Интересът на българите към лечение в чужбина се увеличава

Причините не се крият само в по-високотехнологичната апаратура и иновативни методи, а в по-добрата организация на лечението и осъществяването му в едно болнично заведение, казва Звезделина Лютфи

- Г-жо Лютфи, защо при наличието на толкова много болници в България, хората търсят лечение в чужбина?

- Причините за търсене на лечение в чужбина са много комплексни. Важно е да се отбележи, че изборът за лечение в чужбина не е винаги поради липса на доверие в българските лекари, а често е резултат от стремеж към допълнително мнение, специфична интервенция или индивидуален подход. Българските пациенти търсят най-доброто възможно лечение за себе си или своите близки – независимо къде се намира то.

Ако трябва да бъда честна, едно от основните неща, които привлича пациентите в чужбина, независимо в коя държава, е, че в една болница може да се осъществи цялостния процес – диагностика, лечение, проследяване, независимо от какви и колко медицински направления има нужда пациента. В България пациентите често ходят в различни болнични заведения и това понякога бави процеса по диагностика, особено, ако говорим за по-тежки заболявания.

- Вие работите с болници от различни държави - колко и кои са те?

- „Медикъл Караджъ" разполага с изградена международна мрежа от над 300 партньорски болници в повече от 17 държави. Това ни позволява да предложим на пациентите си богат избор от водещи лечебни заведения според нуждите им. Работим активно с болници в Турция, Австрия, Испания, Чехия, Гърция, Северен Кипър, Сърбия и други държави, които са символ на качество и професионализъм в медицината. Доскоро работихме и с Израел, сега заради войната малко се промениха нещата. Но пък Украйна също е място, където ходят пациентите и към момента, въпреки войната.

- Увеличават ли се или намаляват българските пациенти, които търсят лечение зад граница?

- Определено се увеличават. През последните години наблюдаваме постоянен ръст на търсенето на здравни услуги в чужбина, като основната причина е, че пациентите стават все по-информирани и търсят най-доброто лечение за своето заболяване, търсят второ мнение за протоколите, по които ще се лекуват тук или в друга държава.

- С какви заболявания са пациентите, които се обръщат към чужбина?

- Най-голям интерес има към направленията, в които точната диагноза и модерният подход са решаващи за крайния резултат. Онкологията е водеща, тъй като пациентите търсят най-съвременни терапии като имунотерапия и таргетна терапия и мултидисциплинарен подход. Следват неврохирургията и ортопедията – често при сложни случаи, изискващи прецизна хирургия и модерни технологии като невронавигация и невромониторинг. Репродуктивната медицина също е сред най-търсените, особено в контекста на по-високата успеваемост в чуждестранните клиники. Офталмологията също се очертава като едно от най-динамично развиващите се направления. Все повече пациенти избират да се лекуват в чужбина именно заради възможността да получат бързо и ефективно решение във всички направления на медицината. Последните пет години наблюдаваме ръст и на пациентите с току що поставена диагноза, които се обръщат към чужбина, може би защото става дума за по-голямо чакане за протокол в България и решение на онкологичния консилиум.

- Хората с онкологични заболявания ли са най-големият процент на търсещите лечение в чужбина?

- Не бих казала. Не мога да посоча тозни проценти в момента, но е едно от водещите направления. Ние се занимаваме много с органна трансплантация, особено за деца, знаете че, бъбречните трансплантации за деца в България не могат да бъдат извършвани. Аз лично имам много голям опит в това направление. Все повече хора с неврологични и генетични заболявания търсят помощ, клинични проучвания и подобни.

- Коя е най-предпочитаната дестинация?

- Турция за момента остава най-предпочитана, не само защото е близка дестинация, а и защото държавата се наложи като лидер в медицинския туризъм. Там здравеопазването е приоритет на държавно ниво, не само на частно. Държавата инвестира изключително много в болниците, специалистите не спират да учат през целия си живот, но има и много добро обслужване на пациентите. Има интерес и към Австрия, Германия, Израел, въпреки че последната година интересът към тази държава намаля.

- Кой може да си позволи подобно лечение, след като знаем какви са средните доходи у нас?

- Лечението в чужбина действително е с по-висока цена, но това трябва да се разглежда през призмата на качеството, скоростта, ефективността. За много пациенти това не е просто разход, а инвестиция в здравето и живота им. Тази гледна точка трябва също да бъде разгледана. Ние имаме изградени дългогодишни партньорства с много клиники и едно от нещата, които непрекъснато правим е да следим и да се борим за възможно най-ниските цени. Освен това помагаме на пациентите при организиране на дарителски кампании, популязиране и подкрепа чрез нашите социални канали, опитваме се никой да не се чувства сам в тези тежки моменти.

