Семейство призвано да помага

Детско-юношеските гинеколози д-р Атанас Чернев и д-р Наталия Петракиева-Чернева изградиха неовагина с иновативен метод

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Д-р Атанас Чернев е роден в София през 1979 г., а съпругата му д-р Наталия Петракиев – Чернева през 1987 г. в Плевен, но е израстната в Ловеч. Както двамата се шегуват, двете школи в медицината – Плевенската и Софийската се срещат в столицата, в „Майчин дом". Той вече е специализирал, също в столицата, акушерство и гинекология, тя отскоро е започнала специализация. Впоследстиве и двамата се насочват към детско-юношеската гинекология. Две години по-късно решават да създадат семейство. Вече са минали доста години оттогава, дъщеря им е на 17 години. И двамата имат редица специализации и обучителни курсове за надграждане на знанията не само в България, но и в чужбина.

Изборът да си лекар

За лекарското семейство, сякаш, друга алтернатива не е имало. Професията и за двамата ги намира, някак си, по наследство. Бабата на д-р Чернев била известна навремето акушерка в Русе, където дори има паметна плоча на къщата, в която е живяла. Баща му е повлиян от нея – това е известният проф. Тодор Чернев - основателят и дългогодишен ръководител на Клиниката по фетална медицина в „Майчин дом". Той е един от първите, въвели ултразвука в акушерството. Учредител е на Българската асоциация по семейно планиране. Родителите на д-р Наталия Петракиева-Чернева също са лекари. Баща й д-р Иво Петракиев е известен акушер-гинеколог в Ловеч, в момента работи в Плевен. Майка й д-р Магдалена Петракиева е психиатър и ръководител на Женското отделение на Държавната психиатрична болница в Ловеч. Споделят, че и на двамата, още от ученическите години, и през ум не им е минавало да изберат път, различен от този на родителите. Впрочем, с едно малко изключение. В един период д-р Петракиев, повлиян от романите на Стивън Кинг се замислил дали адвокатската професия ще му подхожда. Скоро обаче пропъдил тази мисъл от главата си. Заради медицината, която сякаш е влязла в тяхната ДНК, както се шегуват, сякаш нещата им се отдават по-лесно, но пък и по-трудно, защото не трябва да излагат фамилиите, от които произлизат. Напротив, това ги амбицира постоянно да надграждат наученото в професията и да търсят носи предизвикателства.

Силата на екипа

Някому може да се стори скучно, плашещо, дори ужасяващо съпруг и съпругата да работят на едно място още повече заедно. За тях обаче това е предимство. От семейния живот са се научили да се разбират, както се казва, от половин дума, от поглед. Затова и в работа определено им върви. Вижданията им по един и същ случай обаче не винаги съвпадат. „Забравяме, че сме семейство. В болницата сме колеги. Започваме обсъждане така, както го правят останалите колеги, които не се прибират под един и същи покрив вечер", казва д-р Атанас Чернев. Определено тук няма място нито за спорове, нито за налагане на собствената визия, защото въпросът опира до здравето, а нерядко и до живота на пациентката. Професионалните им успехи до момента обаче не са ги възгордени. Наложи ли се, има ли неяснота или просто искат да чуят още едно, че и две, че и колкото са необходими други мнения, те се допитват до другите лекари. „В медицината егоизъм не бива да има. Тя е изкуство и като всяко изкуство трябва да бъде споделена. Никой не прави нищо за себе си", казва д-р Атанас Чернев. Не крият, че понякога не могат да оставят напрежението от делника на прага на болницата и неусетно го пренасят и вкъщи. Но кой ли българин не го прави. По-различното при тях е, че имат ли сложен случай, колегата винаги е насреща и може да бъде чуто квалифицираното му мнение дори по време на късна вечеря. Защото двамата, макар и лекари, не си тръгват рано от работа, за да спазват предписанията за здравословния час на хранене на специалистите по диететика.

Какво пречи

„В България системата не е реформирана и не е от най-добрите за лекарите. Налага ни се да работим на по няколко места. Това със сигурност пречи. Да ходиш от болницата в кабинет е пренатоварващо". Така отговаря д-р Атанас Чернев, когато го попитат за дефектите й. Замисля се при въпроса, защо все се говори за реформа, а тя така и не се случва. „Е, имаше я, но тя спря с въвеждането на здравноосигурителната система, но по-нататък нещата не се доразвиха. Основното е, че няма висок контрол. Това е и кардиналният проблем. Същевременно, има прекалено много болници и малко лекари. Заплащането не е достатъчно и принуждава хората да бягат от малките населени места. Всичко се концентрира в големите градове, което е голям проблем за пациентите. Вижда се, че по върховете нямат желание да реформират системата. Просто, няма политическа воля, а и да я има е доста трудно в политическата ситуация, в която се намираме", казва д-р Чернев. Симпатизира за колегите си от държавните психиатрични болници. Смята, че са прави в исканията си. Смята, че здравната система в Израел, където е специализирал, е най-добрата в света – един основен задължителен здравноосигурителен стълб, който обаче осигурява на пациента всичко, и два допълнителни за комфортни услуги. „Там доплащане няма. Освен това, в цялата страна има една мега болница, която е разположена на близо еднакво разстояние от всяка точка и до нея болен може да бъде закаран за кратко време. Останалите са няколко малки болници и предимно медицински центрове", разказва д-р Чернев за системата там.

Време за личен живот

Въпреки несгодите от прекомерната ежедневна заетост, семейството се старае да пътува дори на къси дестинации, когато се съберат няколко почивни дни. Черневи обичат планината и съжалявам, че професията им не позволява често да са на Витоша. И двамата много четат при това не само медицинска литература. От Стивън Кинг в последните години той набляга на фентъзи и дори все се връща на Тери Пратчет. Д-р Паткариева-Чернева определено харесва Джордж Оруел, завладяна е от пропоческата му книга „1984". От няколко месеца убеждава съпруга си да посегне към нея, но засега той обещава, че като му остане време, че я прочете. Колкото до 17-годишната им дъщеря, двамата нямат вече много грижи по нея, а и тя предпочита повече да общува с приятелките, отколкото с мама и татко. И като родители, но и лекари се връщат пак към медицината, но този път към ползвата от ваксинопрофилактиката. Недоумяват, защо българите така упорито се съпротивлряват на ваксината срещу човешкия папиломен вирус, която у нас се предлага безплатно, но покритието е не повече от 5 на сто. Семейството отдавна е ваксинирало дъщеря си с нея и препоръчва това да направят и останалите родители. И вместо край, д-р Чернев посочва, че за миналата година в Австралия – страната с най-високо имунизационно покритие срещу HPV нововъзникнали случаи на рак на маточната шийка няма.