Кауза

Да помислим повече и за живото донорство

11-10-2017 13:13
Слава
Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com
Да помислим повече и за живото донорствоТрансплантацията осигурява дълъг и нормален живот на пациентите, казва проф. Емил Паскалев
Какви са ползите от бъбречната трансплантация спрямо диализата, подобрява ли се грижата за пациентите и в кои случаи е невъзможно да се направи операцията? Увеличава ли се броят на трансплантациите и на донорите у нас? Тези и други въпроси зададохме на проф. Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантация в "Александровска". Поводът е кампанията на Изпълнителната агенция по трансплантации, посветена на Европейската седмица на донорството, която у нас е под надслов „Частица от теб може да бъде за някого целия свят". Clinica.bg е медиен партньор на инициативата.
- Проф. Паскалев, кои са причините, които водят до бъбречна недостатъчност и необходимост от последваща трансплантация?

- Има много заболявания, които нарушават функцията на бъбреците. На първо място това е диабетът, който уврежда бъбреците в 38% от случаите с оформяне на т. нар. диабетна полинефропатия. На второ място с около 28% е артериалната хипертония, но тя не довежда задължително до тежка бъбречна увреда. И като имаме предвид, че диабетиците в България са около 400-500 хил. души, а хипертониците са над 2 млн., можем да пресметнем, че около 1,5 млн. българи поне веднъж в живота си имат заболяване, което в две-трети от случаите води до бъбречна недостатъчност. Само в една-трета от случаите тя се провокира от първични бъбречни заболявания – пиелонефрит, кисти, бъбречно-каменна болест и ред други.

- Защо диабетът е толкова опасен за бъбреците?

- Той ги уврежда така, както уврежда очите, нервната система и всички останали органи и системи в организма, но към бъбреците е най-жесток. При пациентите с диабет Тип 2 нарушенията в бъбречната функция почти задължително започват да се наблюдават след 10-та година от поставянето на диагнозата захарен диабет.

- Това не обезсмисля ли бъбречната трансплантация, тъй като диабетът ще увреди и новия орган?

Много често лекарствата не са достатъчни и лечението изисква спазването на режим. Проблемът е, че българинът няма пари за здравословно хранене.

- Разбира се, но когато знаем, че се касае за диабет и знаем какви са последствията, назначаваме лечението така, че да предотвратим или забавим уврежданията. Това се постига с добър контрол на диабета. И когато направим трансплантация, подаваме на организма нов здрав бъбрек, удължавайки живота му с поне 10 години. С добър контрол на диабета този период може да бъде 15, дори 20 години. В клиниката имаме трансплантирани диабетици, чиито бъбреци продължават да работят нормално 17-18 г. след операцията. Когато в един момент отново се стигне до бъбречна недостатъчност, правим втора и дори трета трансплантация, в следствие на което даваме шанс на хората да живеят нормален и пълноценен като продължителност и качество живот.

- Срещате ли някакви проблеми при поддържащата терапия?

- Една много важна част от лечението на пациентите с диабет, е техният хранителен режим. Много често лекарствата не са достатъчни и е необходимо да се спазва стриктна диета. Тя обаче изисква качествени продукти, които са и по-скъпи. Проблемът е, че за да си осигурят тези храни, на хората са им необходими повече пари, отколкото имат. А това понякога компрометира поддържащата терапия. Истината е, че българинът няма пари за здравословно хранене.

- Защо трансплантацията е по-добрият вариант от хемодиализата?

- Защото трансплантираният бъбрек напълно възстановява нормалната бъбречна функция, докато диализата само очиства отпадните продукти от организма. На практика, пациентите на диализно лечение са тежко увредени пациенти, докато тези с трансплантация са нормално живеещи хора. Те се връщат на работа и съответно плащат здравни осигуровки и данъци, наред с всички останали. Освен това могат да имат деца, а това са много по-стойностни и по-значими ползи от икономическите. Жените на диализа не могат да раждат, защото липсва бъбречна функция и от там в различна степен е нарушена работата и на останалите органи, включително репродуктивните.

Има и още един важен аспект – пациентите на диализа струват между 3,5 и 7 пъти повече на държавата годишно, отколкото трансплантираните. И поради тази причина има държави в Европа, където не се чака повече от 3 месеца за трансплантация. Този аргумент обаче явно не е достатъчен в България да има повече трансплантирани, отколкото пациенти на диализа. Трансплантираните в момента у нас са около 600 души, а тези на диализно лечение са 3700.