- Животът и здравето наистина нямат цена, въпросът е дали наистина качеството е по-добро и има ли кой да наблюдава тези пациенти след връщането им в България?

- Качеството на лечение в чужбина е на много високо ниво и това е факт. С използването на последните медицински технологии, с инвестициите които правят болничните заведения и обучението на лекарите, те имат много строги протоколи на поведение. Аз много се възхищавам на това, че голяма част от болниците в чужбина имат отдел, който работи с пациента, ако той има оплакване, притеснения или някакъв проблем, това отделение се занимава с правата на пациентите.

За мен проследяемостта е много важна. Пациентите след приключване на лечението получават медицинска документация от болницата, в която са лекувани - епикризи, медицински изследвания, запазват връзка със своя координатор от съответната болница, където са лекувани, комуникацията с лекуващите лекари остава отворена. При нужда пациентите могат да се свържат с тях винаги. Отделно нашият екип има задачата да действа като връзка между пациента и лечебното заведение и оказва съдействие по всички въпроси. Целта ни е не само успешното лечение, но и последващата грижа.

- Колко са българите, които търсят лечение зад граница на година?

- Такава статистика не знам дали може да бъде направена, средно за Турция мисля, че около 20-30 хиляди човека се лекуват годишно там, но това е трудно да бъде проследено, особено, ако трябва да сенаправи статисктика и за останалите дестинации.

- А чрез вас?

- За последните години ние имаме около 5000-7000 души на година за различните държави.

- Имате ли наблюдения при тези хора каква е успеваемостта, има ли недоволни?

- Разбира се, ние ги проследяваме и пращаме на всеки от тях анкетна карта след завръщането си от болницата. Може би около 90% от пациентите ни са презадоволени, защото екипът ни се грижи добре за тях, но медицината не е математика и няма едно болнично заведение, от което всички да са доволни и обратното. Ежедневно получавам заявка от много хора, които казват - Пратете ме в най-добрата болница, при най-добрия лекар. Но аз винаги им отговарям, че такива няма, най-добрият лекар е този, който е помогнал на теб самия, ако е помогнал на мен, това не значи, че ще може и на теб. Ние се занимаваме с много тежки заболявания и не винаги положителният изход е възможен.

- Какво е нужно да се случи в България, за да стане здравният туризъм входящ, от изходящ?

- За мен първо на държавно ниво трябва да се коригират много неща. Основните проблеми са свързани с отсъствието на цялостна визия и целенасочена политика. За да бъде България конкурент на международния пазар, са необходими много неща - по-ясно позициониране на страната ни като дестинация за медицински туризъм, развитие на пакетни услуги за чуждестранни клиенти, инвестиции в човешкия капитал, за да задържат медицинските специалисти, сестри, рехабилитатори. Това са само част от основните ни проблеми.

Но когато става дума за пациент, който идва от чужбина, той има нужда от координатор, който да разбира проблематиката, да превежда правилно, да разбира медицинска терминология и да се грижи за пациента от човешка гледна точка. Това е наистина сериозна инвестиция. Трябва да се промени фокуса към модерните технологии, иновативните подходи, за да се привлекат пациенти, които търсят качество и ефективност. И разбира се е много важно да се направи връзка между лечебните заведения и туристическата индустрия, защото медицинския туризъм е свързан и с много неща извън лечебното заведение. Трябва да се създаде модел за здравен туризъм и затова е нужна целенасочена държавна политика.

- А какво е нужно на здравната ни система, за да иска българският пациент да се лекува тук?

- Здравната ни система има потенциал, благодарение на добре подготвените специалисти и това всеки може да го потвърди, имаме традиции в медицинското образование. Но това, което трябва да се развие е кадровата обезпеченост. Особено извън големите градове, където имаме много сериозен проблем. Трябва да се наблегне на политики за привличане и задържане на специалисти, включително чрез подобряване условията на труд и на доходите. Инвестициите в модерни технологии и дигитализацията са от ключово значение за по-ефективна, достъпна и навременна медицинска помощ. Автоматизацията, електронните досиета и телемедицината трябва да станат реалност, а не перспектива. Всички тези неща са от ключово значение за по-достъпна, навременна и ефективна медицинска помощ. И разбира се, образованието и продължаващато обучение на медицинските специалисти. Защото те са в основата на всяка здравна система - подкрепа за следдипломна квалификация, участие в международни програми, всичко това, върху което в чужбина се акцентира, трябва да се въведе и у нас. Нужна е, разбира се, и ясна държавна стратегия, която да постави здравето на хората в центъра на политиката, но не като разход, а като инвестиция. С правилните реформи и диалог между всички заинтересовани страни, смятам, че здравната ни система може да се превърне в устойчив и конкурентен модел, така че всички да имаме желанието да се лекуваме тук.