Докато контролът се договаря с БЛС, ще липсва

Това е все едно фирмите да се пазарят с НАП как ще ги проверява, искрено съжалявам ръководството на НЗОК, защото седи на барутно буре, което може да изгърми, казва проф. Петко Салчев

- Проф. Салчев, бюджетът на НЗОК е в парламента, средствата в него за поредна година са повече, какви са очакванията ви, каква ще е ползата за хората?

- Средствата са такива, каквито се определят според изискванията на нормативната база. Бюджетът не е прост сбор от цифри, а отразява нормативната уредба, съответните изисквания и насоки, по които трябва да се работи. За мен в момента бюджетът е консервативен и затвърждава статуквото, което е заложено в цялостната ни нормативна уредба. Така че не виждам някакво развитие оттук нататък, освен, че в него няма предвидени средства за така наречената извънлимитна дейност, като за мен продължава да е въпрос дали изобщо има или няма такава. Другото е, че в бюджета се залагат параметри за субсидиране на лечебните заведения и НЗОК се превръща в субсидиращ орган.

Третото, което ми направи впечатление е, че за първи път в бюджета на НЗОК се вкарват списъци с лекарства, което е нонсенс от политическа гледна точка – в един закон, който важи за една година, да се вкарва списък, определен по неясни критерии.

- Казахте преди време, че отмяната на лимитите на болниците ще вкара касата в дългова спирала, случи ли се това?

- Да, то се вижда, нямаше лимити, имаше така наречените индикативни стандарти, но те паднаха. След което имаше различни подходи да се реши този проблем, но непоискан съвет не се дава. Има начини да се овладее това положение, но за мен по-важното е, че нашето законодателство е спряло в периода 2009-2024 г., правят се палиативни промени в него, но не се преоценя цялата система.

- НЗОК сама предложи механизъм, по който да контролира разходите си в БП, удачен ли е той?

- Този механизъм е стар, но не проработи заради БЛС. В годините се видя, че съсловната организация никога няма да се съгласи на някакъв контрол или движение в тази посока. За мен това е странно и аз продължавам да защитавам тезата, че е неестествено в НРД да съществува глава "Контрол", защото това означава, че ние договаряме с този, когото ще контролираме. Именно затова смятам, че в ЗЗО трябва да се промени частта, която определя какво съдържа рамковия договор. В годините тя беше разширявана и доведе до това да има колкото си може по-малко контрол в системата. Слушах г-н Николай Брънзалов с неговото предложение за контрол от страна на пациентите, смятам, че това е шиканиране на процеса – "вижте ни, колко сме активни, ще дадем властта в ръцете на пациентите", но това няма как да се случи.

- Защо е невъзможно пациентът да контролира средствата на НЗОК?

- Защото две трети от тях отивайки на лекар, отиват не, за да верифицират нещо, а за да получат медицинска услуга. Това, че някой друг не си е свършил работата в контрола, няма никакво значение. Освен това - по какъв начин аз контролирам банката – по никакъв, аз контролирам собствената си сметка в нея, но в НЗОК нямаме собствена сметка, а имаме обща, именно затова е солидарна системата.

- Ако механизмът, който предлага касата се приеме, това би ли решило проблема с контрола в някаква степен?

- Не, по този начин ще намалим за няколко месеца цените на КП, но преди това сме издънили бюджета. Тогава ще се завърти така наречения "оборот", не може само за цената да се говори. Аз казах, че непоискан съвет не се дава, но защо в индивидуалните договори с ЛЗ, на които се знае с какви легла, техника и персонал разполагат, защо не се вкарат твърди параметри – ти имаш право да лекуваш дотук, всичко останало не отговаря на действителността и на възможностите ти. Ако има смелост това правителство, трябва да се направи пълна ревизия на системата – като се започне от всички разрешителни на ЛЗ, като се направи физическо преброяване на леглата не от една, а от няколко институции и се види дали тези легла отговарят на хигиенните изисквания, дали имат минимум 9 кв. м. площ. Защото, ако обявим, че ще идем на проверка в дадена болница, стая, която е била с две легла, изведнъж ще се окаже с четири.

Второто, което би помогнало и това трябва да направят от ИО, защото още по мое време се говореше за него, е, когато се заеме леглото в едно ЛЗ, то да отпадне от единната система със свободните легла, в която е било.

И не на последно място – никой не се притеснява, че системата отчита 47, 50 процента използваемост, а останалите легла какво правят, те разходват средства.

- Как се случва това – имаме ниска използваемост на леглата, а постоянно растат хоспитализациите по каса, няма ли противоречие в това?

