Коментар

Подкрепям въвеждането на ясни критерии за качество

28-04-2025 06:16

Напълно съм съпричастен и се присъединявам към това да имаме стандарти както за лекарския, така и за сестринския състав в болниците, казва д-р Александър Симидчиев

Подкрепям въвеждането на ясни критерии за качество

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) заяви няколко свои искания през седмицата. Оттам настояват да са договорен партньор в преговорите с НЗОК по НРД и да се въведат изисквания за качество. БАПЗГ искат още да бъде фиксиран брой, по подобие на този на лекарите, за лечебно заведение, което иска да сключи договор с касата, както и сестринските практики да бъдат финансирани. Възможно ли е това да се случи и ако да, по какъв начин и с какви стъпки. Това попитахме д-р Александър Симиджиев – депутат от ПГ на ДБ.

Моето лично наблюдение и убеждение е, че у нас има тежък проблем с кадровия състав. Към момента са налични около 60% от необходимите за страната медицински сестри. Обучаващите се сега са много малко. Необходими са ни между 600 и 700 на годишна база само, за да поддържаме нивото 2000.

Имаме тежък недостиг, който се

проектира и в бъдещето. Проблемът е сериозен. Въпросът е къде са корените му и със сигурност те са няколко, а не само един. Дали професионалистите по здравни грижи да бъдат или не договорен партньор е въпрос, който трябва да се реши консенсусно и то от гледната точка на различните съсловни организации. Както имаме разнобой в момента, противоборството не помага да движим здравната система напред.

Трябва всички интереси, от всички

страни да бъдат адекватно покрити и същевременно да има съгласие за това, как да вървим напред. Аз съм запознат със становището на БЛС, а то е, че цялостната отговорност за лечението е в лекаря, той е юридически отговорният. Това е нещо, което за да се случи по най-добрия начин трябва да има доста преговори и те да бъдат с всички партньори. Нужно е да имаме избистрена позиция между съсловните организации.

Не делим нищо, трябва да повдигнем

качеството на грижата за пациента – нещо, което следва да стане със средствата, с които разполагаме, защото за ресурса няма откъде да бъде взето повече. Знам, че много хора ще кажат: Всяка година се повишава ресурсът в НЗОК. Реално той не се повишава, това е събираемостта, като касата разчита на вноските на хората. Това, че се вдига количеството ресурс, който имаме не е в резултат на прехвърляне на пари от другаде, а от повишена събираемост на базата на повишаването на работната заплата и съответно отчислените от нея вноски.

Колкото до исканията да се въведат

критерии за качество, аз съм категорично „за". Това трябва да стане за абсолютн всички професии. В здравния сектор трябва да има много ясни критерии за качество. Те се наричат стандарти. Всеки път, когато говорим за здравната система, давам един и същи пример. Това е една индустрия, разчитаща на 100 % на стандартите, а именно авиацията. Авиокомпаниите спазват глобални стандарти, от които не могат да се отклонят. Поради това, от най-опасния вид транспорт, той е станал най-безопасният. И това е заради стриктните критерии, които постоянно се осъвременяват, т.е. системата е самообучаваща се.

Нещата не са само до това просто

да въведем едни стандарти. Трябва да въведем и механизъм, по който те да се осъвременяват постоянно и да са в крак с медицината. Не е въпрос само да ги приемем, а как да ги направим максимално актуални към променяваща се реалност, свързана с дигитализацията, въвеждането на изкуствения интелект и на новите процедури, медикаменти и всичко останало. Имаме два процеса, които вече трябва задължително да натискаме от всички страни да се случват както от професионално-съсловните, така и от пациентските организации, така и от политическата класа.

Да имаме ясни стандарти, базиращи

се на науката, свободния опит и същевременно постоянно да се осъвременяват.

Медицинските сестри искат да се въведе брой за медицински сестри в ЛЗ, както е при лекарите, за да се сключва договор с НЗОК. Кадрите в здравната система са изключително важния компонент, без който нищо останало не може да работи. Без тях нито технологията може да заработи, нито медикаментите могат да бъдат предписани правилно.

Абсолютно всички компоненти

в здравната система – от обгрижването на пациента и хигиената в здравните заведения не може да бъдат налице, ако ние нямаме кадрово осигуряване. Напълно съм съпричастен и се присъединявам към това да имаме стандарти както за лекарския, така и за сестринския състав, както и за нисшия състав – санитарите и хигиенистите. Без нито една от трите компоненти не можем да имаме адекватна здравна грижа. Ако ние въведем изисквания, хармонизирани с европейските и световните практики, това според мен, ще доведе дотам голяма част от лечебните заведения да не могат да ги покрият както по отношение на лекарския, така и на сестринския състав.

Хората трябва да знаят, че това ще

доведе до намаляване броя на лечебни заведения, най-вече за болнична помощ. Оставащите ще бъдат по-добре специализирани, работещите ще са по-добре платени, но като цяло болниците ще са по-малко в държавата. Това решение трябва да бъде взето заедно с тези, които ще бъдат засегнати, а именно гражданите, ползващи по-малки болници с по-малък ресурс. От медицинска гледна точка това би било правилно, но значи, че за някои близкото до тях ЛЗ трябва да бъде закрито или преместено на друго място.

Издържането му би изискало брой

лекари и медицински сестри, които трябва да отговарят по стандарт, вероятно, на много по-високо ниво, отколкото са в момента. Доколкото знам, сестринските практики в момента са организирани предимно в по-малки и отдалечени населени места, където няма възможност да се направят комплексни практики. Тези лечебни заведения трябва да бъдат финансирани така, както и всички останали. Проблемът е свързан с отговорността и обхвата на дейности, които трябва да бъдат осигурени. Ако ние имаме адекватно остойностяване на труда и на лекарите, и на медицинските сестри, акушерките и фелдшерите, няма никакъв проблем те да бъдат финансирани от НЗОК.

Въпросът е, че и в момента дори

лекарският труд в клиничните пътеки не е остойностен, защото нямаме остойностяване на един час лекарски труд. При всички положения трябва да имаме остойностяване на труда и тогава всеки един от тези видове труд, може да бъде остойностен и съответно заплащан. Това е необходимост. Тези практики не са се появили поради нечие желание, а се появяват там, където има нужда от тях.

Напълно възможно е финансирането

да се осъществи, но при ясно дефинирана минимална почасова ставка, за която аз много отдавна апелирам да има и при лекарите, и при останалите, свързани с медицината, професии. Това ще даде съотношението на възнаграждението на база на отговорностите. По този начин ще имаме минимални нива, над които да се надгражда отгоре в зависимост от компетентности и възможност на процедурите, които се извършват. Всеки, извършващ общественополезна дейност трябва да може да бъде финансиран.

Още по темата