Да подадем ръка на Ирена

Всичко започва преди 15 години, когато Ирена получава припадък. Но преди това в продължение на месеци усеща, че нещо не е наред, но го отдава на преумората. При най-малкото движение получава силно сърцебиене и задух. Отива на кардиолог, но дълго време никой не можеше да каже какво й е. Две години тя е изгубена между диагнози и болници. През 2011 г. най-накрая чува отговора – пулмонална артериална хипертония. Това рядко заболяване води до тежка дихателна и сърдечна недостатъчност. Наричат я „болестта на принцесите", защото колкото повече напредва, толкова по-зависим ставаш от помощта на другите. В продължение на девет години лекарите успяват да контролират състоянието й с лекарства. Но през 2020 г. започнаха животозастрашаващи аритмии. Ирена преминава през три сърдечни аблации за година и половина – истински ад.

 

Дълги години състоянието на младата жена 

 

се проследява в един три референтни центрове, където се проследява пулмоналната хипертония – този в УМБАЛ „Св. Анна" в София. До 2019 г. Ирена се чувствала сравнително добре, въпреки че в нейното състояние не можела да изкачва стръмно и се задъхвала при по-дълги преходи. Но все по-често започвала да излиза извън ритъм, първоначално рядко, а след това доста по-често, докато в един момент през 2021 г. по спешност влиза в болница с много високо честнота аритмия, което беше животозастрашаващо състояние. „Ако не беше овладяно, можеше да се случи, нещо още по-лошо. Преживях за година и половина три аблации - интервенции в сърцето, които целят да намалят рязкото покачване на пулса, което е животозастрашаващо. След третата аблация след някакво време, вече имаше някакъв ефект. Но година и половина беше много трудно, аз постоянно излизах извън ритъм, и сърцето ми много се увреди, при излизане извън ритъм то много страда, защото не се движи в правилния тон", разказа Ирена.

 

От 2023 година се започна едно рязко влошаване, 

 

постоянно трупане на вода в корема, все по-малък капацитет на движение, много голямо задъхване. „Не можех да се храня, свалих доста килограми, аз и в момента съм доста под теглото си, но поне горе – долу в момента поддържам някакъв среден баланс. Влизах много често в болница, на всеки три месеца за оводняване и моята докторка ми каза, че вече са стигнали на етапа, в който лекарствата спряха да работат ефективно. И тогава лекарите решавиха да направят е своеобразен мост към трансплантацията. Беше направена септостомия с поставянето на флоу регулатор , за да може да се олекоти налягането в дясното предсърдие", обясни още Ирена. И допълва, ч в края на 2023 г. за нея и лекарският екип вариантът е двустранна белодробна трансплантация в клиника в Европа или по света. „За жалост се оказва, че в Европа нещата са сложни, защото България не е част от големите органни банки, като например Евротрансплант. Отделно страната ни няма договорни отношения с чуждестранни клиники от 2019 г. в които може да бъде извършена такъв вид трансплантация", казва пациентката.

 

Единственият изход остана САЩ, започнахме да 

 

издирваме клиники и с помощта на пациентски организации бе установен личен конконтак с ръководителят на програмата за белодробна и сърдечна трансплантация проф. д-р Реда Гиргис, който прие да извърши животоспасяващата операцията. Болницата е базирана в град Гранд Рапидс в щата Мичиган, САЩ. Наблюдаващите ме кардиолози започнаха да водят кореспонденция , която продължи близо шест месеца. Беше получена оферта и заедно с представители на Изпълнителна агенция „Медицински надзор" бяха проведени две он-лайн срещи с представили на америнаския екип", разказа още Ирена. Тя трябва да замине за Щатите и да замине там за около година. Принципно лекарите искат година след трансплантацията пациентът да живее там, за да бъде проследяван, защото това е много опасен период, в който може да има усложнения и е нужно наблюдение. „И това е период, в който лично аз трябва да се издържам в друга държава, например наемите за една супер елементарна квартира в малко градче варират между 1200-2000 долара на месец, или около 4500 долара на месец за транспорт, жилище, храна и ежедневни нужди – остават за моя сметка. Това е невероятна сума само за наем и за елементарно оцеляване. Аз ще трябва да замина с продружител, защото в постоперативния период е необходима помощ. Ние няма как да работим ние в Щатите, защото ще заминем със здравни визи ", разказа още тя. Заради всичко това Ирена се нуждае от подкрепа, за да събере поне 50 000 евро, сума, която тя се съмнявам, че всъщност въобще няма да й стигне.

 

„Говорих с една адвокатка, която е помагала 

 

на един българин и се оказва, че може би след трансплантацията, самата болница те принуждава да отседнеш в нещо като извънболничен хотел, който е близо до самата болница и за който също трябва да заплатиш сам, има и допълнителни грижи – медицински, рехабиталиционни, които също се заплащат", обясни още тя.

До момента от дарителската кампания на Ирена са събирани 30 хил. лв., които са крайно недостатъчни за каквото и да било. Ирена предполага, че преди да замине за Америка най-вероятно ще й искат и пари в банка, за да видят, че има някакви доходи, с които може да се справи, докато е там. Сумата от която се нужда тя и нейната майка в САЩ е 50 000 долара.

 

Наскоро оферата за операцията на Ирена бе

 

 одобрена от НЗОК и държавата ще заплати 680 хиляди долара. „Лично аз съм доволна, независимо от някои бюрократични изисквания с които трябваше да се справя. В момента общувам с много свестни хора, които помагат. От ИАМН има служителка, която се свърза с мен, постоянно води кореспонденция, винаги ми звъни, когато е нужно, държим много тясна връзка. Върши си много съвестно работата, мисля, че работи в международния отдел ", допълва Ирена.

По нелекия път, по който върви, Ирена среща множество трудности. Тя признава, че е стиснала зъби и се бори – емоционално и физически – за да бъде по-стабилна.

"Опитвам се да върша повече, отколкото реално мога. Но с надеждата, че всяка стъпка води в правилната посока. Имам вяра в нещата", споделя тя.

Въпреки това, тя гледа напред с надежда – вярва, че всичко се случва с причина и че един ден ще бъде много по-пълноценен човек, отколкото е сега.

„Моето мото е – вярвам, че животът може да победи смъртта. Вярвам, че има хора с големи сърца, които ще се отзоват на моя призив", казва още Ирена. Нека помогнем!

 

 

Как да помогнем Всеки, който иска да дари средства, за да помогне на Ирена, може да го направи по следните начини: BG50BPBI79401094398001  Ирена Методиева Основание:Дишай ,Ирена Postbank @imetodieva Revolution @IrenaMetodieva PayPal Нов шанс за живот за Ирена pavelandreev.org