- Защо това е така?

- Един диализен пациент консумира много от здравните фондове. Когато един фонд е частен, той не би си го позволил, а държавния си го позволява. А защо това е така? Предполагам, че в частните фондове комисионните са по-различни, отколкото в държавния сектор. Там, където има повече оборот на средства, там е по-голям интересът на тези, които се занимават с тази дейност.

- Колко струва една бъбречна трансплантация?


- Държавата е оценила хирургическата интервенция и времето за наблюдение на пациентите след това на 15 000 лв. Те обаче струват не малко пари и по-нататък, защото наблюдението им изисква допълнителни лабораторни и образни изследвания, които никак не са евтини.

- Каква е успеваемостта на тези трансплантации, тъй като е известно, че организмът може да отхвърли присадения орган?

- Според световната статистика на първата година след трансплантацията трябва да работят и да живеят около 90-95% от бъбреците. На петата година – около 70-75%, на десетата година – около 50 до 70 на сто. В България процентът е близо 55%, тоест малко повече от половината преживяват десетата година.

- На кои пациенти не може да се направи бъбречна трансплантация?

- На тези, които имат туморни заболявания. Трябва да са минали от 2 до 6 години, в зависимост от злокачественото заболяване, и да се докаже, че пациентът е излекуван и няма метастази, за да се коментира бъбречна трансплантация. Ако болният е с инфекция също не може да се трансплантира – първо трябва да бъде излекуван. Не се извършва операция и на хора, които наред с бъбречната недостатъчност имат също сърдечна, чернодробна или полиорганна недостатъчност. Това състояние предвещава много кратка преживяемост – до 2 години, което обезсмисля бъбречната трансплантация. Има и диагнози, при които трансплантацията е единсвеното възможно лечение, но това са много редки заболявания, свързани с проблеми при кръвосъсирването. Те обаче много бързо водят до увреда на всички органи и на практика няма кога да се реагира, за да се направи трансплантация.

- Възможни ли са комбинираните трансплантации?

- Да, разбира се, и такива се правят у нас – например, на бъбрек и черен дроб. По света много често се прави бъбрек и панкреас, защото с присаждането на панкреас на практика се елиминира диабета – основната причина за бъбречната недостатъчност. И това е най-добрият вариант за диабетиците, защото преодоляват заболяването и на практика няма какво да уврежда повече присадения бъбрек. У нас обаче трансплантации на панкреас не се правят, тъй като към този момент липсват специалисти, които да извършват оперативната интервенция и да наблюдават пациентите след това. Поради същата причина не се трансплантира и черво. Има единични случаи с бял дроб, но като рутинна операция все още не се прави.

- А как стои въпросът с детските бъбречни трансплантации у нас?

- Имаме достатъчно опит в тази област, защото са правени много операции. При децата обаче диабетът много рядко се среща и при тях бъбречната недостатъчност се провокира от други заболявания. Най-често това са малформации на отделителната система, които често се усложняват с инфекции, както и други по-редки заболявания на бъбреците, като глумеронефрит.

- Какво включва наблюдението на пациентите след трансплантация?

- Наблюдение на функцията на трансплантирания орган с лабораторни и образни изследвания,

Винаги решението се взема в последния момент. Много важно е обаче човек да е информиран за възможностите, за да вземе по-спокойно решението и да вземе правилното за него решение.

наблюдение на лечението със следене на нивото на имуносупресорите в кръвта за определяне на дозите и съответно ранно откриване на усложненията. В първите месеци след трансплантацията тези изследвания се правят ежеседмично, след това периодът расте – веднъж на две седмици, после на месец, на два и на три. Най-оптималният период за проследяване на пациентите е веднъж на три месеца, по-рядко не бива да бъде.

- Какви са възможните усложнения, които могат да настъпят след трансплантация?

- Касае се за специфични увреждания от имуносупресията, както и реакции на отхвърляне от различен тип – провокирани най-вече от страничните ефекти на лекарствата, които се дават. Тъй като медикаментите са много, съответно и страничните ефекти са много. Възможни са също и различни инфекции. По принцип, когато има трансплантиран орган, по всяко време може да се получи отхвърляне. Животът на присадения орган всъщност е една борба между организма на пациента и бъбрека, който се явява чужд за организма. Затова, ако един бъбрек е преживял 10-20 години, това е период на борба, в който организмът се опитва да махне чуждото тяло от себе си. А ние правим така, че това да не се случи, и то по начин, който не уврежда организма.

