Заплащането създава конфликти в системата

Ако НЗОК заплаща биомаркерите, ще увеличи печалбите на фармабизнеса, но за лимитите пари няма, казва д-р Добрин Папуров

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Трудно е да се удовлетворят в него исканията на всички страни. Ще се изпълнят само тези на фармабизнеса. Впрочем, и те няма да бъдат съвсем удовлетворени, защото исканията оттам са ескалиращи по отношение на цените. Лимити за лекарства няма, но за болничната помощ има. И те съществуват, въпреки решението на Конституционния съд, с което те трябваше да отпаднат. Вижда се, че нищо няма да се промени за добро. Нещата ще стават по-зле. Парите в болничната помощ са изхарчени предварително, вече сме почти месец май, а финансовите средства ще дойдат през юни. Пълен хаос. Никой не може да си направи нормално сметката. Увеличението на бюджета за доболничната помощ е 3 на сто. Предвижда се касата да плаща за преглед не 46, а 50 лева. Самите цифри не отговарят на финансовите реалности в момента. Затова не виждам кой ще е доволен и ще се почувства удовлетворен. От една страна, на пациентите ще се ограничи достъпът или ще трябва да доплащат повече от 50%, а от друга работещите в системата, на който им казват ту увеличение на възнагражденията с 20, ту с 30 процента. Колкото до Колективния трудов договор, какъвто към момента реално няма, той не е задължителен. Аз не виждам за какво е нужен той при положение, че никой не се съобразява с него. Болниците биха се съобразявали, но като не им дават пари в достатъчна степен, не им изплащат дори лимитите, как да изпълняват заплатите, залегнали в него. Това е невъзможно. Друг е въпросът, че се наливат пари и се създава неравнопоставеност. В спешната помощ, например, медицинска сестра взима 3000 лева, в детските градини 2500 лева, а в държваните психитарични болници заплащането е мизерно. Така се създават конфликти вътре в системата.

- Ще се превърне ли болничната помощ в акцент?

- Не е ясно. Средствата за нея не са повече, като се има предвид, че не й се заплаща навреме и надлимитната дейност. Дотук чуваме само обещания. След като е свършена работа, нещо е изработена, следва да бъде заплатено. Недопустимо е никой да не се съобразява с решението на Конституционния съд. Парите гласувани, твърди се, че ги има, но в болниците ги няма. Същевременно, минималната заплата бе увеличена, а цените на лекарствата са скочили между 20 и 30 на сто. Като виждаме това, за какъв акцент въобще можем да говорим. Според мен, той е към изкуствено намаляване на болниците, като някои от тях бъдат доведени до фалит.

- Не са ли твърде много 360 болниците в България при население 6 млн. души? Не се ли разпилява така публичен ресурс?

- Проблемът е в малките градове и населени места. Като се ликвидира една община болницата, какво ще може да предложи системата на хората, не е ясно. Обикновено там живеят пенсионери и лица, които нямат много възможности. Какво ще правят те без медицинска помощ, какво ще има за тях, не се казва. Само ще отбележа, че около 2,5 млн. души са точно в провинцията и разчитат на своите общински болници. Някои твърдят, че спешната помощ ще се отзове и ще кара болните до лечебните заведения в големите градове. Има една особеност обаче, че във филиалите на спешната помощ на някои места има само по една медицинска сестра. Колкото до големия брой болници, като цяло, разрешиха го управляващите. Налагаха уж мораториуми, залагаха какви ли не неща. В крайна сметка най-много лечебни заведения има в София, Пловдив и Варна, като тези в столицата са с десетки хиляди легла. На едни не се дава нищо, на други се дават разрешения. Отдавна имаме Национална здравна карта, която следва да е задължителна, но никой не я спазва.

- Нима излиза, че задължителното в българското здравеопазване е само на книга?

- Така излиза. Впрочем, за едни е задължително, а за други не е. Меко казано, това е двоен стандарт. Знае се защо е направено така.

- Защо?

- Системата на здравеопазването ни е австралийско – германо – българска. В крайна сметка, трудът на специалистите го няма никъде. Остойностяваме го според 2005 година.

