Здравето като бизнес ниша

22% от българите живеят здравословно, още 68% се канят да ги последват, сочи проучване на НОЕМА

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Вниманието на българите към здравословния начин на живот става все по-голямо с всяка изминала година. "22% заявяват, че имат висок и многo висок интерeс към темата здравословно живеенe, което е повече с 5% отпреди 2 години. Цифрата обхваща близо 600 000 домакинства", казва Венера Николова, изследовател в НОЕМА. Хората, които са в тази категория са предимно жени, средната им възраст е 38 години, имат по-високи от средните за страната доходи и са с висше образование. Около 25% от тях живеят в София, а повечето от останалите са в големите градове с над 100 хиляди население. Те са удовлетворени от живота, 30% от тях се самоопределят в горната част на социалната стълбица, казва Венера Николва.

Освен че броят на българите, които имат интерес към здравословния начин на живот,

се увеличава, разширява се и дефиницията на това понятие. Ако преди 3-4 години темата се асоциираше само с храненето, сега в нея се включва физическата активност и менталния баланс, казва Венета Николова. Това пък е в основата на формирането на различни групи здравословни потребители - вегани и вегетарианци, „протеинови партизани", за които месото и млякото са основни храни, хора, които се връщат на село, спиритуалисти, за които здравословното минава през различни духовни практики (йога, аюрведа, цигун и т.н.), суровоядци и други.

„Затова бизнесът трябва да види тези потребители не само като обем,

но и като вид и тясно да таргетира продуктите и услугите си. Няма как компаниите да имат само едно послание, защото потребителите са разнородни групи и всяка от тях изисква индивидуален подход", обяснява Венера Николова. Според нея още по-голям потенциал за компаниите крият останалите 68% българи, които имат по-умерен интерес към здравословния начин на живот, но заявяват висока нагласа да се насочат към него. Това са около 2 млн. домакинства. Те са потенциални клиенти, които могат да бъдат достигнати с по-конвенционални и масови здравословни продукти, обяснява Венера Николова.

Делът на хората, които изобщо не се интересуват от здравословен начин

на живот са едва 10%. Това са българи на средна възраст от 53 години, повечето са мъже, които живеят в малки градове, имат ниски доходи и образование. 44% от тях се самоопределят на най-ниските стъпала на социалната стълбица, казва Венера Николова. Техните здравословни практики са консумацията на туршия, зимнина, домашна храна, плодове и зеленчуци.

Въпреки повишаването на интереса към здравословния начин на живот

и формирането на екзотични потребителски групи, водещите практики за българите си остават традиционните – използването на сезонни плодове и зеленучци, домашна храна. Както и безплатните, като позитивното мислене или консумацията на повече вода, обяснява Венера Николова. Също така избягване на веригите за бързо хранене, намаляване на солта и захарта. Едва на трето място се нарежда пазаруването от малки производители и магазини, движението и диетите. В дъното пък са био и органик продуктите, спа и улнес практиките.