На 13 март отбелязахме световния ден, посветен на тяхното здраве, каква е историята, разказва доц. Добрин Паскалев
Clinica.bg
press@clinica.bg
Доц. Добрин Паскалев е преподавател в Катедрата по нефрология на Медицинския университет във Варна. Той е и автор на няколко стихосбирки, член е на Съюза на на лекарите – писатели „Димчо Дебелянов" и носител на няколко литературни награди. В седмицата на Световния бъбречен ден публикуваме неговият обзор „Бъбреците от Библията до днес".
На 13 март за пореден път ще отбележим Световния бъбречен ден (World Kidney Day). Началото е дадено през 2006 г., когато 66 страни се включват в тази инициатива, а само две години по-късно техният брой нараства на 88.
Идеята за това честване,
всеки втори четвъртък от месец март, е издигната от International Society of Nephrology (ISN) и от International Federation of Kidney Foundation (IFKF). Целта е да разпространява повсеместно информация за бъбречните заболявания, много от които са лечими, ако се диагностират на ранен етап. Днес хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) се очертава като световен проблем. То засяга над 10% (у нас около 13 на сто) от населението по света, което е над 843,6 млн. жители.
Редица други заболявания,
които засягат бъбреците (захарен диабет, затлъстяване, метаболитен синдром, артериална хипертония) продължават да нарастват и по този начин смъртността, свързана с ХБЗ, се е повишила с 41,5% в периода 1990-2017 г. Тази година мотото на Световния бъбречен ден е „Как са твоите бъбреци? Изследвай рано, запази здравето им!". Бъбреците като важни органи са разпознати още от дълбока древност. В Библията те се споменават в множествено число (kelayot, мн.ч.; kolya, ед.ч.).
В Акадиа, древна държава
в Месопотамия, за тях се съобщава в клинописни надписи като „kalāte" (мн.ч.) преди 1700 г.пр.Хр. В Талмуда (от иврит „указания"), основна свещена книга на юдаизма, се говори за два бъбрека – единият даряващ добро, а вторият – източник на злина. В Библията бъбреците се споменават 11 пъти като органи за жертвоприношение. Така в „Изход" (29:13) е записано: „И да вземеш цялата тлъстина, която покрива вътрешностите, и булото на черния дроб, и двата бъбрека с тлъстината около тях, и да ги изгориш на жертвеника".
А в „Левит" (8:16) е казано
за Мойсей: „После взе всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, булото на дроба, и двата бъбрека с тлъстината около тях, и Мойсей ги изгори на олтара". Тези жертвени процедури се извършвали чрез изгаряне, за да може димът от олтара да достигне небето, където бог Яхве да го вдиша. Яхве е върховното божество на Израилското и Юдейското царство, които са съществували между Х и VI в.пр.Хр. Според Йосиф, предпоследният син на Яков и съпругата му Рахил, жертвоприношенията служат и за прогонване на болести.
В Библията бъбреците се възприемат
и като седалище на съзнанието, емоциите, желанието и мъдростта. Пак там бъбреците се споменават като органи, по които Бог съди човека. В „Йеремия" (17:10) се казва: „Аз Господ, изпитвам сърцето, изпитвам бъбреците, за да въздам всекиму според постъпките му и според плода на постъпките му". От библейските автори до днес са изтекли хилядолетия.
С развитието на анатомията,
физиологията и медицината вече са известни тяхната фина структура и редица функции, както и многостранните връзки с различни органи – черен дроб (хепаторенален синдром), бели дробове (пулморенални синдроми), сърце (кардиоренални синдроми). Знаем за тяхната роля в поддържането на хомеостазата, за регулацията на кръвното налягане, за производството на еритропоетин, както и за образуването на активен витамин D, така необходим за костното здраве.
За да достигнем до нивото на
съвременните познания за тях са били необходими многобройни години и усилията на редица лекари – анатоми, патолози, физиолози. Затова в тоя ден трябва да им отдадем заслужено внимание и почит. Ще трябва да си спомним за Лоренцо Белини (1643-1704), описал събирателните каналчета (tubuli renales Bellini); за големия Марчело Малпиги (1628-1694), чието име носят бъбречните пирамиди и гломерула (corpusculum renale Malpighii); за Якоб Хенле (1809-1885), открил т.нар. бримка на Хенле (ansa Henlei); за Франц Фолхард (1872-1950) и неговите функционални бъбречни проби, който през 1914г. публикува с патолога Теодор Фар „Бъбречната болест на Брайт. Клиника, патология, атлас".
Тази книга е станала крайъгълен
камък в развитието на нефрологията. Задължително трябва да си спомним и за Ричард Брайт (1789-1858), пръв отбелязал значението на протеинурията като увреждащ фактор за бъбреците. Не трябва да пропуснем и Паул Кимелщил (1900-1970) и Клифърд Уилсън (1906-1997), които през 1936г. установяват бъбречните увреди при захарен диабет, заболяване, превърнало се в пандемия в съвременния свят. И, разбира се, нашия учен Йото Танчев (1917-2000), пръв описал със своите колеги т.нар. Балканска ендемична нефропатия.
Всички те, както и много други
изследователи са трасирали пътя на нашите познания в нефрологията и медицината в ново време. С напредването на генетиката, биохимията и образните методи за изследване бъбречните заболявания постепенно разкриват своите тайни. Но за да стигнем до точната диагноза са необходими познания за тези важни органи сред населението. Затова е създаден Световен бъбречен ден, който през тази година напомня на всички „Как са твоите бъбреци? Изследвай рано, запази здравето им!". Защото днес във фокуса е ранната диагноза, а след нея и адекватно лечение.
Предложението на Сдружението на писателите в морската столица бе направено по време на представянето на новата му стихосбирка „На думите пред скрития олтар"
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм