Посветена на децата с диабет

Насочила се е към медицината, защото в рода си има
много хора с хуманитарни професии, включително лекари. „Харесваше ми хирургията, но се отказах след първите две операции, защото трябваше по 5-6 часа да съм в операционната, а аз тежах само 50 кг и нямах физически сили", усмихва се тя. След като се убедила, че хирургията не е женска професия, защото изисква физическа сила, избира друго - през 1985 г. придобива специалност педиатрия, а през 2001 г. – детска ендокринология и обмяна на веществата. Професионалната й кариера започва в санаториума за рехабилитация в Слънчев бряг, където се лекуват деца с туберкулоза, бронхиална астма и неспецифични белодробни заболявания. Сама го решила, защото е била освободена от разпределение, тъй като е отличник на своя випуск в Медицинския университет в София, но скоро установява, че там й е „тясно". Затова се явява на конкурс в Клиниката по детски болести на Александровска болница и го печели. А по-късно, когато някои от отделенията на клиниката са преместени във връзка със започналия през 1987 год. строеж на нова детска болница, тя попада със своето отделение по диабет в детска болница „проф. Иван Митев", където работи и сега.
Убедена е, че и педиатрията, и диабетологията са женски
специалности, защото са с терапевтичен профил. Инвазивните манипулации, които се правят, са основно венозни манипулации като вземане на кръв, венозни инжекции и пр. и са подходящи за нежния пол. Любопитствам, защо броят на болните с диабет непрекъснато расте. С чувство за хумор доц. Савова казва: отговорът е предмет на Нобелова награда! Но допълва, че във всички случаи причините основно са фактори на околната среда, които променят генетичните ни кодове и имунната система започва да създава антитела към структури на собственото си тяло, защото не ги разпознава, а ги определя като чужди. „Това се получава, когато влизат много чужди химични молекули в човешкото тяло, а нашето ежедневие е свързано с хиляди такива. Като започнете от хранителната индустрия, битовата химия, лекарствата. Огромна химична агресия се насочва към нашия организъм", обяснява лекарката. Допълва, че диабетът е коварно заболяване, което изправя „на нокти" цялото семейство. „При тип 1 захарен диабет - инсулинозависимия, болестта не може да се предотврати, дори когато се вижда, че детето има имунологична предиспозиция - има вече антитела, които са ориентирани към бета-клетките на панкреасната жлеза. Просто няма първична профилактика. Не можем да спрем прогреса на заболяването, но можем да го открием малко по-рано, ако сме осведомени за неговите симптоми, категорична е лекарката. При тип 2 захарен диабет обаче нещата стоят по друг начин.
„Огромната роля на майките е да си пазят децата от затлъстяване,
защото хората с наднормено тегло са склонни към диабет тип 2 в по-късна възраст. Заболяването вече засяга 10% от населението и има епидемичен характер в целия свят. Диабетът носи огромни рискове за здравето на пациентите и огромно напрежение в социалните осигурителните системи", разяснява ситуацията доц. Савова.
Според нея у нас държавата е положила максимални грижи за децата с тип 1 захарен диабет. Тя осигурява напълно безплатно инсулинолечение, тест- ленти за ежедневно измерване на кръвната захар, доста добра субсидия по линията на социалното осигуряване чрез ТЕЛК. Вече се реимбурсират и инсулиновите помпи, и консумативите за тях. „Така че специално за децата едно голямо благодаря на нашата държава. Но рязко се променят нещата след 18-годишна възраст. Там имаме още много какво да желаем. Необходимо е да има равнопоставяне, защото едно дете на 17 г. и 365 дни е същото, както на 18 г. и 1 ден, само че тогава влиза в категорията, когато получава много по-малко тест ленти, много по-малки социални помощи. А възрастта между 18 и 25 години е най-уязвима от икономическа гледна точка. Това са самостоятелни млади хора, неподготвени за живота, без лични доходи, но с желание да си купят кола, апартамент, да имат джобни пари. Те престават да си купуват тест-ленти, не мерят кръвната захар и рязко влошават контрола, което е предпоставка за бъдещи усложнения", обяснява доц. Савова. И допълва: „За съжаление при нашите пациенти, включени в регистър на новозаболелите деца след 1975 год. отчитаме 9% комулативна смъртност във възрастта между 25 и 45 години. Диабетът е лошо заболяване, коварно, защото не боли и подвежда пациентите, че с тях всичко е наред. Някои от тях живеят ежедневно с висока кръвна захар и това води до тежка инвалидизация като ослепяване и терминална бъбречна недостатъчност".
Доц. Савова е човек, отдаден изцяло на професията си.
