Когато Хигия и Ерато се срещнат

Хорът на медиците „Родина“ празнува впечатляващ юбилей – 70 години от своето основаване

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Ако бяха солисти, щеше да се получи отлична партия. В случая обаче те са д-р Соника Колева – Хаджидимова и нейният съпруг Октавиан Хаджидимов и са хористи. Родена е в Харков – Украйна, завършила е Медицинския университет в София точно в първата годината на прехода – 1989-та. Изборът на лекарската професия е необясним и за самата нея. В семейството на родителите й няма други медици – инженери са.

 „Вероятно ми е било предопределено, не съм имала никого за пример. Стана някак си неусетно – кандидатстват, приеха ме. До момента не съм съжалявала за избора си, макар и да имаше и да има, все още, много трудности през нас, лекарите", споделя д-р Колева. Късметът й бил такъв, че се оказала от последния випуск, подлежащ на разпределение в провинцията. Изкарала две години в Панагюрище. В София започнала работа във Втора поликлиника (сега Втори ДКЦ). Първо била участъков, след здравната реформа – общопрактикуващ лекар. Най-напред взела специалност Вътрешни болести, а после и Обща медицина. В центъра е вече над тридесет години и няма намерение да се мести, поне засега. За това време през кабинета й са минали много хора. Те обаче не са поколения от едни и същи фамилии, както се очаква да е при един семеен лекар. „При мен има малко деца, има немного младежи вече към пълнолетие. Работя приоритетно с възрастни хора, дори повечето са в пенсионери", казва общопрактикуващата лекарка и посочва, че България е от малкото страни, в които все още няма специалност Геронтология. Според нея би било добре тя да се въведе, имайки предвид застаряването на нацията и обострянето както на хронични, така и на тежки, животозастрашаващи заболявания след 50-те. И макар, че такава специалност у нас няма, тя е доста наясно по въпроса, защото не пропуска обучения с насоченост точно към геронтологията. Профилактиката е другият въпрос, който я вълнува професионално. Лекарката споделя един интересен, по наблюденията, й факт. Докато само до преди десетилетие – българинът, като цяло, прекрачваше прага на кабинета само, когато нещо го боли, то младите хора вече следят за прегледите си редовно, спортуват и се стараят да се хранят здравословно. Заетостта в делниците й е разпределена според графика по кабинет и репетициите с хора. В „Родина", както казва, попаднала неочаквано, чрез неин пациент, който пеел там. Поканил я да се яви на прослушване. Първоначално се стреснала. После си спомнила, че някога е пяла в ученическия хор и се престрашила. Диригентката Мая Василева – Четрокова я одобрила, определила я като сопран. Пее вече петнадесетина години. Почти толкова пее в хора и съпругът й Октавиан Хаджидимов. На прослушването го завела тя, макар и той да нямал вяра, че ще го вземат. Оказало се, че е идеален бас. Така, двамата съпрузи делят времето между работата и певческата дейност. Заради предстоящия концерт на 9 април в последните уикенди им се е налагало да репетират с хора, а също и да пеят у дома, тъй като диригентката е много взискателна.

Студентската банка и палката

Точно така се случило с Мая Василева – Четрокова. Едва що завършила диригентство през 2000 г. в класа на проф. Лилия Гюлева в Държавната музикална академия, започнала работа с Хора на медиците „Родина". Малко след това започнала да дирижира и Детския хор към Италианския лицей, който също ще се представи със свои изпълнения по време на концерта в зала „България". По онова време тогавашният председател и основател на Хора на медиците Крум Радев , който бил служител в Министерството на здравеопазването, потърсил от проф. Гюлева нов диригент, тъй като досегашният напуснал. 

Тя, на свой ред, изпратила най-добрата си студентка, която тази година отбелязва 25 години работа с певците в „Родина" и четвърт век творческа дейност. „Голямо удоволствие е да се работи със самодеен хор, защото тези хора идват и пеят с душата си. За тях това не е работа. Когато изкуството се институционализира, следват неприятни последствия. То не може да бъде задължение и точно нашите певци го доказват, убедена е маестро Мая Василева – Четрокова. Това са силно мотивирани и отдадени на музиката хора", заключава тя. Самата тя винаги е работила с любителски хорове и е категорична, че не би искала да се заема с професионалисти, точно защото при непрофесионалистите пламъкът, вдъхновението и желанието са много по-силни. „При мен хората са професионалисти не по музикално образование. Те са професионалисти по отношението си към музиката. Професионалисти са на сцената", казва още диригентката. За нея успялото предизвикателство пред последните години е връщенето на публиката в залите – нещо, което вече е факт и това се потвърждава от рано изкупените билети за концерти, включително и за хоровите. И бърза да изкаже възхищението си от лекарския труд. Недоумява, как така някой може да си позволи да ги обругава, дори да ги напада. Убедена е, че обществото дължи уважение на медиците, а държавата – повече грижи за тях.

Хипократова клетва на 4 гласа

Действително тя може да бъде изпълнена точно така от Хора на медиците „Родина". Както твърдят певците, няма други техни колеги в Европа, които да го умеят.

Самият хор е създаден през 1955 година в София като смесен хор на здравните работници към действащото по това време Министерство на народното здраве и социалните грижи. Негов основател и председател е Крум Радев, тогава началник на отдел в МЗ и носител на орден „Кирил и Методий" (втора степен). Първи художествен ръководител и диригент е известният музикален педагог маестро Ангел Манолов. През 70-те години на XX век хорът е с повече от 100 певци. Сега са значително по-малко, но продължават традицията на предшествениците си за 7 април да изнасят концерти. Впоследствие „Родина" се ръководи от младите диригенти Красимира Спиридонова, Катя Вучкова и Данко Йорданов. От 2000 г. го поема Мая Василева-Четрокова.