Намесата на БЛС в контрола на касата е лобизъм

Организация, която не може да контролира съсловието си, не разполага с експертност да контролира бюджет от 9 млрд., освен, ако не е предизвестено между кого трябва да се подели, казва адв. Мария Петрова

- Адв. Петрова, законът за бюджета на касата вече е приет, в него една от най-горещите теми е контролът на болниците. Смятате ли, че след решението на КС може да има контрол в тази сфера?

- Първо да припомним, че с решението на Конституционния съд, беше обявена за противоконституционна, норма, която допускаше някакви лимити, така че да можеше да се планира и бюджета на НЗОК. От една страна лимитите бяха ограничаващи, но това не означаваше, че, ако някой ги надвиши, няма да получи заработеното, просто създаваха една прогноза: кой, колко- може да харчи. С решението на КС да се отмени тази норма, се отвори широко вратата за злоупотреби и контролът за разходване на средства от НЗОК към лечебните заведения за болнична помощ остана на хартия - допустим, възможен, но на практика - никакъв. Защото, всички знаем, че в болничната помощ, контролът е на база на отчети и когато липсва прогноза и проследимост на тези данни, злоупотребите няма как да не са налице. И в контекста на вашия въпрос - не, след решението на КС е практически невъзможно да се осъществи контрол над разходите на средствата за болниците от НЗОК.

- Заради това здравната каса предложи „Механизъм за ограничаване на разходите", чрез намаляване цените на КП при опасност от преразход, чуха се мнения обаче, че това ще падне в съда, така ли е?

- Тази методика и тези правила подлежат на обжалване от всяка страна, която може да докаже своя правен интерес. Допускам, че, ако се приеме, този механизъм ще се оспори в съда и ще бъде отменена. Две биха били основаните причини за това: - заради начина, по който се приема т. нар. „методика", тоест, заради това че не са спазени процедурните условности, а втората е по същество- защото никой не може да каже колко струва и сега една клинична пътека, респ. какво би наложили контролен механизъм, чрез намаляване на цената. И пак стигаме до огромния проблем: няма остойностяване на клиничните пътеки и не можем да кажем защо една пътека струва толкова, колко е лекарският труд, сградният фонд, амортизацията на апаратурата и докато няма такова остойностяване няма как да говорим за преразход, то е повече от абсурдно. И двете причини са достатъчни, за да бъде отменена от съда, дали защото не е спазена процедурата за създаване на подобна методика или защото нямаме реално остойностяване на КП е без значение, крайният резултат ще е един и същ.

- ГЕРБ предложиха проект, с който този Механизъм да отпадне от закона за бюджета и контролът да се договаря между БЛС и НЗОК, според вас така би ли могло да се стигне до работещ контрол?

- До работещ контрол би могло да се стигне, зависи какво влагаме в това понятие - дали за тези, които искат да крадат или за тези, които искат някой да опази нашите средства от краденето. Според мен намесването на БЛС е изключително странно, лобистко и неправилно. Здравната каса би трябвало сама да може да осъществява контрол над средствата, които събира и разходва. Освен това, нека да не забравяме, че освен БЛС и БЗС вече са налице още няколко съсловни организации - на специалистите по здравни грижи, на фелдшерите, на помощник-фармацевтите. Всички тези хора имат пряко участие както в извънболничната, така и в болничната помощ, но не вземат участие в преговорите – защо?!. Налице е една явна неравнопоставеност между самите медици. Защо може да решава БЛС, а не БАПЗГ- не?!. Защо трудът на едните или гласът им бива ценен, а на другите не. И ако ще създаваме контрол на НЗОК през съсловните организации, редно е да попитаме БЛС с каква експертност разполагат за подобна дейност, къде в закона им е вменено подобно нещо?! Една съсловна организация, която не може от години да контролира съсловието си и да си реши проблемите, най-малкото да си създаде процедурни правила по Етичния си кодекс, от къде черпи увереност, че може да контролира 9 милиарда публичен ресурс?! Мен лично, едни хора, които не могат да контролират вътре съсловието си, не могат да ме убедят, че разполагат с експертност да контролират бюджета на НЗОК. Освен, ако не е предизвестено между кого трябва да бъдат разпределени тези средства.

- В ЗЗО се казва, че НЗОК не може да надвишава макрорамката на бюджета си за съответната година, това дава ли възможност за контрол над средствата?

