Да даряваме не само преди Великден

Индустрията платени кръводарители ще изчезне, когато доброволните стават повече, казва д- Янко Янков

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Засега имаме достатъчни количества, за да осигурим нуждите на лечебните заведения в региона, но нови количества няма да ни бъдат излишни. Затова, всеки кръводарител е добре дошъл. Стараем се да не изпадаме в критични ситуации. За целта поне на две – три места всеки ден наши мобилни екипи са във фирми, предприятия, учреждения, университети, където хора даряват. Дори прави впечатление, че така става по-лесно – човек по-трудно отделя време да дойде спецално в центъра, за да осъществи този хуманен акт освен, ако не е за нуждаещ се негов близък. Когато обаче на място, по месторабота има възможност, дарява. Така имаме активност целогодишно и успяваме да поддържаме достатъчни количества кръв и кръвни продукти, за да осигуряване не само нашите болници, но и да изпращаме в центрове по трансфузионна хематология и лечебни заведения и в други региони, когато се налага. Когато човек или екип иска да направи нещо, винаги намира начина. Въпросът е в това, дали наистина желанието ни да свършим нещо е истинско, а не е само про форма.

- Как се справяте с платените кръводарители, които вече се превърнаха в своеобразна индустрия и опорочават самия жест на кръводаряването?

- Тази индустрия ще изчезне само, когато повече хора даряват, когато отпаднат нуждата и рискът да останем без кръв и кръвни продукти за спасяване на човешки животи. В този ред на мисли всеки един от нас може да помогне това да се случи, като стане кръводарител, но не само, когато на близък се налага операция. Засега близо 70% от даряващите са точно такива, които идват, защото на техен роднина, приятел, познат му предстои интервенция. Сега, за да поддържаме оптимални количества, се обръщаме с молба към лечебните заведения да призовават роднините и приятелите на пациентите към кръводаряване. Има обаче случаи, в които много граждани се включват, самоорганизират се и даряват, както се случи в София за пострадалите в дискотеката в Кочани – Северна Македония. Обществото реагира положително на такива сигнали и откликва.

- Излиза, че не сме се отчуждили толкова много, не сме се разчовечили, така ли?

- В никакъв случай. Дори само акцията за хората от Северна Македония доказва, че ние, българите, сме добри и щедри не само по Великден. В трудни моменти си проличава, че човещината не е погубена в сърцата ни, макар и някои да си мислят, че сме обръгнали, отчуждили сме се, че сме станали лоши. Ако всеки човек дарява кръв поне веднъж годишно, когато сам реши, няма да повдигаме въпроса въобще за проблемите в кръводаряването. Ще отпаднат и онези „кръводарители", които обсаждат центровете навсякъде в страната.

- Каква кампания планиране преди Възкресение Христово?

- На самия Лазаровден, 12 април, ще имаме разположен мобилен пункт в кв. „Коматово". Там ходим всяка година на този ден, вече ни е станало традиция. Хората пък, се самоорганизират и откликват. Същевременно, вървят и нашите ежедневни акции. Тази седмица имаме пункт в Пловдивския университет, следващата сме във фирми. Прави впечатление, че има фамилии, в които благородният акт на кръводаряването се предава от поколение на поколение. Отзовават се и много млади хора – студенти, както и ученици от последните класове, вече навършили пълнолетие. От бъдещите абитуриенти определено има интерес и затова организираме акции и в училищата. Там успеваемостта е много добра.

- На какво нормативно основание болниците изискват бележки за дарена кръв от роднините на пациенти, на които предстои операция?

- Тази практика не е уредена нормативно, но е част от своеобразен механизъм за подсигуряване на трансфузионната система с кръв така, че количествата да се попълват своевременно. Всеки център си е въвел някакъв начин да решава този въпрос. Факт е, че няма закон, по който хората да бъдат принуждавани да дарят кръв за близък, но се приканват да го направят доброволни предвид нуждите. Ние, от центровете за трусфузионна хематология, изписваме кръв на болниците за тяхната дейност и техните болни независимо, дали някой е дал кръв за конкретен човек или не е дал. Това е една изградена помежду ни система.

