Ножицата в приходите на болниците се разтваря

Броят на хоспитализациите по здравна каса под формата на клинични пътеки и процедури - клинични и амбулаторни, е бил 4.17 млн., а средствата, които лечебните заведения са получили за тях са били 3.9 млрд. лв. В сравнение с предходната година това генерира ръстове съответно от 10% на броя и 17% на средствата. Средната стойност на хоспитализация за 2023 г. е била 880 лв., а за м.г. - 936 лв. Тези цифри показват общото съотношение за страната, реално обаче то e различно при отделните лечебни заведения - при едни е много по-голямо, а при други доста по-малко.

По области

Петте региона с най-високи приходи в болничната помощ по каса за м.г. - над 200 млн., са София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен. И ако при първите три области показателите гравитират около средните за страната, то при последните два не е така.В столицата приходите на болниците са били 1.242 млрд. или с 19% по-високи от тези през предходната година, а хоспитализациите 1.278 млн. или с ръст от 11% за същия период, средната стойност на една хоспитализация е била 971 лв. Съответно в Пловдив лечебните заведения са усвоили 645 млн. за 632 хил. хоспитализации, което е с 9 и 10 на сто повече спрямо предходната, средната стойност на хоспитализация е 1019 лв. Във Варна хоспитализациите са били 267 хил., а средствата за тях 218 млн. или с 8.5% и 12% повече спрямо 2023 г. Средната стойност на пациент е била 817 лв. Доста по-високи са увеличенията в следващите две области. В Бургас хоспитализациите са били 276 хил. а парите за тях 280 млн., което прави ръст съответно с 18.5% и 27%. Средната цена на пациент е била 1016 лв. В Плевен хоспитализациите са били 237 хил. а получените средства 240 млн., което генерира ръстове от 21% и 23%. Средната цена за пациент е била 1013 лв.

По собственост

Различия между приходите и дейността на болниците има и според собствеността им. Най-голяма част от средствата на касата усвояват частните клиники. Те са 177 на брой, а приходите им за 2024 г. са били над 1.53 млрд. лв. или 40% от всичките средства за болнична помощ на НЗОК. Ръстът на средствата спрямо предходната година е с 19%, а на хоспитализациите с 13 на сто, като са стигнали 1.46 млн. Средната стойност за дейността по лечението на пациент по каса е била 1048 лв.
На второ място по приходи се нареждат 70-те държавни болници. Те са усвоили 1.18 млрд. лв. за 1.3 млн. хоспитализации, а средната себестойност за пациент е била 909 лв. Съответно ръстът на средствата и на пациентите се доближава най-много до средния за страната и е съответно 11 и 16 на сто.
При областните болници 26 лечебни заведения са усвоили 640 млн. за 695 хил. хоспитализации, увеличението на средствата и на пациентите спрямо 2023 г. е едва с 5 и 13 процента, а средната стойност на хоспитализация е била 921 лв.
На опашката са общинските болници, 113 клиники са успели да заработят 551 млн. и да приемат 713 хил. случая. Средната цена на дейността по лечението е била 773 лв., а увеличението спрямо 2023 г. - 8% на средствата и с 15% на случаите.