- Не, не дава. Това е просто една норма, която поставя граници в една посока, но съществуват механизми, с които те могат да бъдат преодолени. Например, в бюджета на касата има заложени буферни стойности, които може да се разходват с решение на Надзорния съвет на НЗОК. След това касата фалира.

- Какво имате предвид под „фалит на касата", какви обстоятелства трябва да са налице?

- Истината е, че докато има граждани, които наливат осигуровки в бюджета, в него ще има едни пари, въпросът е къде се разходват те и можем ли ние осигурените, плащащи граждани да получим това, за което сме очаквали да сме здравно осигурени. Защото, ако наливаме от пусто, в празно, ние никога няма да сме удовлетворени от резултатите и фалитът най-общо и условно казано ще се изрази в това, че много хора няма да виждат смисъл да плащат здравните си осигуровки, защото пакетът на здравната каса и услугите, които финансира, няма да отговарят на техните очаквания и нужди. Това може да се случи в следващите 8-15 години, ако издържи моделът дотогава без да се промени. Тук не говорим за фалит по смисъла на несъстоятелност, просто ще се стигне до момент, в който доверието на обществото ще бъде толкова разклатено, че ще се търсят алтернативни модели с много каси, както е в Германия например, но поради различните обстоятелства у нас, той просто няма да проработи.

- В сегашните обстоятелства какъв е полезният ход на НЗОК, така че да изразходи ресурса за болнична помощ в обществена полза или смятате, че тя отдавна няма такава задача?

- Напротив, аз смятам, че трябва да има такава задача, но безспорно тази задача е предизвикателство, Трябва да измислят начин, по който пробойните да бъдат преодолени и „закърпени", включително да ефективен контрол на разходваните средства. Друг е въпросът, че в настоящите условия, когато нямаме адекватна здравна карта за създаване на нови болнични заведения, нямаме мораториум, ние сме изправени пред възможността всеки с повече пари да разкрие болница и тя да сключи договор с НЗОК, т.е. да черпи ресурс. Трябва да се мисли как да се ограничи броя на лечебните заведения, за сметка на това да се обединяват структури, които могат да обезпечат комплексна грижа. След това трябва да се повиши удовлетвореността на работещите в тях медици, което да доведе до удовлетвореност на всеки един от нас като пациент. Защото, ако това не се стори много хора ще да спрат да виждат смисъл в това да плащат здравни осигуровки, кадърните медици, чийто труд не се остойностява адекватно ще откажат да работят по каса, а най-уязвими от всичко това, ще останат децата, възрастните хора и тези с по-нисък социален статус.

- А смятате ли, че управляващите имат желание да въведат ред и контрол в системата?

- Не изглежда властимащите да имат желание и да демонстрират, че искат да контролират парите на здравната каса в обществен интерес, по-скоро смятам, че имат желание да ги усвоят. И това си личи по нескопосания механизъм, който се предлага, както и по опитите да бъде оспорен между първо и второ четене. Както и с въвеждането на знайни и незнайни организации, които са лостове за лобизъм. Така че моето наблюдение е, че нямат желание, а би трябвало да имат.

- Защо при извънболничната медицинска помощ, при денталната помощ, при лекарствата и изделията има механизъм за контрол на финансовите средства, които се наливат там, само при болниците няма?

- Защото някой има интерес при едни да има, при други -не! Частите лечебни заведения след като успяха да се „преборят" с това да не правят „обществени поръчки", въпреки че трябва, сега искат да изразходват средства без контрол. А когато можеш да си купиш винаги поне заместник министър във всяко правителство, не може да очакваме друго.

- Когато казваме, че управляващите не са се забързали да внесат ред в НЗОК, не се ли притесняват, че може да им се потърси отговорност за това и кой е този орган?

- Теоретично е възможно, но практически най-вероятно не поради две причини. Първата е, че все пак формално спазват някакви правила. Втората е, че здравеопазването е специфична материя и не се сещам за прокурор, който може да напише читав обвинителен акт по тази материя. И накрая нека се върнем последните 10 години и си зададем въпроса колко осъдени министри или политици имаме, поради някакви злоупотреби, отговорът е нула и според моето субективно мнение - скоро нямаме да имаме, а не е като да няма за какво.