Силата да бъдеш първи

Незрящият параатлет Виктор Асенов изкачи 19 пъти Черни връх без сън, за да подпомогне училището за кучета водачи

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Виктор Асенов е роден през 1995 година в София. Незрящ е по рождение, но това съвсем не означава, че е от хората, които са се примирили със съдбата си. Напротив, той вече е завършил семестриално социални дейности в Софияския университет „Свети Климент Охридски". Спортува от дете. Като повечето момчета, и той започва с така мечтаните карате, джудо, а в училището за слепи участва в отборите по лека атлетика и редица друго спортове.

„Еверестинг" или силата на духа

„Еверестинг" звучи поетично. Може да бъде заглавие, на стихотворение, на поема, на песен. В действителност обаче това е една реализирана мечта не поради стечение на обстоятелствата или целувка от съдбата, а в резултат на силата на духа. И към това много труд и мисъл за кауза. Сумарно, изминатото 19 пъти разстояние от хижа "Алеко" до Черни връх прави 8848 метра денивелация. Толкова е и височината на осемхилядника Еверест. Затова и Виктор и неговият добър приятел Божидар Картунов от „Героите на бъдещето", говорейки веднъж за проблемите на хората с увреждания, особено на незрящите, както и за нуждите на центъра за обучение на кучета – водачи, им хрумнала необичайна идея. За благотворителното изкачване, което трябвало да направи параатлетът, избрали името „Еверестинг". Впрочем, Виктор не за пърив път подкрепя училището за кучета – водачи. Сега решил преходът да бъде през месец март, който се оказал много благоприятен. По това време на годината в планината все още има сняг, който покрива коренищата, камъните, неравностите. Това, от своя страна, улеснило прехода, тъй като част от опасностите били елиминирани.

Три дни и две нощи в пустошта 

"За някои "Еверестинг" изглежда нещо лесно, но не е така. Издържах три денонощия без сън. Вървяхме с моите пейсъри, които се сменяха в различние участъци, шегувахме се", разказва той. Така се наричат хората, които при бегачите задават темпото, надъхват ги, подава им различни хранителни продукти и вода. Така протекло и изкачването и слизането на Виктор от хижа „Алеко" до Черни връх и обратно. Преди благотворителната инициатива младежът се качил до върха. Като цяло, той познава добре Витоша, тъй като основно се занимава с планинско бягане и е единственият незрящ ултрамаратонец в България. Има зад гърба си много участия в планински състезания, включително и на на пресечен терен – нещо, доста трудно за един спортист. Той, например, е пробягал точно по пресечена местност 60 км в Родопите в състезанието „Персенк ултра", 66 км в Пирин, участвал е във „Витоша 100", както и в по-къси маршрути, но по-технични като терен.

Заедно с Тади

Тя е лабладор ретрийвър и е кучето-водач на Виктор Асенов. В „Еверестинг" обаче не е участвала, само изминала малка част от маршрута. Обучавана е в България в единственото училище за кучета-водачи на Балканите. То се намира в София. Точно за него и параатлетът неведнъж се включва в кампании за набиране на средства. Причината е, че то се издържа от дарения. Тади и Виктор са заеднои вече две години. Преди първоначално тя е отглеждана в приемно семейство, както се процедира с всички кучета, които ще стават водачи. Както всички свои „колеги" след едната година в семейството е преминала две години и половина обучение в школото. Там тя, както и останалите четириноги се учат, как да са от полза на незрящ човек, как да го водят в градска среда. Възпитаниците на училището знаят къде да спират пред светофар, стълби, автобусна спирка. Къчетата водачи могат да заведат човека на работа, в магазина, дори на концерт в зала „България", където Тади и Виктор вече са били. „Оказва се обаче, че все още има хора у нас, които не правят разлика и се мръщят, когато някой се качи с куче-водач в автобуса. Случвало ми се е шофьор на такси да откаже поръчката, щом разбере, че ще съм с Тади. Проблем е и това, че държавата, за разлика от други европейски страни, не поема издръжката на кучетата и тяхното обучение. Според Закона за хората с увреждания се заплащат само няколко месеца, в които човекът и кучето се обучават заедно, докато си напаснат и станат неразделни", пояснява Виктор. Точно затова и той не спира инициативите за подпомагане на училището. И в подкрепа на думите си посочва, че в Германия такива структури се издържат от бюджет, отпускат от здравното министерство. Мечтата му е това да се случи у нас. Младият мъж се включва и в редица други инициативи, например за опазване на околната среща.

Когато има свободвно време

За Виктор Асенов то не е много, защото постоянно е зает с кауза. Една от болките му е недобре уредената достъпна среща у нас. Защото, ако в София и някои областни градове донякъде, я има, то в малките придвижването на незрящ или човек с друго увреждане е немалък проблем. В началото на тази година той подсети кметът на столичния район на „Слатина" Георги Илиев за пропуск на една от спирките на метрото и скоро след това там бе поставено необходимата тактилна линия за незрящи. Виктор е от хората, които като всеки млад човек, обича музиката. Слуша всичко с изключение на чалга. Умее да прави масажи и вече има клиенти. Има клиенти в големи офиси, както и частни. Когато му се обадят, взира сгъваемата специална маса за масаж и с Тади се отправят на адреса. Мечтае за много неща, но две са, които най-силно желае и за които казва, че ще продължи да работи. Това са по-стабилно финансиране на училището за кучета водачи и по-добра достъпна среда.