Международно здравно досие – иновация или илюзия

То ще ускори достъпа до тези данни и ще даде възможност за по-бързи, по-точни и по-персонализирани решения с обществена целесъобразност, казва Ивайло Петров

В последните години дигитализацията на здравеопазването се нарежда сред ключовите приоритети на Европейския съюз, и в отговор на основно научно-развойно и икономическо предизвикателство – Европейската конкурентно-способност в сферата на наука и иновации респективно, развитието на здравни технологични иновации. В тази връзка, международното електронно здравно досие е представено като пробив в медицинската практика, обещаващо по-бърза и по-ефективна грижа за пациентите, особено в трансграничния достъп до лечение. Но въпросът е доколко тази „иновация" ще промени реално медицината или ще се окажат следващото сложносистемно начинание с огромна административна и бюрократична тежест, рискове от пробиви в сигурността, неефективна имплементация и загуба на ресурси.

Очакваните ползи

Те са в няколко посоки:

1. По-бърза диагностика и по-ефективно лечение

Липсата на централизирана система за достъп и обмен на здравната информация на пациентите (първична и вторична здравна данни) често води до забавени диагнози, повторни изследвания и пропуски в лечението. С внедряването на международно електронно здравно досие лекарите ще могат да виждат цялостната медицинска история на пациента в реално време, независимо от локацията му.

Ще дам пример в онологичната грижа: навременното поставяне на диагноза може да е животоспасяващо и/или да подобри лечението генерирайки по-добри пациентски резултати а от там и икономически, и социални ползи. В тази връзка, дълбоко-технологични иновации използват структурирани клинични данни, за да анализират състоянието на пациента и да препоръчат персонализирани диагностични и терапевтични стратегии. Международното EHR ще ускори достъпа до тези данни и ще даде възможност за по-бързи, по-точни и по-персонализирани решения с обществена и здравно-икономическа целесъобразност.

2. Улеснен трансграничен достъп до лечение

Все повече пациенти търсят медицинска помощ извън границите на своята държава. В момента това е трудоемък и скъп процес, при който липсата на стандартизирана медицинска документация често води до дублиращи се изследвания и забавяне на лечението. Ако приемем, хипотетично, че международното електронно досие бъде внедрено успешно днес:

Лекарите ще могат веднага да видят медицинската история на пациента, без да разчитат на физически документи или субективна информация.Пациентите ще избегнат ненужни повторни тестове и загуба на време, което е критично при тежки заболявания какъвто би бил примера с онкологичните или редките заболявания.

Това ще направи медицинската помощ по-достъпна, ще намали разходите и ще оптимизира времето за диагностика и лечение.

3. Интеграция с изкуствения интелект за по-добра персонализация

Един от най-големите потенциали на международното EHR е възможността за интеграция и предизввикателствата за такава с генеративният изкуствен интелект (Gen-AI) и така наречениете „големи езикови модели" (LLMs). Като пример: ние вече разполагаме със системи, и то създадени в България, който са в процес на клинична валидация, и показват значителни резултати в мултидисциплинарната онкологията. Тези системи имат способността на анализират милиони научни публикации и клинични случаи, за да предложат най-ефективния диагностичен и терапевтичен подход, за минути. Това дава възможнот за персонализиране на лечението според специфичните пациентски характеристики и нужди, а не според стандартните протоколи.

Ако електронното здравно досие бъде внедрено с добре структурирани и стандартизирани данни, тези системи ще могат автоматично да обработва и анализира информацията, предлагайки прецизни и навременни медицински решения.

Къде се крият рисковете

1. Сигурност и защита на данните

Един от основните въпроси, който тревожи експертите, е как ще се гарантира сигурността на личните здравни данни.

Как ще се предотврати неоторизиран достъп или злоупотреба?Доколко пациентите ще имат контрол върху своята информация?

Необходим е ясен регулаторен механизъм с GDPR-съвместими мерки за защита и имплементирайки заложените текстове в EHDS като дефинитивни задължения, с ясни правила пред заинтересованите страни. Освен това, трябва да се проучат възможностите за блокчейн технологии, които да осигурят децентрализирано и прозрачно управление на достъпа до данните.

2. Интероперативност между различните здравни системи

Европа има разнообразие от здравни стандарти, а в тези разнообразни здравни системи има n на брой софтуерни решения, повечето от който като затворени системи изискващи понякога големи хардуерни инфраструктури, което прави внедряването на единна платформа предизвикателство.

