Да се бориш по ноти

Незрящата оперна певица Кристина Алекандрова дели делника между сцената и работата с деца с епилепсия

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Родена е на 14 септември 1080 година в София. Незряща е на 100 процента. По думите й, увреждането е придобито в резултат на престой в кувьоз. Завършила е училището за деца с нарушено зрение в София. Учи и се дипломира със специалност оперно пеене в Националната музикална академия „Любомир Пипков". Впоследствие завършва специална педагогика за хора с увреждания, както и музикална педагогика в Софийския университет. Участвала е и е печелела награди на много межнурадни оперни фестивали, изявявала се е на концерти. Работила е съвместно с БНР и БНТ. От 2016 г. е музикален терапевт в дневния център на Асоциацията на родители на деца с епилепсия в София.

Добрата орис

В семейството на Кристина Александрова музиканти няма. Покойният й баща е работил към МВР, а майка й е служителка към Министерството на отбраната. Не си спомня някой вкъщи да е музицирал или да си е пеел, докато върши нещо. „Никой не ме е насочвал към музиката. Имах свободата да избирам с какво да се занимавам. От малка слушах радио, не излизах много да играя с децата заради зрителния ми проблем. Стоях си вкъщи и следях най-вече музикалните предавания. Вероятно това е предопределило развитието ми", предполага Кристина. Особено я привличали класическите изпълнения. Поискала да я запишат на уроци по пиано, започнала заниманията. Открили я, като глас, още докато била ученичка в училището за деца с увредено зрение. Станало чрез репортаж на БНТ. Снимали част от концерт на учениците. Гласът на Кристина направил впечатление на музикалните редактори, изпратили запис в Брюксел, където се подготвял певчески фестивал за деца и юноши, финансиран от фондация „Кенеди". Момичето представило там България и спечелила приза на музикалната проява. „Тогава разбрах, че пеенето ще е моят път", споделя Кристина Александрова. Впоследстиве станала една от първите трима стипендианти на фондация „Райна Кабаиванска". За конкурсните изпити в Консерваторията я подготвила Христина Ангелакова. „Имах шанса и удоволствието да пея с много наши известни изпълнители, като самата Райна Кабаиванска, Орлин Горанов, Васил Петров и много други", разказва с удоволствие оперната певица. И допълва, че е пяла и народни песни на сцена, за което се наложило да усвои специфичната гласова техника за изпълненията им. На едно прослушване през 2000 г. незрящият пианист от „Ла скала" Лучано Ламфарнки определил гласа й като рядко срещания драматичен сопран.

Удовлетворение и делници

След завършване на академията започнали и поканите – концерти, оперни спектакли, шоу програми. Изявявала се е на сцени в Белгия, Италия, Испания, Полша и Чехия. През 1998 г. отпътувала с правителствена делегация за Франция за фестивал, на който представяла България. „Чувствителна съм към хората с по-различни потребности. Затова впоследствие завърших специална педагогика в Софийския университет. През 2016 г. Асоциацията на родителите на деца с епилепсия (АРДЕ) търсели музикален педагог за дневния си център в София. Кристина се поколебала, но в крайна сметка, решила да се яви на конкурса. Харесали я. Оттогава досега тя работи с деца и юноши, и по усмивката и излъчването на лицето й, когато заговори за тях, се вижда, че заниманията наистина я правят щастлива. „От тях аз все още продължавам да се уча. Всяко едно дете е и мой учител. Преди време не вярвах, че това ще е моят път. Сега разбирам, че това ми е било предначертано", казва певицата. Разказва, че някои от учениците й в дневния център на АРДЕ имат музикални заложби, но едва ли могат да стигнат до професионална сцена. „Има деца с усет, интонират много вярно. Проблемът е, че много от тях имат речеви дефицити. Имаме момиче с много добър и звънлив глас, но проблемът е говорен. Важното е, че всички имат желание да се занимават. С тях разучаваме на синтезатор кратки мелодии, като целта е да се развива и поддържа фината моторика чрез различни упражнения", споделя моменти от работата си Александрова.

Мечти и реалност

Делниците й минават на работа в дневния център, до който се придвижва и се връща у дома със специализирания транспорт на Столичната община. „Много е удобен. Звъниш по телефона и заяваваш час и маршрут", казва тя. Вкъщи заниманията са, като на всяка друга българска жена. Намира обаче време и да слуша музика. Отново класика – пучини и Верди. От няколко години се изкушава да пише. Вече има издадена една стихосбирка, озаглавена „Крадец на сънища". Приятели я убеждават да събира стихове за втора. Обещава им, че скоро ще го направи. Колкото и вълнуващ и изпълнен с успехи е животът на Кристина Александрова, съвсем не може да се каже, че той е такъв за много други незрящи и въобще, хора с увреждания. Макар и образовани, владеещи умения, те не успяват да си намерят работа. Като наблюдава тази нашенска действителност, мереща с различен аршин от този с критериите за ценз и умения, оперната певица не може да скрие огорчението си. „Би трябвало да се дава възможност на повече хора с физически проблеми да показват своите възможности. Сред тях има такива с умения, със съответното висше образование, но след завършване няма къде да се реализират на трудовия пазар. Работодателите се страхуват да ги назначават. Бих искала да им кажа: Не се страхувайте! Те могат да допринесат немалко за бизнеса ви", завършва Кристина Александрова.