Отказите от донорство са само 22%
(2).jpg)
Тази седмица е посветена на донорството в цяла Европа. България също не прави изключение. Мотото, под което протича кампанията у нас, е „Частица от теб може да е за някого целият свят". Защо донорството е важно, как помага то на хората, увеличава ли се разбирането към него, попитахме д-р Марияна Симеонова. Тя е директор на Изпълнителната агенция по трансплантации у нас.
- Д-р Симеонова, около 40 000 трансплантации се извършват в Европа на година, но листата с чакащи пациенти се увеличава още по-бързо, има ли шанс да се обърнат някога цифрите?
- Може би това ще бъде проблем в следващите години, защото навлизат все повече медикаменти и технологии, което води до увеличение на продължителността на живота. Хората не умират от хронични заболявания, както е било в миналото, а по-скоро от остри състояния или травми. Науката се опитва да се справи с този проблем - правят се много опити за създаване на орган от клетки на собствения организъм, но това е изключително трудно и няма да се случи толкова скоро. Затова на този етап във всички страни, дори и в развитите, програмите за развитие на донорствто се разрастват, включитено и тези за живо донорство, разширяват се критериите за използване на органи, защото има заболявания, които дори да се пренесат на реципиента му дават шанс да живее с тях, както е живял и починалият човек. Така че, това съотношение остава така. Но бихме могли да насочим усилията си към профилактиката, така че по-малко хора да имат нужда от трансплантации.
- Увеличава ли се разбирането на хората към донорството?
Основните религии не само, че не забраняват, а подкрепят донорството, това може да се види в различни държави |
- Да, освен, че се увеличава броят на нуждаещите се, се увеличава и разбирането към темата. Това е един акт, който е израз на разбирането между хората в обществото. Но всеки трябва да има право на избор, да може сам да вземе своето решение, донорството не е нещо принудително. Факт е, че в страните с най-добре развито донорство хората сами решават как да постъпят, а не са принудени от закон да дадат съгласие.
- Кои са основните спирачки пред хората, които вместо да кажат „да" в един момент, казват „не"?
- Основната причина е незнанието. Може да си представите, ако нещо не разбирате, ако нямате информация, няма как да вземете решение, особено, когато се касае за човешки живот и когато това се случва в най-тежкия момент за вас – когато научавате за смъртта на близък човек. Разбира се, има хора със собствени вярвания – тук не говорим за религия, които могат да не приемат това деяние. Основните религии не само, че не забраняват, а подкрепят донорството, това може да се види в различни държави, така че тук решаващо е възприемането на обществото към толкова чувствителна тема като донортсвото. Трети фактор е недоверието към системата на здравеопазването. Когато тези причини се съберат в съвкупност, могат да доведат до нисък процент на донорството.
- Доколко в България хората са запознати с донорството и какво е най-важното, което трябва да знаят?
- Мисля, че благодарение на вас, медиите, успяхме да стигнем до доста хора. Интересното е, че в разговорите си с хората в информационните ни кампании съм очаквала да срещна и негативна реакция, но имах само два подобни случая – „не желая да получа информация" и „не вярвам в тези неща". Безкрайно добре са информирани хората. Доказателство за това е и фактът, че тази година имаме само 22% откази в донорски ситиации, при 78% хората са се съгласили. А за цялата изминала година, отказаите са 26%. Бях убедена и като лекар, който често се среща с различни пациенти - не са проблем хората в България, мисля, че те са най-хубавото, което имаме.
- Кое е най-важното, което всеки един трябва да знае за донорството?
- Най-важното е, че донорството се извършва само при мозъчна смърт, а това много плаши. Случвало ми се е дори за 12-годишно детенце да ми разкажат, че вече знае и е чуло за тази тема. Тя е тежка, но нямаме друг начин освен да обясняваме какво е мозъчна смърт, защо е различна от комата. Защото, ако видите двама пациенти в реанимация един до друг, които изглеждат еднакво и единият е в мозъчна смърт, а другият е в кома, трудно е да разберете, че при единия, въпреки че сърцето му бие, той е мъртъв. А това е така, защото е преустановено кръвоснабдяването на мозъка. Ако човек затегне силно ръката си и спре притока на кръв към нея, тя постепенно ще почернее и ще настъпи некроза. За съжаление това вече е станало
