Коментар

Закарахме детето в критично състояние

11-04-2025 07:00

Ние, лекарските асистенти, поемаме голям процент от спешността, казва Вили Батакчиева

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Ден, след като стана ясно за смъртта на дете от Белащица в дентална клиника в Пловдив, втори смъртен случай на 3-месечно бебе от същото село, разтърси обществеността.момиченцето издъхна в УМБАЛ „Свети Георги". За колко време пристигна линейката на адреса, имаше ли забавяне, какво бе състоянието на детето, осигурено ли е населението в селото иш областта с достатъчна и навременна медицинска помощ. Това попитахме Вили Батакчиева. Тя е лекарски асистент от филиала на Центъра за спешна медицинска помощ в село Куклен – човекът, който пое с линейката за болното бебе.

Случаят на починалото детенце беше много тежък. Ние, от филиала в куклен на Центъра за спешна медицинска помощ действахме много бързо. Тръгнахме за адреса в Белащица на втората минута след подаването на мисията. Линейката пое на 4 април в 20.10 часа. В 20.26 ч. бяхме на място в селото, в 20.34 ч. отпътувахме, а в 20.44 ч. бяхме в болницата в Пловдив. Искам само да уточня, че ние тръгваме от филиала в Куклен и правим едно заобикаляне по пътя, което отнема малко повече време.

Пътувахме на специален режим,

стигнахме много бързо. Както се вижда при детето бяхме на 16-та минута. Хората ни чакаха навън. Силно обезпокоени някои крещяха: „Къде се бавите, чакаме ви от 40 минути?!" Това е обяснимо, когато става въпрос за човешки живот, още повече на малко дете. Правя уточнение, че всички звънят на единния номер 112. Там не е ясно колко задачи имат в даден момент, кога предават сигнала на центъра, кога центърът го препредава на нас. В момента обаче, получим ли го, ние тръгваме. На място детето беше доста зле. Направихме всичко, каквото е нужно.

Момиченцето дишаше проблемно,

включих го на кислород. Закарахме го в болницата много бързо. За краткото време, в което беше дишало по пътя, беше значително по-добре. Анализите обаче показват, че то е било в хронично тежко състояние. Детето е било хоспитализирано, после изписано и пак е изпаднало в криза. Колегите в болницата го поеха веднага. Каквото зависеше от нас, направихме. Стабилизирахме го за десетте минути, в които го транспортирахме.

В продължение на няколко дни

се притеснявах как е детенцето, защото няма практика болниците да ни подават информация за пациенти, които сме им закарали. В момента, в който медиите съобщиха, че второ дете е починало, звъннах на моя близка, да я питам. Щом ми каза, че е момиченце за три месеца, ми стана ясно, че е бебенцето, което закарахме.

Колкото до обвиненията на близките, че сме се забавили – нещо, което не е вярно, отдавам на притесненията на хората. След това те се държаха нормално.

Линейката ни следваше с автомобила

си един мъж от семейството. Като пристигнахме в болницата го извиках да види на екрана в колко часа ни е подаден сигнала, в колко сме били при тях и за колко време сме закарали детето в лечебното заведение. Той разбра всичко това, благодари ни. В почивните дни и през нощта хората разчитат на нас от спешна помощ, защото личните лекари тогава не са в кабинетите си. Понякога проявяват грубост в притеснението си, което е напълно обяснимо.

Пловдив и региона са добре осигурени,

като цяло, с медицинска помощ. В спешността много неща вече поехме ние, лекарските асистенти, които сме бившите фелдшери. Вече поемаме голям процент от спешността. Към момента шест университета обучават по тази специалност. Надявам се скоро да дойде попълнение от новозавършили колеги.

Още по темата

Загубата на общински болници ще се ускори

От тази година България вече има цяла една област без общинска болница - Пазарджик. На път да последва приемар й е Видин. Проблем ли е това, защо се стигна дотук и какво да очакваме след изборите в българското здравеопазване, попитахме д-р Мими Виткова.