- Защо стигнахме дотук?

- Защото така управляват държавата. Преди време д-р Александър Симидчев беше направил сметка, че за 35 години, откакто започна промяната, са се сменили 31 здравн министри. Това означава, че средно годишно на поста всеки един от тях се е задържал по девет месеца. Кой такъв министър, та дори да е супер специалист, може да направи нещо устойчиво, което да продължава да работи. Той, като знае, че времето му не е много, едва ли си е поставил за цел да оправи системата или да направи по-добра. Няма никакъв шанс той да извърши каквото и да било дори при най-добри намерения, като знае, че времето му е преброено.

- Как, според вас, би трябвало да бъдат разпределени средствата за болничната и за извънболничната – първична и специализирана, помощ?

- Каквото и да кажа, средствата вече са разпределени. Законът за бюджета е гласуван, парите са ясни, каквото и да кажа, ще са само приказки. Увеличение на клиничните пътеки няма да има. Нещо повече, пледираше се да орязват цените им, ако има преизпълнение на бюджета. Излиза, че държавата не я интересува кой гражданин от какво лечение има нужда, интересуват я само парите. Инфлация има, хората си доплащат, но могат да го правят в София и големите градове, а на другите места българите нямат пари. Как човек може да се погрижи за здравето си с една минимална пенсия, например?! Никак.

- Смятате ли, че контролът в болницната помощ е реален, че се мери с еднакъв аршин?

- Когато има една каса, която е държавна, отделно Министерство на финансите с едни и същи личности, които години наред се занимават със здравеопазването, освен субективизъм, не виждам какво друго може да се случи. За да има свободен пазар, трябва да има различни финансиращи институции, които да предлагат различни условия. Съответно те да сключват договори с различни лечебни заведения, които отговарят на условията им. Такова нещо в България няма. Искам да отбележа, че НЗОК няма компетентността да проверява болниците. Капацитетът й е нулев. Тя няма хора, които да разбират от медицина. Лекари, които разбират, изключвам пенисонерите, не отиват и няма да започнат работят в касата. За какви проверки можем да говорим, когато проверяващите нямат медицинска компетентност, защото са завършили други неща. Затова повтарят, не очакват нищо добро да се случи, ще става по-зле. Работещите в системата ще са все по-недоволни, пациентите – също.

- Не следва ли касата да плаща амбулаторна процедура за биомаркерите?

- Не. Това би освободило фармабизнеса от още един ангажимент, но ще увеличи печалбите ме. Ето къде е проблемът. Касата , от една страна, няма пари. От друга страна обаче й се вменяват все повече и повече функции. Накрая излиза, че би поела и едно изследване за 50 000 лева, но на болниците да не плати, защото има лимити. За биомаркери обаче ще се издължи, защото няма пари. Ето го парадоксът. Много добре би било да се плаща за иновативни терапии, за които биомаркерите дават по-точните изследвания. За да стане това обаче, следва да има 11% минимум от БВП за здравеопазване.

- Три деца починала в рамките на една седмица. Според Вас, лош късмет ли е или има нещо общо с дефекти в здравната ни система, като цяло?

- Тъжно е, че се случи така с децата. Има обаче компетентни органи, които в момента работят по въпроса. Изпълнителната агенция „Медицински надзор" трябва да каже дали това е случайно или е грешка в системата. Затова повече не мога да се ангажирам с коментар. Само ще отбележа, че по принцип, докато системата е болна, хората ще има все повече проблеми. Затова и нивото на средната смъртност в България е по-високо, отколкото в целия Европейски съюз, защото такова здравеопазване, като нашето, не съществува никъде на континента. Скоро ще влезем в еврозоната и пак ще сме единствените със система полусемашко, полуавстралийска, полугерманска.

- След смяната на няколко служебни кабинета, вече имаме избран здравен министър в лицето на доц. Силви Кирилов. Какви са очакванията Ви към него?

- Той вероятно има мног добри намерения, но все още не съм видял да се случва нещо към по-добро. Колкото до бюджета на здравеопазването, само ще кажа, че е орязан.