Коментар

Извънболничната помощ остана без възможност за квалификация

18-03-2025 06:20

Ако се направи категоризация на лечебните заведения и те биват периодично атестирани кой е по-добър, би могло да се повиши чувствително конкуренцията, а оттам и резултатите, казва д-р Владимир Костов

Извънболничната помощ остана без възможност за квалификация

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Защо болничната помощ у нас има превес, кога бе допусната тази грешка, какво е състоянието на извънболничната помощ в момента, доколко добре работи тя, страда ли от кадрови дефицит и липса на квалификация, попитахме д-р Владимир Костов. Той е хирург и управител на МЦ „Свети Пантелеймон".

Факт е, че болничната помощ у нас има превес пред извънболничната. Така бяха поставени нещата още със създаването на Националната здравноосигурителна каса. Оттогава остана и тази диспропорция, като тя не бе променена впоследствие а само увеличавана.

Имаше опит да се направи

малка корекция преди около две години, като имаше леко увеличение на бюджета за извънболничната помощ, но бе крайно недостатъчно. Между 2006 и 2010 г. възникнаха големите частни болници. Тогава тяхното лоби успя да постигне диспропорционално големи бюджети спрямо тези за извънболничната помощ.

Да си припомним само периода

на пандемията, когато ваксини срещу ковид по света се правеха на улицата, а у нас – в болниците. Скъпият ресурс се ползваше за нещо в пъти по-евтино. Колегите от извънболничната помощ толкова много са претоварени от работа, в това число и чисто административна, тъй като не са предвидени пари за технически секретари, които след обучение, могат да вършат отлично тази дейност.

Ако това беше направено,

колегите щяха да могат да отделят повече време на пациентите. Тяхната натовареност не им дава възможност да поддържат квалификацията си, за да могат да оказват помощ в съответствие със съвременните медицински стандарти. Причина са и ограниченията, които им се налагат за работа по линия на НЗОК.

Дори лекари от болничните

структури да имат капацитет и възможности да работят на повече места, на тях административно им е наложено ограничение, което не дава възможност на квалифицираните болнични специалисти да работят в извънболничната помощ. За системата на общопрактикуващите лекари е важно да бъдат заложени средства и платено време за поддържане на тяхната квалификация.

Те бяха хвърлени в дълбокото

още през 2000 г. да преобразуват своите умения в посока, каквато нямаха. Същевременно, не им бяха осигурени средства да придобият необходимата квалификация. Сега специалността на общопрактикуващите лекари не е атрактивна поради голямото напрежение, много работа, големи отговорности и недофинансиране. Аналогично е положението и при специалистите от доболничната помощ.

На тях не им се осигурява

възможност за поддръжка и повишаване на квалификацията. Само ще отбележа, че преди реформата и създаването на НЗОК имаше институт за следдипломно усъвършенстване на лекарите. Това беше ИСУЛ. Сега такива структури няма. Лекарите трябва да се справят сами – дали да намират време и да се квалифицират, или да оказват помощ.

Като се има предвид това, ясно е,

че недостиг на кадри има, специалистите в доболничната помощ ще стават все по-малко. При това положене не мисля, че извънболничната помощ може да бъде натоварена и да поеме още дейности. Напротив, тя трябва да бъде разтоварена основно от административна работа. Следва да се предвидят съответните помощници на лекарите, за да не губят те време с ангажименти различни от тяхната лекарска квалификация.

За тази цел е нужно да се

предвиди съответното финансиране. Пътят за балансирне на системата и извънболничната помощ е разтоварване от регулации и оставяне да действа силата на пазара. В момента има безброй много излишни регулации, които затрудняват работата. Например, доста хирургични дейности, според нормативната база, са дадени на дефицитни специалности.

В същото време други хирургични

специалисти са способни да ги изпълняват, но те не попадат в кръга на разрешените специалности според медицинските стандарти. Отделно от това някои специалности все още нямат изработени стандарти. В момента няма никакво значение кой как се е оборудвал и каква квалификация има, цената, която заплаща здравната каса е една и съща.

Ако се направи категоризация

на лечебните заведения и те биват периодично атестирани за това, кой е по-добър на този пазар, то би могло да се повиши чувствително конкуренцията, оттам да се подобрят и резултатите.

Още по темата