- Подобрява ли се качеството на грижата към трансплантираните пациенти?

- Определено. Сега всички сме с много по-големи възможности, отколкото преди години – и лекарите, и пациентите. Има повече лекарства, не само като видове в една група, но и повече групи медикаменти. Стават по-добри по отношение на имуносупресия и по отношение на намаляването на страничните ефекти. Инструменталната диагностика също се е подобрила в пъти. Преди години имаше лекарства, които водят до подтискане на имунната система и до неразвитие на реакции на отхвърляне, но в същото време водеха до интоксикация на трансплантирания бъбрек. Сега имаме медикаменти, които вършат работата си по-добре, но нямат токсични свойства, а това само по себе си е качествена промяна.

- Увеличават ли се хората, които са склонни да дарят органите си за трансплантация или да се съгласят техен близък да стане донор?

- Винаги решението се взема в последния момент. Много важно е обаче човек да е информиран за възможностите, за да вземе по-спокойно решението и да вземе правилното за него решение. Това според мен се е подобрило доста в последните години. Въпреки това има какво още да се желае. Много страни, които са по-напред от нас в това отношение, например, имат много по-малко ограничения по отношение на донорството. Особено по отношение на живото донорство. Например, в България донор може да стане всеки роднина до четвърта съребрена линия – това е до първи братовчед. В скандинавските страни, може да бъде всеки, които има желание и няма медицински противопоказания за това.

- А увеличават ли се донорите в България?

- Принципно да, но не е достатъчно. Трябва да стигнем доста по-високи нива. Световната статистика казва, че за една година бъбречните трансплантации трябва да са от порядъка на 20-25 броя на 1 000 000 население. В България сме 7 милиона и би трябвало операциите да са между 140 и 175, а ние сме далеч под половината. Трансплантациите се увеличават с няколко бройки на годишна база, но темпът трябва да е много по-голям.



Седми донор за половин година

Седми донор за половин година

17-годишен младеж даде шанс за живот на четирима българи

Ананиев отхвърли оставката на Симеонова

Ананиев отхвърли оставката на Симеонова

Тя все още не е решила окончателно дали да остане шефка на ИАТ, клиниката във Виена отказала договор на България за трансплантация на бял дроб
Подкрепа за шефката на ИАТ

Подкрепа за шефката на ИАТ

Проблемите с трансплантациите не бива да се приписват на д-р Симеонова, твърдят болните
Д-р Симеонова ни помага за всичко, дано остане

Д-р Симеонова ни помага за всичко, дано остане

Тя е най-успешният директор на ИАТ, но сама птичка пролет не прави, каза Евгени Георгиев
ИАТ няма да е същата без директора си

ИАТ няма да е същата без директора си

Отново се правят опити да се пречи на хора, които съвестно си вършат работата, казват от ОСПД-Сливен
Да живееш с чуждо сърце

Да живееш с чуждо сърце

Когато човек мине през това, започва да има друга перспектива за живота, казва Евгени Георгиев
Протест срещу оставката на д-р Симеонова

Протест срещу оставката на д-р Симеонова

Пациенти питат министъра „Какво се случи един месец по-късно?"
Заставаме зад шефа на ИАТ

Заставаме зад шефа на ИАТ

Без д-р Симеонова и малкото, което работи, ще спре, казват от пациентски организации „Заедно с теб"
Трансплантират 4-ма българи в Европа

Трансплантират 4-ма българи в Европа

Водим интензивни преговори за решаване на проблемите с присаждането на бял дроб, каза Ананиев
„Здравни мигранти” на протест

„Здравни мигранти” на протест

Договорът с клиниката във Виена за присаждане на бял дроб бил изтекъл, преговаря се с Франция и Англия, обясниха от МЗ
1 2 3 4 5 ... 8 »

 

ОНКОЛОГИЯ

НЕВРОЛОГИЯ

КАРДИОЛОГИЯ

ОБЩЕСТВЕНОТО

МНЕНИЕ

 

Съвместен проект на clinica.bg

и "Галъп Интернешънъл" 

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Смятате ли, че изборът на нов управител на НЗОК ще доведе до промени в системата?

Юли 2018