Ако различните държави не възприемат обща рамка за стандартизиране на данните, EHR рискува да бъде нефункционален. Решението е приемането на международни стандарти като HL7 FHIR, които позволяват оперативна съвместимост между здравните системи.

3. Ще се превърне ли EHR в скъп, но нефункционален проект

Историята познава редица случаи, в които добре звучащи дигитални проекти се превръщат в неефективни, тежки системи, които не изпълняват първоначалните си цели.

Ако електронното здравно досие не бъде интегрирано стратегически, с ясен фокус върху ползите за пациента и лекарите, рискуваме то да се превърне в още един сложен, бюрократичен инструмент, който забавя, вместо да улеснява медицинската грижа.

От какво зависи успеха му

Международното електронно здравно досие има потенциала да промени коренно начина, по който функционира здравеопазването, но успехът му зависи от редица критични фактори:
- Сигурност и защита на личните данни – строг контрол върху достъпа и анонимизация на информацията.

Стандартизация и интероперативност – използване на единни формати за данни между различните държави.

Интеграция с AI – прилагане на интелигентни решения за персонализирана и ефективна грижа.

Сътрудничество или отворена-колаборация – здравните данни са единствено собственост на всеки един от нас, или как да демократизираме този процес, но от позицията на еднолично взимане на решение.

Ако тези предизвикателства бъдат адресирани, EHR може да революционизира медицината и да подобри качеството на здравеопазването в цяла Европа. Ако не – ще остане поредният добре звучащ, но неработещ проект. Въпросът е дали ще превърнем ли тази идея в истинска промяна, или ще допуснем тя да се изгуби в лабиринта на бюрокрацията.

Дигитализацията на здравеопазването в България

Като човек, ангажиран с въвеждането на подпомагани от ИИ онкологични решения и дигитални иновации в здравеопазването, както и малкото наличен опит в развитие на системни здравни решения и политики, не мога да не си задам няколко провокативни въпроса:

1. Какво всъщност означава „дигитализация" за българското здравеопазване?
Говорим ли за истинска интероперативност, която създава реална стойност за лекарите и пациентите? Или става дума просто за изолирани електронни регистри, които „събират прах" в сървърите на различни институции, без възможност за ефективно използване?
2. Реална интеграция или повърхностна дигитализация?
Истинската дигитална трансформация не означава прехвърляне на хартиени документи в PDF формат или качване на огромни файлове в облачно хранилище. Това е остаряло мислене.

Нуждаем се от цялостна промяна в начина, по който пациентите получават грижи – от диагностика и лечение до дългосрочно проследяване. Дигитализацията трябва да доведе до:

- Автоматизирани процеси, които спестяват време и ресурси

- Истинска интеграция между болници, лични лекари и пациенти

- Данни, които „работят", а не просто се съхраняват

3. Има ли политическа воля за устойчива стратегия, или просто временни инициативи?
Дигитализацията не е еднократен проект, а непрекъснат процес на иновация и адаптация. Как гарантираме, че след 3 години няма да се окажем отново в изходна позиция, защото липсва дългосрочен план и координирана национална стратегия?4. България готова ли е за ИИ и персонализирана медицина?
Вече не става въпрос само за дигитални досиета. Водещите здравни системи инвестират в изкуствен интелект за клинични решения, телемедицина и персонализирана онкология и терапия, базирана на данни. В България, все още говорим за въвеждане на елементарни дигитални процеси. Кога ще преминем към следващото ниво - Кога ще направим реалния скок към бъдещето?

Проблемът е в липсата на ясна визия и стратегия.

Давам един прост, но показателен пример. В България, макар и само броящи се на пръсти, има дълбокотехнологични стартъпи който работи усилено върху ИИ-базирана решения за предикция на резулаттите и платформа използващи генеративен - ИИ за онкологични грижи. Тези технологии вече намират реално приложение в Европа и други региони, но у нас срещат същите препятствия – фрагментираност, липса на стратегическо мислене и отказ от иновации, които реално решават проблемите на пациентите, лекари и здравната система.

Защо го споделям

Промяната няма да дойде сама – тя изисква смелост, действия и неудобни въпроси.
За да има реална дигитализация, трябва да мислим за интеграция, достъпност и дългосрочна визия, а не само за временни проекти и пилотни инициативи. Време е да спрем да говорим за „дигитализация" и да започнем реално да я прилагаме. Само така тя ще стане реалност, а не просто добре звучаща фраза.