Бях убедена и като лекар, който често се среща с различни пациенти - не са проблем хората в България, мисля, че те са най-хубавото, което имаме |
при мозъчната смърт. При комата човек може да има много тежки функционални нарушения, дефицити в говора, движението, дори да е във вегетативна кома, но мозъкът се кръвоснабдява и той е жив, пациентът има сърдечна дейност. Докато при починалия човек, сърдечната дейност се дължи на всички медикаменти, които са приложени при реанимацията. Колко време може да продължи това поддържане зависи от тежестта и здравословното му състояние преди инцидента. Имаме случаи, при които близките са дали своето съгласие, но за съжаление не успяваме дори за два-три часа да поддържаме сърчицето с медикаменти. Много е тежка процедурата и по доказване и по поддържане на починалия човек. Емоциоанлната страна е изключително трудна, най-вече за близките, но лекарите също преживяват нещата.
- Може ли лекарите да сбъркат мозъчната смърт с комата?
- Не, протоколите са много дълги и подробни. Нашите колеги понякога дори повтарят мозъчната ангиография, при която се доказва мозъчна смърт, и по три пъти. Ние ги изчакваме, защото знаем колко е трудно да обявиш, че един човек е починал.
- Благодарение на донорството колко пациенти получиха шанс за живот?
- Над 280, близо 300 пациенти са трансплантирани за последните 4 години и половина. Един донор в България може да помогне с четири органа – два бъбрека, черен дроб и сърце, имаше и случаи на дарен бял дроб, които бяха дадени в други държави, тъй като у нас все още не се правят такива трансплантации. Но благодарение на това, имаме шестима трансплантирани пациент в учжбина и те са живи и здрави. Имаме още трима, които са в списъка на Евротрансплант и ще бъдат извикани при наличие на подходящ донор, работим за изпращането на още четирима. Но се надявам, че тези трансплантации ще започнат да се правят и в България, лекарите се подготвят за тях.
- Как седят нещата с детските трансплантации – имаме ли възможност за тях?
- Със сигурност колегите могат да извършат тези трансплантации, но самите болници трябва да преценят технически дали са в състояние да им осигурят условията. Трябва да има апаратура за деца, специалисти. Трансплантационните центрове имат разрешение за тази дейност, но самите болници трябва да преценят дали и кога могат да ги правят. За щастие децата, които се нуждаят от такива операции са по-малко.
- Очакваме ли развитие в донорските бази и трансплантационните центрове?
Близо 300 пациенти са трансплантирани за последните 4 години и половина. Един донор в България може да помогне с четири органа |
- Опитваме се да обучаваме колегите в една болница преди тя да стане донорска база. Вече имаме болници с първите подадени донори. Това са болниците в Ямбол, Пазарджик, Добрич. Колегите там се справиха блестящо, приложиха всичко научено. По принцип във всяка болница, в която се извършва изкуствено дишане, трябва да може да се доказва мозъчна смърт, защото това е част от медицината, но трябва да оценяваме реалната ситуация – у нас има малко лекари и сестри. За щастие имахме 23 колеги, които преминаха през много тежко обучение и бяха сертифицирани по испанската програма, а испанците обучават целия свят и не раздават похвалите лесно. Тръгнали сме в добра посока, увеличили сме донорите до 6 на милион население, което е близо до оптимума – 10 на милион население. Тогава ще можем да сме пълноправен член на която и да е международна организация. Тепърва има още много какво да се прави.
- Какво бихте искали да кажете на хората, ако се озоват в донорска ситуация?
- Да слушат сърцето си, да не се чувстват притиснати и виновни, те имат право да вземат своето решение. И че хората, които получават втори шанс за живот, се обаждат непрекъснато при нас с молба да изразят благодарността си на близките на донорите и да им кажат, че не са забравени, че не са сами.

Шеста костно-мозъчна трансплантация у нас

Две донорски ситуации за седмица

Четирите трансплантации са успешни
Както clinica вече писа, те бяха извършени след донорска ситуация в УМБАЛ „Св. Марина"

Нова донорска ситуация

Стефан и Максим Иванови с награда от ИАМН

1787 са процедурите с донорски яйцеклетки
Те са 12% от всички опити за асистирана репродукция при 20% средно за света, обявиха експертите

Три нови трансплантации

Три нови трансплантации

Нова костно-мозъчна трансплантация на дете