По болници

Според броя на хоспитализациите в десетте лечебни заведения с най-висок брой лекувани пациенти се нареждат 7 от най-големите държавни болници, сред които "Св. Георги" в Пловдив, "Пирогов", "Св. Марина" във Варна, "Св. Ив. Рилски" в София, ВМА и т.н. (виж таблиците). Останалите три са частните болници "Софиямед" и "АджибадемСитиКлиникТокуда", както и общинският КОЦ-Пловдив. И по този показател се оказва, че има доста голяма разлика в ръста на пациентите в болниците. При среден за страната от 10%, в Плевен имаме болници с ръст на хоспитализациите от 23 хил. през 2023 г. на 31 хил. за миналата в "Св. Марина", тоест с 30%, и от 45 хил. на 64 хил. в "Сърце и мозък" или с над 40% за година.
И ако в списъка по брой хоспитализации преобладаваха държавните болници, то в ТОП 10 по приходи местата са поравно разделени между тях и големите частни клиники (виж таблиците). Съпоставката между тези две величини - брой хоспитализации и средства за тях, обаче откроява една съществена разлика между болниците - себестойността на лечението на един пациент, което касата плаща на лечебните заведения. Оказва се, че то варира в пъти, в полза на определени болници или казано иначе повечето работа не винаги означава повече приходи. Обикновено средната стойност е по-ниска в държавните болници и по-висока в частните, като разлики има и между тях, като себестойността зависи най-вече от цените на пътеките, по които болницата работи, затова специализираните клиники по определени скъпи диагнози са с по-висока средна стойност на пациент от многопрофилните клиники. 
Така например касата е платила през миналата година за пациент в "Пирогов", който е на второ място по приходи и по хоспитализации, 963 лв. В "Света Марина" във Варна, която също е сред първите десет болници и по хоспитализации, и по приходи от НЗОК, сумата за пациент се оказва още по-ниска - 832 лв. Аналогично е в други многопрофилни държанви болници като  "Св. Иван Рилски" в столицата, където среднаат стойност е 824 лв., във ВМА е 984 лв., а в университетската клиника "Д-р Г. Странски" в Плевен стойността пада до 794 лв. на хоспитализация. Изключение прави "Св. Георги" в Пловдив, където стойността е по-висока - 1187 лв.
Коренно различно е положението в частните болници. Ако сред петте държавни болници в ТОП 10 по приходи има само една със средна стойност на хоспитализация над 1000 лв., то при частните всички пет са с над 1000 лв., а при една - "Сърце и мозък" в Бургас, стойността е над 2 хил. лв. Това обаче не е най-високата себестойност за лечение на пациент по каса. Макар и извън списъка с десетте лечебни заведения с най-високи приходи по НЗОК, "Медика-кор" в Русе се оказва със средна стойност на хоспитализация от над 3 хил. лв., като вероятно това да се дължи на факта, че е специализирана в лечението на ССЗ. Заради специализирания профил, макар и доста под тази сума, с висока средна стойност на пациент се оказват и някои  държавни болници за ССЗ като "Св. Екатерина", където средната стойност също е над 2 хил., или АГ-клиники, като "Майчин дом", където средната стойност на хоспитализация е над 1600 лв. и т.н.

В заключение

Диспропорциите в болничния пазар у нас съществуват отдавна. Те се дължат на много причини, но няколко са определящи - остойностяването на пътеките и процедурите, възможността за подбор на диагнозите и пациентите в едно лечебно заведение, непрекъснатото разрешаване на нови дейности, както и слабият контрол на НЗОК върху това доколко е била реална и нужна отчетената хоспитализация. А от преговорите между касата и Българския лекарски съюз по новия анекс, които текат в момента, в голяма степен зависи дали тези отклонения ще се мултиплицират и задълбочават или нещата ще се нормализират.

ТОП 10 по хоспитализации за 2024 г. "Свети Георги", Пловдив - 151 хил "Пирогов", София - 139 хил. "Света Марина", София - 133 хил. "Св. Иван Рилски", София - 93 хил. "Софиямед", София - 89 хил. ВМА-София - 86 хил. "Д-р Г. Странски", Плевен - 86 хил. "АджибадемСитиКлиникТокуда", София - 85 хил. КОЦ-Пловдив - 75 хил. "Александровска", София - 73 хил. Източник: НЗОК

ТОП 10 по приходи за 2024 г. "Свети Георги", Пловдив - 180 млн. "Пирогов", София - 133 млн. "Софиямед", София - 120 млн. "Света Марина", Варна - 111 млн. "АджибадемСитиКлиникТокуда", София - 110 млн. "Пълмед", Пловдив - 103 млн. "Сърце и Мозък", Плевен - 91 млн. ВМА-София - 84 млн. "Сърце и мозък", Бургас - 83 млн. "Св. Иван Рилски", София - 76 млн. Източник: НЗОК