Редовни очни прегледи след 55

Катарактата /"перде на окото"/ е най-честото заболяване след 55-годишна възраст. То е помътняване на биологичната леща, което става с напредване на възрастта. Старческата катаракта е най-разпространена след навършване на посочената възраст. Дори в световен мащаб, освен в България, оперативното лечение на тази болест е най-практикувано. Много от пациентите характеризират симптомите на това свое заболяване като обясняват, че при движение на очите, виждат паяжини, мушички, черни петна или сенки. Други болни пък твърдят, че виждат предметите покрай тях двойни. Това се случва в зависимост от степента на поражение върху биологичните им лещи. В началото на заболяването някои се оплакват от неудобни очила, после намалява зрението им, виждат лошо наблизо и надалеч, особено при дневна светлина. Вечерното зрение е малко по-ясно, поради разширяването на зеницата.

 

Диагностицирането на това заболяване е лесно, твърди д-р Топов. Но е погрешно схващането, че трябва да се чака „пердето да узрее", защото води до огромни рискове както за пациента, така и за хирурга. Когато човекът се доведе до състояние, в което различава само светлото от тъмното, опасността нараства, защото не се знае какво е състоянието на останалите очни структури под пердето. При операцията от голяма значение е това дали пациентът има и други заболявания като диабет и хипертония, за да се назначи най-доброто лечение.

Съвременните технологии включват голям набор от процедури, които намаляват риска от нежелани последствия след операцията от катаракта.

Но, най-важно е, всеки човек след 50-годишна възраст редовно да посещава очен лекар, за да се следи очното му налягане. Сега операциите от „перде" се правят за 15-20 минути, а преди години това е ставало за час и половина. Използват се най-нови лазерни технологии, операцията се извършва под упойка с капки, като след нея с лазер се пробива биологичната леща и се премахва катарактата.

Изкуствената очна леща е синтетичен имплант, използван в очната хирургия, който подобрява зрението след операцията. „При нея се отстранява очното перде, а биологичната леща на пациента е с диоптър 21,5. Т.е., ако оставим пациента след операцията без леща, то той ще е с близо 12 диоптъра далекоглед, а това стеснява неговия периметър. Ето защо поставянето на вътреочен имплант е невероятен напредък за медицината", обяснява д-р Топов.

Изчисляването на лещата се прави предварително като за всеки пациент се прави прецизно и индивидуално, тъй като от това зависи носенето или не на очила впоследствие. И, не бива да се бъркат контактните с вътреочните лещи – няма нищо общо между тях.

Твърди лещи се използват само в случаите, когато катарактата е презряла. Най-разпространеният тип вътреочни лещи са монофокалните. Мултифокалните обаче елиминират необходимостта от носене на очила.

Глаукомата е другото много разпространено заболяване с натрупването на годините. Дълго време двете с катарактата са били смесвани и чак през 18 век започват да се диференцират като отделни болестни състояния. Глаукомата засяга зрителният нерв и по-точно мястото, откъдето излизат кръвоносните съдове, изхранващи органа. Глаукомата е комплексно заболяване с основен клиничен белег – повишено очно налягане. Ако не се лекува своевременно може да доведе до слепота. Доказването й пък е труден и продължителен процес в ранен стадий, каквито са амбициите на специалистите. Нормалното очно налягане се измерва с тонометри и трябва да е в границите между 10 и 21. Глаукомата засяга периферното зрение и затова е важно при прегледите да се измерва правилно с надеждни технически уреди, твърди д-р Топов. Глаукомата не може да се излекува напълно, но с подходящо лечение може да се спре развитието на процеса и да се държи под контрол, за да не настъпят последващи увреждания на зрителните органи. Лечението е консервативно и оперативно, като към второто се преминава едва когато се установи, че капките не действат.

Третото най-често заболяване на способността ни да виждаме в напреднала възраст, е макулната дегенерация. Тя се изразява в промени на ретината, които причиняват загуба на централното зрение. 90 на сто от пациентите, които се оплакват от силно намалено зрение, всъщност имат точно макулна дегенерация. В последните години това заболяване е често, но информираността на българите за него е на шокиращо ниско ниво, според д-р Топов. То се развива след 60-65-годишна възраст и настъпва, когато се поврежда онази част от ретината, която отговаря за централното зрение. Появява се замъглено петно и пациентите започват да различават само очертанията на обектите покрай себе си. При сухата макулна дегенерация умират светлочувствителните клетки на ретината. При 14% от болните сухата преминава във влажна макулна дегенерация, при която се наблюдава анормално разрастване на кръвоносните съдове, което може да доведе до постоянно увреждане. То е по-опасно от сухата форма и води до тежка загуба на централното зрение буквално за една седмица. Съвременните методи на лечение не могат да възстановят тези щети, но може да се стабилизират или забавят процесите. За макулата е важен хранителен режим, включващ много плодове и зеленчуци, които съдържат необходимите химични елементи.

Но най-важното за доброто ни зрение и след 50 години, са редовните и навременни профилактични грижи и прегледи.