Публично-частно здравеопазване в ход

Велинград е четвъртият регион, в който общинската болница премина в ръцете на инвеститор, въпросът дали това ще е по-добре за пациентите, остава открит

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Предисторията

Тя е дълга и започва в началото през 2002 г., когато е приватизирина общинската поликлиника. Тя е купена от бизнесмена д-р Михаил Тиков, а през 2008 г. той създава и болницата „Здраве-Велинград". Оттогава частната и общинската климики работят успоредно с все по-лоши резултати за втората.

Ако през 2020 г. отчетите на здравната каса показват, че МБАЛ-Велинград е имала повече приходи и следователно пациенти, то през м.г. нещата са на обратната. Преди 5 години общинското лечебно заведение е получило по здравна каса 4.2 млн., а частното – 3.8 млн. През следващата година потоците се изравняват, за да се стигне до миналата година, когато общинската болница заработва по каса 5.4 млн., а частната – 7.2 млн. Отделно от тези приходи са другите - от държавата за публичната и от частни фондове или кешови плащания и за двете.

Успоредно с това се увеличават и дълговете на МБАЛ-Велинград. Според справката на здравното министерство за 2023 г. лечебното заведение има общо приходи от 7 млн. и разходи от 7.9 млн. Дълговете му пък от години са около 2 млн., като през м.г. те леко намаляват, но за сметка на това се увеличава делът на просрочията. Доколко тези финансови резултати са следствие на качеството на здравните услуги и на добър мениджмънт е съвсем друга тема. Те обаче дадоха нужната мотивировка на общинския съвет да се раздели с болницата в края на м.г.

Сделката

Тя се осъществява за няколко месеца, започвайки през април, когато Общинският съвет увеличава капитала на болницата. През юни се взема решение да се влеят общинския медицински център с болницата. През септември се стига и до същинската сделка, при която капиталът на МБАЛ – Велинград е увеличен от 7 462 180 лв. на 31 909 710 лева чрез издаването на 24 447 530 броя дяла, всеки с номинална стойност от 1 лев. Новите акции са записани на новия съдружник в лицето на „Булфарма" на д-р Тиков, а за директор на болницата е избран д-р Костадин Паунов, който управлява и „Здраве-Велинград". Напрактика това означава, че общинското лечебно заведение си сменя собственика срещу намеренията му за инвестиции. Последната стъпка по прехвърлянето става на 28 ноември, когато общинският съвет взема решение медицинските дейности на МБАЛ-Велинград да отидат към частната болница, а след това да се прекрати разрешението й за дейност, както и договорът й с касата. Към момента последните две събития не са настъпили, тъй като процедурата отнема малко време, но скоро ще бъде финализирана. С това МБАЛ-Велинград ще изчезне напълно от правния мир, но реално тя вече е част, по думите на самия д-р Тиков, от най-голямата частна здравна група в България, в която структура влизат УМБАЛ „Софиямед", УМБАЛ „Пълмед", ''Бургасмед'' и т.н.".

Офертата

Д-р Тиков лично презентира проекта си за развитие пред общинарите и то на два пъти. Първият обещава, обединявайки двете лечебни заведения, да се получи една модерна многопрофилна болница за активно лечение - по думите му по-добра от тази в Панагюрище, където инвестира "Асарел Медет".  Новото лечебно заведение ще е с около 540 легла – 210 от МБАЛ „Здраве-Велинград", още 200 от бъдеща болница за „Физикална и рехабилитационна медицина", както и около 140 легла от МБАЛ-Велинград. Една от основните цели на сливането по думите му е да осигури по-добра кадрова обезпеченост на лекари, медицински сестри, лаборанти. „В момента има остър дефицит. Не знам дали знаете. Нито в нашата болница, нито в другата има необходимия брой лекари, за да осигурим 24-часово дежурство. Ако на някой се наложи - няма кой да го посрещне", признава той.

При втората си презентация д-р Тиков уточнява, че вече има разрешение за откриване на Отделение по инвазивна кардиология, на УНГ- отделение, каквото липсва в града. Също така, че ще се повиши нивото на хирургическото отделение на трето, както и на това по ортопедия и т.н. Той добавя, че ще назначи лекари в спешното отделение и ще веднага ще започне ремонт на старата база на МБАЛ-Велинград. „В момента по сметките на МБАЛ-Здраве има над 14 млн. лв., които ще бъдат в сметката на общото ни дружество, въпреки че според мен, инвестицията ще бъде много по-голяма. Максимум година и половина и проектът ще стане, така както го виждате - ще изглежда, като нашата болница в София", казва още той. И добавя, че до март ще пуснат и отделението по инвазивна кардиология, а двама колеги от „Пълмед" ще дойдат да работят в новата болница. На този етап обещанията още не са факт, но вероятно реализацията им ще отнеме повече време.

Другата гледна точка

Въпреки че общинарите приемат предложението на д-р Тиков с доста голяма доза желание, сред тях има и няколко инакомислещи. Един от тях е общинският съветник Емил Моллов, който на последното заседание по темата в края на миналата година казва, че с това „се слага край на общинското здравеопазване" в региона. И добавя: „Нямам против развитието на частното здравеопазване! Здравето е най-високата ценност, но все пак в обществото трябва да има и социални отговорности към населението.". Срещу решението за прехвърляне дейността на общинската болница на частната, се обявяват и други двама негови колеги.

На друго мнение бяха и не малко от лекарите в общинската болница по времето, когато за първи път се заговори за възможността за приватизацията й. Това стана през 2023 г., със смяната от поста на д-р Данчо Гурдев, който бе сложен за директор предишната година. Самият той отстояваше тезата, че болницата има бъдеще и регионът има нужда от общинско здравеопазване, което да е достъпно за всеки. Заради съмненията, че се готви ликвидация на болницата, тогава на протест излязоха и други медици. Това обаче не спря процеса, само го забави.

В заключение

МБАЛ-Велинград е четвъртата общинска болница, която се превръща в частна. Първата бе „Димитър Ранев" в Пещера, която отново бе взета от д-р Тиков. Втората е „Уни хоспитал" в Панагюрище, а по този път върви и "Димитър Чакмаков" в Раднево. Междувременно имаше и няколко неуспешни опита за ПЧП между областни и частни клиники - примерът в Ловеч докара болницата до крах, във Враца опитът не бе реализиран, но имаше неуспешни сътрудничества и в други региони. Дали това води до по-добро здравеопазване за хората, както и нужни ли са толкова много болници в страната, нека всеки сам да прецени.
Три неща обаче са безспорни – първото е, че частната структура по презумпция не поема социални ангажименти. Второто е, че при липсата на какъвто и да е контрол и визия в системата от страна на управляващото мнозинство, пазарът ще продължи да реформира здравеопазването по критерии, които не поставят в центъра си интересите на пациентите, а на икономическите субекти в него. И накрая, но не на последно място - липсата на държавност води до деморализация и най-вече до страх в обществото. Вероятно затова нито един от хората във Велинград, с които разговарях по темата, не пожела да сподели мнението си открито.

Публикуваме позицията на МЗ и на "Булфарма". От Община Велинград до този момент не са изпратили такава.