Учене срещу работа се нарича трудова повинност

Смятам, че за момента това не е добро предложение, то засега би решило само проблемите на директорите на болници, казва доц. Антон Тонев

Това е една идея, която възникна на среща между ректорите на медицинските университети и директори на болници с министъра на образованието Красимир Вълчев преди около месец и резултира в предложение, което е качено на страницата на МОН за публично обсъждане. Тоест, това е една идея, която предстои да се случи.

Тя би могла да се разгледа от две страни.

От една страна представлява нещо добро, което би могло да даде устойчивост на болниците, които не разполагат с работна ръка и да им предложи решение на кадровата криза, в която Европа и България вече се задъхват.

От друга гледна точка обаче, както добре знаем дяволът е в детайлите и е много важно как едно наглед добро предложение, може да се изпълни по лош начин. Всяка една трудова повинност, каквото е едно задължение да работиш някъде при предварително уговорени условия, трябва да бъде сключена чрез договор. Във всеки договор има условия за двете страни, както и неустойки които да бъдат платени при развалянето му. Много е важно какви ще бъдат тези неустойки, които ще бъдат предложени.

Друг проблем е, че в момента ние обучаваме

определен брой студенти държавна поръчка, но никъде не е казано дали този брой ще бъде увеличен с допълнителна бройка студенти или от него ще се вземат местата срещу работа. Ако това се случи, рискуваме първата година, в която започнат да действат тези условия, да имаме не увеличен, а намален брой студенти, защото може да няма кандидати, които да искат да се възползват от това предложение.

Също така, когато поставяме допълнители

условия на един студент, ние трябва да му предложим и допълнителни стимули. В условия на дефицит на кадри не можем да смятаме, че "осигурената работа" е вид стимул. Точно обратното! В условия на дефицит за кадри обикновено две или повече ЛЗ наддават за всеки един качествен кадър и подобряват условията за работа. За да си решат кадровия проблем. Нещо, което за съжаление не се наблюдава у нас, и младите ни лекари вземат понякога и по-ниски заплати от продавачи в мол. В всеки договор нещо се взема и нещо се дава, но в така направеното предложение сякаш не е предвидено нещо за даване.

В мотивите се споменава следното:

"Понеже тези студенти учат държавна поръчка и безплатно, то те трябва да бъдат задължени." А всички останали студенти по право, икономика или архитектура, които получават сходно финасиране от държавата за своето образование? Те с какво ще бъдат задължавани? Или ако не бъдат, това няма ли да е една откровена форма на дискриминация спрямо "задължените"' студенти по медицина.

Това, което може да се нарече стимул,

трябва да има добре премерена стойност –стипендия, подобрени условия за живот, някакъв друг стимул, но самата трудова повинност не е стимул, а задължение. Аз смятам, че за момента това не е добро предложение. То засега решава проблемите основно на директорите на болници. Ще се влезе хипотеза Х, при която да се определят трудови отношение с 6 години напред, при което съвсем няма да е известно при какво възнаграждение ще се труди един човек без оглед на инфлацията и други компоненти.

Според мен, единственият начин тази

идея да проработи, е като се изпълнят следните принципи: "задължената" група студенти да бъдат допълнителна бройка над сегашната държавна поръчка. Да се формулира ясно и точно какъв ще бъде стимулът - стипендия, битови условия или нещо друго, но трябва да бъде различно и в повече от това което ще получават останалите студенти, които няма да бъдат "задължени". Да се формулира точно размера на неустойката, която трябва да бъде заплатена, ако "задълженият" студент размисли и се откаже от своето задължение.

И тъй като тези компоненти не са обмислени

от вносителите и лисват в самото предложение, което обективно погледнато изглежда едностранчиво, аз лично не подкрепям една такава идея за реформа на обучението на студенти по медицина.