Казва, че често работният й ден свършва късно през нощта. Споделя, че лекарите са много натоварени, защото са малко, а в същото време реализират в клиниката над 80% натовареност на леглата, пълна клинична използваемост. След което същите тези медици – вече като преподаватели, поемат една учебна натовареност, която е 3-4 пъти над норматива за неклинични дисциплини. „В момента сме притиснати от два търговеца – единият е болницата, другият е университета, към който имаме допълнителен договор като преподаватели и между тях ние вече издъхваме. Синдромът на претоварване ни съпътства ежедневно", споделя доц. Савова. А иначе харесва да предава знанията си на младите колеги. „Затруднението идва от многото чуждестранни студенти, които до края на следването не научават български, защото се преподава само на английски. Те не могат да комуникират с нашите пациенти, не могат да имат каквато и да е практическа работа, не могат да напишат един документ на български. Това изключително много ни обременява, защото се превръщаме изцяло в лектори. И това е един огромен проблем, който трябва да разрешим през следващите години," категорична е лекарката. В същото време обаче е изключително впечатлена от българските студенти, сред които има много способни млади хора. Но по правило те не се насочват към педиатрията. Мъжете избират хирургията, жените – специалности, в които пациентите не умират, като кожни или очни болести. Според доц. Савова детските болести по-трудно привличат младите хора не само заради ниското заплащане, но и защото отговорността е много голяма, рискът и натоварването – също.
Да обичаш професията си е късмет.
Иначе едва ли човек би могъл да издържи да работи по 12 часа дневно. Но само това със сигурност не е достатъчно. „Доколкото приемаме, че изконните източници за усещане за щастие при възрастните хора са любовта, храната и чувството за добре свършена работа, то аз съм щастлив човек", усмихва се доц. Савова. Според нея ежедневната надпревара с времето е изтощаваща до такава степен, че в последните 2-3 години дори да й подари някой билет за театър, едва ли ще намери сили да излезе от къщи. Въпреки това успява да открадне някой миг за разходка в парка, за плувания басейн, за среща с приятели. И изненадващо – почива си като чисти и подрежда дома си. „Обичам да домакинствам. Мога да изчистя тонове замърсени неща. Това ми е хобито. Смешно хоби, но помага. Физическият труд е начин човек да отнеме от енергията, която е натрупал. Физическата умора е вид разтоварване", убедена е лекарката. Допълва, че страшно обича цветята и им посвещава много от времето си.
И отново връща разговора върху работата, за да сподели шокиращи неща в общопедиатричната си практика в болницата. Казва, че някои родители се опитват да манипулират медиците.
Опитват се да вкарат децата в болница, за да ги „инвалидизират"
и да получат пари за това, други пък го правят, защото се развеждат и искат да повишат издръжките за хлапетата. От някои социални групи дори си тъпчели децата с опасни лекарства, за да произведат кома и да докарат нещата до ТЕЛК. „Понякога на нас ни коства огромно усилие, за да разпознаем лъжата на тези родители и да се насочим към вярната диагноза", пояснява доц. Савова. Но веднага допълва, че това все пак са изключения. Специално майките на децата с диабет са истински героини, пред които дори лекарите се прекланят. „Психичното натоварване за тях е огромно, отговорността е огромна. Те отдават всеки ден 20-30% повече психична енергия и време за децата си. Това променя начина им на живот и е много важно тези майки да имат подкрепа в лицето на съпрузите и близките си. Не трябва да остават сами в тази битка, но това често се случва, така че нашите майки са героини", възхищава се лекарката. Според нея около 80-90% от майките в България гледат много добре децата си. „Покрили сме всички световни стандарти за добър контрол на диабета. Залагаме вече едно поколение на малки деца с диабет с много добра перспектива в бъдеще да нямат никакви усложнения", категорична е лекарката. Убедена е, че за това освен медицинската помощ, огромно значение има и интернет обществото, което са създали родители на децата с диабет. Така, общувайки помежду си, съветвайки се, много бързо напредват в изучаването на заболяването и облекчават медиците.
„Интернет в момента е едно килийно училище, където
се постигат много добри резултати в обучението на болните с диабет и на техните близки. Ние даваме стартовото знание, след което те си помагат сами", казва лекарката. Но предупреждава, че в интернет има и много хора, които търгуват с нещастието на родителите. Продават хранителни добавки, имунни стимуланти дори на деца с автоимунни заболявания, което е направо страшно. Рекламират лазерни терапии, точкови масажи. „Нищо от това не лекува. Просто взимат парите на хората и злоупотребяват не толкова с тяхното невежество, колкото със скритите им надежди да се отърват от заболяването. Затова категорично препоръчвам на майките да се придържат към съветите на лекарите – специалисти, да ни слушат повече и да ни вярват", казва доц. Савова.

От пеенето до аутопсионната зала

Зъболекарят от България, който превзе света

Лекарят изобретател
За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекарят, който отказа да е депутат

Най-младият член-кореспондент на БАН

Венчана за науката

Пантата, който избра да е хирург

Доктор Миро
