Rx: Хапче музика

Музикотерапевтът Цветина Панайотова помага на психично болни да освободят душите си от оковите на диагнозата

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Родена е във Варна. Започва да свири на цигулка от рано, преди да тръгне на училище. На 8-годишна възраст печели международен конкурс в Чехия. Завършила е Националното музикалното училище „Любомир Пипков". После е стипендиант в Лондон, където завършва цигулка в Гилдхол висше училище за музика и драма. Там посещава и курс по музикотерапия. В България завършва Националната музикалната академия „Панчо Владигеров" с цигулка и музикотерапия като отделна специалност. Има множество самостоятелни концерти и награди като музикант. През 2012 година започва стаж по музикотерапия в Клиниката по психиатрия на УМБАЛ „Александровска", където работи и досега. По време на Covid пандемията Цветина създава програмата „Една таблетка музика", подкрепена от Национален фонд „Култура", чрез която се осъществяват онлайн концерти за пациенти и медицински персонал в двустранна видеовръзка и възможност за разговор с изпълнителите.

Как се става цигулар

Не е задължително да произхождаш от семейство на музиканти. Цветина Панайотова напълно потвърждава това. Родителите й не са музиканти, никой в рода й не е изявен в тази сфера. Майка й и вуйчо й свирели някога на цигулка, но за кратко. Изглежда това е било и първото изкушение на малкото момиче към изкуството на музата Евтерпа. „Този инструмент много ме привличаше, още повече, че имахме малка цигулка вкъщи. Започнах уроците на 4-годишна възраст. Много обичах да свиря и ми потръгна. Нататък въобще не ми е минавало през ум, че ще се занимавам с нещо различно от музиката". Успехите следват един след друг. Участва в десетки конкурси от съвсем малка, от които се връща с награди. Първата е, когато е на 8 години, от Чехия. В чужбина й предвещават отлично бъдеще. Тя обаче избира да се върне в България. „Никога не съм съжалявала за тази стъпка", заявява без никаква поза Цветина Панайотова. Да е в Родината обаче я привлича и една идея – уникалният за онова време шанс да изучава музикотерапия в академична среда и да направи опит да я практикува в клинични условия.

И лесно, и трудно

„Силното желание и вярата, че правиш нещо необходимо и полезно за хората помагат за успеха", убедена е Цветина. Началникът на Клиниката по психиатрия в Александровска болница проф. Вихра Миланова приела идеята и й подала ръка. И ето, вече години наред във фоайето на клиниката периодично гостуват професионални музиканти от Нов симфоничен оркестър, Точка Бг и др. Цветина не крие, че първоначално в семейството й не приели особено възторжено идеята да се занимава с музикотерапия. С времето, обаче, не само свикнали, но и започнали да проявяват интерес към работата й. А в терапевтичния ефект от заниманията с музика постепрнно се убеждават и пациентите, и медицинския персонал. Цветина си спомня случай, в който пациент след дълъг период на пълно мълчание казва първите си думи по време на музикотерапевтична сесия. Споделя, че неведнъж се е случвало хора със затруднено контактуване да започнат да преодоляват този проблем точно по време на музикотерапевтичните занимания.

Успехите в Александровска

„До голяма степен те се дължат на атмосферата, която музикотерапията създава – интимна, позитивна, но незадължаваща", казва Цветина Панайотова. Тъй като психиатрията е тънка и деликатна материя, сама по себе си изискваща конфиденциалност, музикотерапевтът се въздържа да посочва конкретни случаи. Твърди, обаче, че всеки от тях е уникален, поне що се отнася до въздействието на музиката върху хората. По думите й, при психичноболните особено добър ефект има музикалната импровизация. Тя е част от нейния метод за работа с пациентите – раздава им инструменти, с които те боравят. „По този начин те споделят емоциите си. Един достатъчно опитен терапевт може да разбере смисъла на това, което изразява пациентът чрез своята музикална импровизация", пояснява Цветина Панайотова. Огорчава я стигмата на обществото, която все още тегне над тези хора. Но пък се чувства удовлетворена от всяка една положителна промяна, която забележи у някого в клиниката в резултат на нейната работа. По наблюденията й музиката дава отлични и сравнително бързи резултати при хората с депресии. Те са и сред най-многобройните, които заедно със своите близки посещават безплатно концертите на Нов симфоничен оркестър.

Вярата в доброто

Цветина Панайотова е от хората, които когато говорят за неща, свързани с работата, не намесват семейството си. А и правилата в Клиниката по психиатрия са такива – да не се създават лични отношения, да не се прекрачва онзи фин праг, зад който е сакралното за всеки един от нас. "Иска ми се повече хора да имат съзнанието, че каквото и да работим, каквито и тревоги да имаме, колкото и да ни е трудно, трябва да се стремим да не изгубим човещината в себе си", казва музикотерапевтът. За нея качествата, които ни помагат не само да оцелеем заедно, но и да бъдем общност, са емпатия и задружност. Признава си, че не й остава много време за хоби - туризъм, фитнес или някое от другите модерни в наши дни занимания. Изкушават я обаче дейностите, свързани с ръцете. Затова понякога заедно с пациентите прави мартеници, дребни сувенири, брошки. И не забравя приятелите си, с които също я свързва музиката. И вярата в доброто!