега. Същевременно разликата между техните заплати и нашите намалява. Ето защо искаме актуализация и гаранция за 20 на сто над средната брутна работна заплата", казва още Костадинова. Когато това ще стане факт, предстои да разберем. За всички тези въпроси отново ще стане дума на 10 май. Тогава ще бъде сформиран Национален професионален консултативен съвет на психиатричните сестри към Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. В него ще има представител на всяка една регионална колегия, а Костадинова ще представлява тази на Велико Търново.

Спокойствието на празниците

То е най-ценното за психиатричната сестра Даниела Костадинова. И разбира се да е с хората, които обича – съпругът, и синът. Тримата са пътешественици по душа и осъществяват своите мечтани дестинации – и у нас, и в чужбина стига да има време. Независимо, че харесва тишината е от поколението, което с удолоствие служа рок и балади. Да се зареди с енергия и се отърси от проблемите на делниците, тя използва всеки свободен час, за да се разходи или просто да седне на някоя пейка, да почете, да помечтае.