- Това за мен е странен феномен, който трябва да се изследва, само че кой да го изследва, на каква база данни – през НЗИС, но тя не отчита тези неща. НЗИС вкарва индивидуалните записи на пациентите, но не следи леглата, използваемостта, а касата следи финансовите параметри. Няма звено, което да се занимава с това нещо. Имаше едно звено тук в НЦОЗА, м.г. няколко пъти пращахме писма до МЗ да ни дадат 50 хил. лв., за да събудим системата ССБ, с която НЦОЗА събира медико-статистическа и финансова информация, за да я анализира и предоставя на МЗ, не ни дадоха. За този софтуер държавата е платила 3.5 млн. на Световна банка, но не го ползва, ние искаме 50 хил. лв., за да го използваме, но няма.

- От здравната каса възлагат надежди на въвеждането на автоматични контроли в БП, ще има ли резултат за контрола?

- Не, защото пак ще трябва да ги договаряме с лекарския съюз и тогава какво се случва – болниците ще ги избегнат, защото вече ще знаят какви са и ще намерят съответния механизъм. Залагаме автоматични контроли, които не може да не догворите с БЛС, щом съсловната организация разполага с тях, това значи, че цялото съсловие разполага с тях.

- Постоянно говорим, че болниците точат касата чрез фиктивни хоспитализации, толкова ли е трудно да се засекат?

- Има различни механизми, по които може да се хванат, само че отново говорим за контрол, който трябва да се договори с БЛС, и затова не се случва нищо. Все едно една фирма да отиде с НАП да договоря как ще я контролират - обороти и други свързани неща.

- Ако се приеме поправката на ГЕРБ да отпадне механизма за контрол на болниците, какво ще е следствието?

- Ами да го изчислим – имаме 146 млн., които не са платени и трябва да се платят, иначе касата влиза в съдебни процедури. Отделно има 68 млн. за субсидиране на заплатите в лечебните заведения, стават 200 млн. Изваждаме ги от бюджета на касата и след това със старите цени на КП вече сме с 200 млн. вътре.

- Но има и резерв?

- Той е за непредвидени обстоятелства, а не, за да се разпредели предварително и това е било едно от нещата, на което винаги съм се противопоставял. Резервът не може предварително да се разпредели, ами, ако нещо непредвидено се случи, освен това казват – резервът трябва да се изхарчи тази година, къде е казано това! Резервът си е резерв, той се прехвърля за следващите години, но страхувайки се от съдбата на онези 1.4 млрд., които изчезнаха, от години той се усвоява. И виждаме, че всичко води до това да запазим статуквото и да не правим нищо, за да го променим.

- Има ли опасност тази година хоспитализациите да се увеличат още, може ли да станат 2.5 млн.?

- Всичко е възможно, всичко е непредвидимо. Въпреки че минаха няколко месеца и се видя обемът на работа, той винаги може да се промени със съответното обяснение. Никой не може да предвиди какъв ще бъде обемът на хоспитализациите.

- Докъде може да продължава това източване на касата?

- Няма източване, лечебните заведения си работят и тук съм съгласен с г-н Брънзалов, че има просто неправилно разпределение на средствата и още по-точно – безконтролно.

- Защо само в болничната помощ няма механизъм за контрол?

- В другите дейности искаме да ги махнем, това е едно от предложенията – всеки механизъм, който е заложен, за да може касата да управлява средствата си, трябва да бъде премахнат, за да може да действаме, както пожелаем. Всъщност касата и в момента няма балансиран бюджет, защото в него има заложени неразплатени средства. Искрено съжалявам ръководството на НЗОК, защото седят на барутно буре, което всеки момент може да изгърми и отново да поискат оставката на управителя на касата, който няма никаква вина в случая.

- Управляващите партии от години толерират безхаберието в здравеопазването, за какво е симптом това?

- Какво да предприемат, след като се тресат постоянно с някакви скандали, а за да се предприеме каквато и да е мярка в здравеопазването, тя изисква много голяма политическа подкрепа. Например да се промени ЗЗО или ЗЛЗ с нови оправила за болниците.

- И преди да изпаднем в политическа криза пак не се правеше нищо?

- Не е така, тогава се правеха опити, но винаги партиите ходеха след проблема, а не преди.

- Има ли някаква спирачка, която да овладее интересите на бизнеса, които надделяват тези на обществото?

- Има всякакви видове спирачки – промени в ЗЛЗ или самостоятелен закон за болниците, или промени в ЗЗО, но не може едногодишният бюджет на НЗОК да решава тези проблеми. И въпреки заклинанието, че с преходни и заключителни разпоредби не трябва да се правят подобни промени, те пак са налице. Виждаме разминаванията в политическото говорене. Трудно е да се вземат решения в обстановка, в която не си сигурен какво ще се случи след време, а и без да познаваш системата в дълбочина от дълго време. Сега протестира спешната помощ, след това психиатриите, но няма комплексно решение на проблемите, нито как ще се контролират парите, а има всякакви технически средства. Само че този процес не е сам за себе си, а е зависим и от други неща.