Диабетът се лекува със сърце

Терапията не е само медикаменти за контрол на кръвната захар, нужен е индивидуален подход, казва доц. Живка Бонева

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

„Още от дете виждах одухотвореност у хората в бели престилки и това ме насочи към медицината”, споделя доц. Живка Бонева. Изборът на професионална реализация обаче се оказва лесен на фона на предизвикателствата, с които се сблъсква по пътя на обучението си. Във втори и трети курс е на път да се откаже, защото й прилошава в патоанатомичните зали. Продължих заради асистентката ми по патоанатомия, кoято прояви разбиране и ми позволи да не участвам в дисекциите. До ден днешен помня думите й: „Трябва добре да се знае патоанатомията, но

за да си добър лекар не е нужно да си патоанатом“.

25 години по-късно в кабинета ми влезе възрастна жена за преглед. Разпознах моята асистентка по патоанатомия и й припомних, че не прекъснах благодарение на нея. А тя се усмихна и каза „Виждате ли, права съм била. Аз не Ви помня, но съм тук, защото разбрах, че сте добър лекар“, разказва доц. Бонева.

С ендокринологията като специалност я среща обявен конкурс за свободна позиция, на който се явява. Така поема по нелекия път  на специалиста и макар никога да не се е стремяла точно към ендокринологията, днес споделя, че за нищо на света не би заменила професията си с друга. Още преди 6 века Парацелз е казал „Личността на лекаря може да има по-голям ефект от всички предписани лекарства“. Независимо дали  мъж или жена е лекарят,  

ще буди доверие ако лекува със сърце и професионализъм.

Много колеги избират ендокринологията, защото е аналитична, а хормоналният баланс стои в основата на всички процеси в организма”, разказва специалистът.

"Съвременният човек много бързо променя начина си на живот – става все по-обездвижен, все по-неправилно се храни и закономерно честотата на затлъстяването ежегодно расте. А наднорменото тегло е основен отключващ фактор", споделя доц. Бонева.

Диабетът е едно от най-големите предизвикателства, с които се сблъскват ендокринолозите. Заболяването е трудно и не се лекува само с контрол на кръвната захар, категорична е доц. Бонева. Диабет Тип 2, например, започва безсимптомно и понякога хората с години не знаят, че го имат, а това се отразява фатално на организма им. „Освен това търпи закономерна еволюция във времето и назначеното в началото лечение не е „завинаги“, а трябва да се променя съобразно хода на болестта. Не на последно място диабетът, често води до редица усложнения и тяхното предотвратяване е основният смисъл на терапията”, споделя за ежедневните си предизвикателства доц. Бонева.

За последните 10 години работата на ендокринолозите

буквално се е удвоила, заедно с броя на болните от диабет.

Захарната болест не случайно е определена за една от глобалните епидемии на съвременния свят, защото засяга все повече хора. През 2007 г. Международната диабетна федерация посочва, че диагнозата е поставена на 246 милиона души по света, а днес те са 415 милиона. Един от основните фактори за появата на диабет е генетичната предразположеност, но ръстът в заболеваемостта не може да се обясни с проемни в генотипа.  „Причината е, че съвременният човек много бързо променя начина си на живот – става все по-обездвижен, все по-неправилно се храни и закономерно честотата на затлъстяването ежегодно расте. А

наднорменото тегло е основен отключващ фактор.

Затова диабетът и затлъстяването вървят ръка за ръка като близначна пандемия. И дори се обозначават с името „диобезити”, допълва доц. Бонева.

По думите й един от най-трудните моменти в работата й е изборът на правилното лечение за всеки отделен пациент. Според нея индивидуалният подход е задължителен, защото бъдещето е на персонализираната медицина. „Отделните пациенти с диабет са напълно различни помежду си - едните са млади, другите - не; едните са със затлъстяване, другите - с нормално тегло; едните имат придружаващи болести и усложнения, другите - не; дали пациентите са мъж, жена или бременна – също има значение. От тези фактори зависи и колко стриктен трябва да бъде контролът на заболяването”, категорична е доц. Бонева.

Хората не могат да се лекуват по шаблон,

допълва тя и съветва пациентите да вярват не само на лекарите си, но и на самите себе си. Всички могат успешно да се справят с болестта, стига да са достатъчно мотивирани и постоянни.

„Много зависи дали виждаме чашата наполовина пълна или наполовина празна. Аз съм от първите. Преди откриването на инсулина диабетът е бил смъртоносна болест. През януари 1922 г. е поставена първата инсулинова инжекция в Канада на 14-годишно момче и лечението е успешно. Неговата майка предприема дълго пътуване с кораб от Англия до Канада, защото е прочела, че е открито средство срещу диабета. Тогава целта на лекарите е била пациентът да оживее.  Но науката за диабета се развива много бързо и целите са се разширявали. Лекарите са искали медикаментите за диабет не само да понижават кръвната захар, но да не предизвикват чести хипогликемии, да нямат значими странични ефекти, да имат допълнителни ползи като понижение на телесното тегло и подобрение на сърдечно-съдовия риск. А днес ние искаме още повече –

диабетиците да живеят така, както го правят здравите.

Тук е мястото да кажа, че лечение на диабета не означава само медикамент за намаление на кръвната захар. Трябва да лекуваме комплексно – и  самия диабет, и придружаващите болести, като хипертония, дислипидемия и  възникналите усложнения - сърдечни, бъбречни и други, допълва експертът. За доц. Бонева най-важната част от работата й е да работи в екип, заедно с колегите й кардиолози, нефролози, офталмолози и всички други, от които се нуждаят пациентите й.

Хората не могат да се лекуват по шаблон, категорична е доц. Бонева, и съветва пациентите да вярват не само на лекарите си, но и на самите себе си. Всички могат успешно да се справят с болестта, стига да са достатъчно мотивирани и постоянни.

„Медицината е голям товар

– не се свиква с болката, със смъртта, с трудните случаи. Въпросът „Дали не пропуснах“ си носим у дома и ни кара да четем и да търсим до късно. Въпросът „Ами ако е спешно“ не ни позволява да не вдигнем телефона. Често казвам на моите ученици „Ендокринолог не трябва да пропуска ендокринна болест“. Но това не е моя мисъл – чула съм я от моите добри учители и я пренасям към младите”, разказва за емоционалния си свят доц. Бонева.

Споделя, че в личния си живот не търси компенсация за работата си, защото сама е избрала професионалния си път и харесва всичко, което прави. Не слага разделителна линия между личния си живот и професията, защото ги възприема за съвкупност. „Смятам за много ценно, че работя с хубав екип, затова

с удоволствие отивам на работа”.

На „екип” всъщност доц. Бонева може да разчита и у дома, защото съпругът й също е лекар, дори по-ангажиран от нея. „В годините така се получи, че вечер често си разказвахме какво добро се е случило с един или друг наш пациент. Така може би „се зареждахме“. Трудните моменти винаги са повече, но без да сме се разбирали сякаш ги преглъщахме без да ги изговаряме. Сигурно аз съм разказвала по-възторжено и въодушевено, защото синът ни избра ендокринологията”, доволна е доц. Бонева.

Като представител на активно работещите, не й остава много свободно време, но споделя, че всичко й се вижда безценно хубаво, щом й се случва с най-близките й хора.