Живот с вкус на адреналин

Парамедикът Стефка Аджемян от сериала „Откраднат живот“ работи с каскадьори, следва за лекарски асистент

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Стефка Аджемян е родена на 7 август 1988 година в Пловдив. Като дете живее в Германия. Там започва и училище, немският владее перфектно – и писмено, и говоримо. Средното си образование обаче завършва в България, но продължава интензивно да поддържа немския. Завършва курсовете за парамедик в Центъра за обучение „Прогрес и знание" в София. Работила е в центровете за спешна медицинска помощ в Пловдив и в столицата. Преминала е обучителни курсове по парамедицина в Германия. Сега работи в една от болниците в родния си град. Вече е трета година студентка, следва за лекарски асистент.

Хвърляне в дълбокото

В семейството й няма медици. Майка й и баща й са с професии, далече от медицината. Преди близо десет години Стефка се озовава на пътя в ситуацията на много тежка катастрофа. „Имах реална възможност да помогна на човека, но не знаех как. В този момент се почувствах безсилна и това чувство на безсилие ме накара впоследствие да потърся образование, което да ми даде възможност да съм в помощ на хората в екстремни моменти", разказва тя. Започна усилено да търси в интернет, да пита свои познати къде може да получи подобно обучение. Попада на обява на Центъра за обучение „Прогрес и знание". Не се поколебава, заминава за столицата и се записва. Първоначално, през 2015 г. завършва курса за трета, е впоследствие се преквалифицира и в този за четвърта – най-високата степен за парамедик. Още по време на практиката в ЦСМП-Пловдив става любимката на екипите заради любознателността си и готовността винаги да помогне. И макар, че е млада, е залече от самовлюбеността, че знае всичко. Пита за всяко нещо, което не знае, за всяко нещо, в което не е сигурна. С благодарност и досега тя споменава д-р Екатерина Попова, д-р Атанас Богоев и д-р Лъчезар Василев. Те са хората, научили я на неща, които не се преподават, а се учат от практиката, като например как да не показва неувереност и притеснение пред пациента, как да запази хладнокръвие, да изпреварва ситуацията с предвидимост няколко крачки напред и още редица други така необходими в работата неща. Нещо повече, в центъра Стефка отработва повече часове, отколкото са й нужни, за да й заверят стажа. „Беше ми много интересно и исках да науча, колкото се може повече неща на терен. После се оказа, че това е най-добрия университет", казва Стефка. С документите от завършения курс отива в центъра намерение да започне работа. Първото разочарование е, че по онова време парамедиците още не са вписани в класификатора на професиите. Не могат да я назначат. Упорството й обаче надделява – две години и половина работи там като доброволец. В крайна сметка, тя е една от първите, която бе назначена след утвърждаване на професията. Впоследствие Стефка Аджемян работи известно време и в ЦСМП-София, а сега отново е в родния Пловдив.

В открито море

Това също е едно от предизвикателствата, пред което не се спряла да работи младата жена. Тя се качва на офшорна платформа в открито море, където е единственото лице, обучено в някои дейности, свързани с медицината. „Ако нещо се случи там, няма линейка, няма лечебно заведение, няма лекар, нито хирург и реаниматор. Попадне ли работник в беда, парамедикът е всичко за него. На платформата ме взеха, след като изкарах специален курс, подготвящ за работа на такъв обект. Например, как се действа при хеликоптер във водата, действия при взривове и пожари и редица други неща, свързани с авариите и непредвидените обстоятелства", разказва Стефка. Не твърди, че ежедневието й там е било леко. Във всеки един момент някой някой можел да се залее с киселина, друг да получи инфаркт, трети да претърпи счупване при авария. Единственото нещо, с което тя разполагала била медицинската й раница със скътаната в нея портативна медицинска апаратура. Корабче идвало най-рано два часа след аварийно обаждане на помощ. Още толкова били нужни, за да бъде закаран пострадалият до Варна и да му бъде оказана медицинска помощ. По време на работата си на платформата тя е имала такива случаи, но както казва те още повече са я калили. За радост, нито един от тях не е на пострадал до такава степен, че да напусне този свят.

Да си чуждо сърце

В момента Стефка Аджемян работи като перфузионист в кардиохирургията на една от болниците в Пловдив. Често пъти й се налага да не излиза от хирургичната зала часове наред, да си тръгва дори посред нощ оттам. На мнозина не е ясно какво точно означава тази длъжност. Човекът на нея е има отговорната роля да е нещо като сърцето на човека върху хирургичната маса."Когато кардиохирурзите правят операция, сърцето на човека трябва да бъде спряно. Перфузионистът прави точно това – спира сърцето и белия дроб и поема тяхната функция чрез апаратура, която поддържа, наблюдава и управлява, докато те работят. Чрез машината се поддържа кръвообращението извънтелесно. Процесът се нарича екстракорпорално кръвообращение", разяснява парамедикът. Интересното, по думите й е, че когато за пръв път трябвало да извършва тази дейност по време на операция очаквала да е в стрес и дори в шок. Вместо това обаче, някак неусетно, забравила за собствените си вълнения и отговорността я откъснала от уплаха. „Изглежда работата ми преди това в спешна помощ ме беше калила да не се стряскам, да не губя самообладание. Лекарите и медицинските сестри дори не вярваха, че за пръв път изпълнявам тази работа, че не се поддадох на вълнението", разказва Стефка. Така я оставили да работи самостоятелна още в първата седмица.

В кадър и зад него

Делниците й са колкото героични, толкова и артистични. Героични, защото докато оперират пациента на хирургичната маса от съобразителността на ума ти, предвидливостта и сръчността й зависи неговият живот. Артистични, защото до известна степен, те са свързани с киното. Преди няколко години Стефка Аджемян се снима в сериала на медицинска тематика „Откраднат живот".

Работата й в спектъра на камерата, та макар и вече не в кадър, не е спряла след „Откраднат живот". Стефка Аджемян често е канена като парамедик при заснемането на каскади. Тя вече познава голяма част от най-добрите каскадьори в България. Нещо повече, те настояват тя да е човекът, който „да им пази гърба" при нужда, по време на работа. Така е била ангажирана не само в български, но и в чуждестранни продукции. Една от тях е „Рамбо 5", част от която със Силвестър Сталоун бе заснета в нашата страна, в ленти с Антонио Бандерас и Джерард Бътлър, също направени у нас, и редица други. Професията на парамедик Стефка практикува вече десета година. След още една обаче, вероятно тя ще се раздели с нея. Причината е, че в момента е трети курс студентка по специалността лекарски асистент. Едва ли обаче тя ще изостави ситуациите, вдигащи адреналина. Защото за нея той е нещо като чашата ароматно сутрешно кафе.