- Да разбираме, че да се изискват бележки за дарена кръв не е законно, но е морално, така ли?

- Така излиза, защото на този етап тази практика не е уредена законово, но е редно, като хора, да се отзоваваме на други в нужда. Това е един напълно човешки, хуманен и благороден акт. Не казвам, че бележките са най-добрият вариант, но с времето се наложиха. Целта е, ако можем да увеличаваме безвъзмездното кръводаряване – нещо, което не може да стане изведнъж. Процесът е бавен. Затова е добре да напомняме на хората, че всеки, отделил половин час, та дори един път в годината, може да спаси човешки живот. Нужно ни е да си създаден култура в тази насока. В много държави от Европейския съюз вече са я постигнали. Там има ежегодна кампания, много рекламни клипове, призоваващи към този доброволен актт. Някои от тях, бих казал, дори са брутални, дете казва:"Ако не дадете кръв, аз ще умра". Повтарям: Хората трябва да бъдат подсещани постоянно, а не само по Коледа и Великден.

- Не е тайна, че работещите в центровете за трансфузионна хематология не са от добре заплатените. Имате ли дефицит на кадри? Колко процента трябва да се увеличи финансирането, за станат центровете по-атрактивно място за работа?

- Това е много наболяла тема и става все по-проблемна. Нашата работа е специфична, затова и обучаваме хората си. Не е, както да бъдат преместени от едно в друго отделение на болница, например. Бихме могли да ги задължим само с добро заплащане. Заплатите ни обаче са доста изостанали по отношение на другите в сектор „Здравеопазване". Лечебните заведения за болнична помощ работят по клинични пътеки, финансират се от НЗОК. Ние разчитаме само на бюджетни субсидии. Съвсем естествено, това води до текучество на персонал, от което губим.

- И тъй като не сте търговско дружество и нямате търговски тайни, направо питам, колко получават хората при вас?

- Основната заплата на медицинска сестра е към 1700 лева, което наистина е недостатъчна сума. Около 2100 лева е тази на лекарите. Подчертавам, че това са високоспециализирани и образовани кадри. Лошото е, че вече почти две години години нямаме и подписан нов Колективен трудов договор за сектора, в който възнагражденията със сигурност ще бъдат по-големи. Доколкото си спомням, последният изтече на 12 април 2024 година. Още по-лошото е, че в бюджета за 2025-та са определени едва 5% повече за това.

- Имате ли незаети работни места в РЦТХ-Пловдив?

- Засега оптимално сме организирали работата и се справяме. Нямаме свободни щатове. Стараем се да осигурим и добри условия на труд.

- Има ли интерес от млади лекари към трансфузионната хематология? Да не дойде скоро времето, в което ще кажете „толкова бяхме, няма повече"?

- В системата на трансфузионната хематология, в цялата страна, сме около 500 човека. Съсредоточени сме предимно в регионалните центрове. Колегите в отделенията на болниците имат друг проблем. Там са на възраст, доста застаряващи. Някъде работи само по един лекар в пенсионна възраст. Други няма. Като се има предвид заплащането, напълно обяснимо е, защо интерес няма.

- Какво следва да се направи? Само парите ли са проблем?

- Заплатите са проблем, но не и единствен. Нашият център заяви ли места за специализанти държавна поръчка, веднага ни ги одобряват. Дори има случаи на млади хора, които прекъсват друга специалност и идват да вземат трансфузионна хематология. Има обаче една особеност – самата специалност не се изучава в медицинските университети. Повечето колеги разбират впоследствие, че могат да вземат точно такава специалност в центровете. На места, в някои университети, има модули, но нищо повече. Според мен, трансфузионната хематология следва да влезе в учебните програми още повече. Това дори се налага, тъй като повечето лекари се сблъскват с проблема кръвопреливане. По медицински стандарт обаче не всеки има право да го прави.

- Кои три приоритета в трансфузионната хематология бихте посочили, ако политиците Ви попитат?

- Основно да се популяризира самото кръводаряване, като за това подпомогне държавата различн кампании, да не са те само по преди празни. Работещите трябва да имат достойни заплащане. Трансфузионната хематология да бъде включена в обучението в медицинските университети.