Застрашена е националната ни сигурност

Решението е отмяна на търговския статут на болниците, казва д-р Камен Данов

Проблемът е дългогодишен, за съжаление тези болници са обект на престъпно управление отдавна. Договорите, които са сключени за външни услуги и налагането на схемата с инвазивните кардиологии, обричат държавните лечебни заведения. Това става, когато на територията на държавната болница функционира второ лечебно заведение, което обикновено няма договор с касата, но първото се задължава да му изплаща ежемесеен дивидент, независимо от размера на преминалите пациенти по НЗОК. Често пъти дивидентът е несъразмерен и лихвите, които се посочват при забавяне на плащането са по-големи от стандартната банкова лихва. В ловешката болница също бе установено наличието на подобна схема за източване. Отделно сключването на множество неизгодни договори за външни услуги и

не доброто управление на човешките ресурси

водят до лошите резултати на болниците. Когато хората нямат възможност за развитие, нито бонуси за повишаване на квалификацията, те напускат и си търсят друга работа. Често пъти напускат не само заради заплащането, но и заради микроклимата. Има един такъв проблем – така наречената феодализация в лечебните заведения, началници на клиники феодализират самото лечебно заведение и тогава не може да дойде пациент в болницата без да е минал през частния му кабинет или началникът не харесва някой в клиниката и го тормози. Напускат един-двама-трима, но началникът седи, а директорът не предприема нищо, защото това са допълнителни главоболия. Тогава намаляват и приходите по здравна каса.

Самият статут на болниците – търговски дружества,

също е проблем. На всеки човек му е ясно, че социална дейност, каквато е здравеопазването, не може да бъде обект на търговски отношения на държавно ниво. Още Хипократ е казал – ще взема полагащото ми се за работата, която съм свършил, но при търговското дружество има печалба, а това е сбъркан вариант на отношения. Болниците трябва да бъдат публични, ако изпълняват своята функция с оглед интереса на обществото. Защото социумът има един интерес, търговецът – друг, и той е различен от този на обществото. Когато човек е болен от нещо, неговият интерес е да получи най-добрата грижа, когато имаме търговско дружество, там интересът е печалбата и добрите финансови резултати. Това, че държавните болници са търговски дружества е тежък изначален проблем, а лошото им управление и поставянето начело на неподходящи хора са другите причини за състоянието им.

И ето ви го резултата – структуроопределящи болници,

каквито са всички областни болници, макар че са част от националната сигурнист, са поставени в патова ситуация. Защото сега какво се случва във врачанската болница – в реанимация няма хора, неонатологията е пред закриване, ако стане тежка катастрофа в региона къде ще се закарат пострадалите – в Монтана, където нещата също не са добре или в Лом, където масово напускат колегите.

Решението според мен са законодателни промени. Трябва да има изначална смяна на закона за лечебните заведения, да се опише как едно търговско дружество може да се национализира и пак държавата или общината ще му е собственик, но то вече да не е търговско дружество и държавата да се ангажира за своите работещи, а оттам и за пациентите.

Големият брой на лечебните заведения също е грешка,

защото са парадоксално разпределени. Има струпване на болници в определени места, особено в столицата, и липса на такива в други градове. Във Враца колко лечебни заведения освен държавната болница могат да ви окажат комплексна медицнска помощ – няма други. Но в София, не може да ги изброите. Означава ли това, че всеки човек от Варна, Враца трябва да се вдигне и да се лекува в София. Още много болници са в положението на тази във Враца. Това е следствие на нерешните прбеми през годините, защото те са отлагани, но колкото повече се отлага операцията на един тумор, толкова по-голяма е кръвозагубата накрая, когато се изрязва. Същото е и тук.

Ние трябва да започнем преструктурирането,

това е горчиовто лекарство, което трябва да се изпие и то трябва да започне с премахване на търговския статут на държавните болници. Частните могат да го запазят, защото е ясно, че те са направени с цел печалба. Няма какво да се лъжем, едва ли има човек, който да реши да инвестира няколко милиона за обществена полза. Но държавните изпълняват и социални функции, кой приема неосигурени пациенти, клошари и психично болни – само болници като Пирогов. Но съответно те трупат дългове и става нещо много тежко. Ние сме изправени пред една катастрофа, която се отразява на националната сигурност, за съжаление колегите вече емигрират в съседни страни като Румъния, защото заплатата им там е няколко хиляди евро.

Имаме нужда и от нов вид структури – за терминално

болни хора, и КТ „Подкрепа" искаме да повдигнем този въпрос отново. Защото виждаме как тече една кампания за лекарски грешки, но това не са лекарски грешки, а наличие на организационни проблеми. Един терминално болен пациент не е починал, защото някой не го е приел в Пирогов, а защото от това заболяване винаги се умира. Но на него не му е оказана човешка грижа, в болницата няма психолози, а в католическите държави има дори свещеник, който пита дали пациентът иска да разговаря с него. Това у нас го няма, ние нямаме структура, която да обгрижва терминално болни. Един човек с напреднали метастази винаги ще умре, въпросът е къде, трябва да има места, които да предлагат обезболяване, имунотерапия, където да има психолози, които да поговорят с близките, дори свещеник да има и пациентът да си отиде нормално.