Затлъстяването е риск и за здравето на бъбреците

- Проф. Богов, какво е днес, в Световния бъбречен ден, бъбречното здраве на българите?

- Тази година отбелязваме за 19 пореден път Световния бъбречен ден, което се случва всеки втори четвъртък от месец март. В България около 13% от населението е с хронично бъбречно заболяване (ХБЗ). Пациентите в първи и втори стадии в 97 на сто не знаят, че имат този проблем. Само 18 на сто от тези в по-напредналите стадии – 3а и 3б, са диагностицирани. От десет човека един знае, че има ХБЗ. Това е тревожен факт, който сочи, че трябва да обединим усилията си и ние, нефролозите, и всички останали колеги, заинтересованите институции ангажирани в решаването на този проблем.

- В какво следва да се изразяват тези усилия?

- С ранна диагностика на заболяването и по-точно установяване на факторите, водещи до хроничното бъбречно заболяване. Такива са някои социално-значими болести, като захарен диабет, артериална хипертония, затлъстяване. Затова следва да обединим усилия и да се направи национален скрининг на рисковите групи от населението. Това включва и провеждане на информационна кампания към пациентите в риск и насочване на вече диагностицираните към нефролог. Радостното е, че вече имаме и добра новина в тази посока.

- Каква е тя?

- От тази година вече е възможно пациентите със захарен диабет тип 2 и пациентите с артериална хипертония да провдеждат изследване на серумен креатинин и изчислена гломерулна филтрация, както и да бъде изчислено отношението албумин/креатинин в урината. Това стана възможно с помощта на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари и с помощта на неговия председател доц. Любомир Киров, пациентски организации в лицето на адвокат Христина Николова – председател на Сдружението на пациентите с бъбречни заболявания, както и с помощта на д-р Николай Брънзалов, председател на БЛС. Успяхме да променим някои текстове в наредби 8 и 9, отнасящи се това пациенти с диабет и хипертония да бъдат изследвани по линия на НЗОК. До момента са направени необходимите поправки в тези две наредби и те вече са публикувани в Държавен вестник. 

- В България от ХБЗ са засегнати около 13% - много ли е това, малко ли е съотнесено в европейски мащаб?

- Спрямо статистически данни на Европейския съюз, с изключение на България, пациентите с хронични бъбречни заболявания са около 9 на сто. За разлика, у нас е между 13 и 14 процента. Тези в по-ранен етап 3а, тоест с изчислена гумерова филтрация между 45 и 60 са около 250 000 души. В по-напредналия етап 3б имаме още около 50 000 човека. Така общо близо 300 000 са тези с хронично бъбречно заболяване в трети стадий. Отделно от тях има и такива на диализно лечение, което е крайният стадий - повече от 3700 пациенти. Общият брой на хората с ХБЗ е далече по –голям, защото тези във втори стадии са не повече от 2-3 процента, които знаят за състоянието си.

- Вие специалистите твърдите, че ХБЗ протича безсимптомно, но все пак има нещо, по което човек може да се досети за започващия в него процес и да потърси нефролог. Какво е то?

- Заболяването наистина е много скрито и протича тихо, безсимптомно. Ако пациент има влошена бъречна функция, висок креатинин, намерен най-често случайно, или наличието на албумин в урината, което също е малко по-късен маркер, следва да потърси лекарска помощ и задълбочено изследване. По тези причини заболяването се изявява открито по друг повод, но вече в напредналите стадии. Началните нямат абсолютно никаква симптоматика. Хората трябва да знаят, че имат ли във фамилията роднини с наднормено тегло, диабетици, артериална хипертония или с бъбречна наследствена болест, задължитено трябва да бъдат проследени във времето. Ранната диагноза е именно при тези рискови групи.

- Освен наследствените, има ли външни фактори, които удрят бъбреците?

- Има и те не са малко. Като започнем с чести инфекции, прекарани в детска възраст и преминем към възрастните пациенти над 60 години, които имат съпътстващи болести. Тук влиза и употребата на противовъзпалителни лекарства или такива, които не си взимат редовно медикаментите заради артериална хипертония, например, която също е фактор за ХБЗ. Това се отнася особено за възрастни пациенти, които много лесно излизат от зоната си на комфорт – в летните месеци са дехидратирани, а към това се прибавя и злоупотребата с противовъзпалителни лекарства, приемани при различни най-често болкови оплаквания.

- Какво е отношението на злоупотребата с алкохол, тютюнопушене, затлъстяване?

- Затлъстяването се нарежда сред основните фактори за ХБЗ след диабета и хипертонията. Само ще спомена, че над 220 000 са децата у нас с наднормено тегло – много тревожен факт. Това са потенциални бъдещи наши пациенти, ако не се вземат мерки по-рано за здравословен режим на хранене и добра физическа активност.

- Застрашени ли са хипертониците от ХБЗ, които обаче поддържат кръвното си налягане в норма с медикаменти?

- Въпреки контролираната хипертония, независимо от всичко има неконтролирана прогресия на ХБЗ. Съвременните терапии удържават срока до настъпването на крайния стадий на хроничното бъбречно заболяване с близо 7 години, до включването на хемодиализа или нужда от трансплантация и удължават времето с 9 години, за хоспитализация заради хронична сърдечна недостатъчност. Ако тези пациенти не си взимат лекарствата, този срок ще бъде скъсен максимално бързо.

- Важат ли всички тези рискови фактори и за бъбречно-каменната болест?

- Тя е друг рисков проблем, но при нея нещата са по-прогнозируеми. Пациентът има симптоматика и миграция на конкремент – неща, които го водят при лекаря. Така той може да бъде обхванат много по-рано и от нефролозите, и от уролозите. Тя е симптомна болест. Въпреки всичко, една бъбречно-каменна болест, оставена без лечение и проследяване, също води до ХБЗ.

- Как стои проблемът ХБЗ при децата?

- При тях тя се проявява на по-късен етап. Причините най-често са генетични. Обикновено това са хроничните гломерулонефрити и вродените дефекти на отделителната система. Хубавото е, че в детска възраст има строг регламентиран скрининг. Децата посещават своя общопрактикуващ лекар или педиатър веднъж годишно от най-ранна възраст. Опасността да бъде прпусната някаква генетична вродена болест или дори бъбречно-каменна, е сведена до минимум.

- Вие, нефрлозите ползвате израза „Болен бъбрек – болно сърце". Доколко трябва да му вярваме?

- Абсолютно на 100 процента. Бъбреците и сърдечно-съдовата система са в постоянна хемодинамична връзка. Страдайки единият орган, неминуемо страда и другият. При пациент със сърдечна недостатъчност ще имаме и ХБЗ по типа на хипоперфузията на бъбрека – намалената възможност за оросяването му. Това важи и в обратен порядък. Известни са на нас специалистите нефролози и кардиолози за т.нар. кардио-ренален и рено-кардиален синдром, с които се подчертава интимната връзка между двата органа.