Ще се борим до последно за правата си

След неколкократни протести и редица срещи с различни здравни министри в последните години, а наскоро и с доц. Силви Кирилов, нищо не се случва по отношение на исканията ни за центровете по спешна медицинска помощ. Разбираме, че нищо добро не ни очаква и затова ще продължим да отстояваме правата си чрез протести и всичи законови форми.

заради така и неосъщественото по-добро заплащане, и за средствата за храна, както и за категорията труд. Безспорно, ние сме един от стълбовете на националната сигурност на страната. По тази причина искахме да сме първа категория труд. Оказва се, че не можем да бъдем, защото не работим под земята, под водата или във въздуха. Затова поне да ни дадат втора категория, а не трета, каквато сме сега макар и да работим под непрекъснато напрежение, отговорност и агресия физическа и вербална. За тези неща не сме компенсирани по нокакъв начин, нищо не се е подобрило. За последно средствата за храна на работещите в центровете за спешна медицинска помощ са увеличавани преди пет години.

който ни се полага е за 4 лева, а за дневно – 3 лева. За нагледност по тяхната недостатъчност ще отбележа само, че в близката до центъра и болницата баничарница баничките са 2.90 лева. Инфлацията изяжда средства с всеки изминал ден, а с тези пари човек не може да си купи дори минерална вода. Искаме промяна в стандарта по спешна медицина и взимане на крути мерки по отношение на оказваната ни агресия – и физическа, и вербална. Тя е всекидневна. Обажданията звучат обикновено така : "Ало, една линейкае си поръчвам за адрес...". Когато дежурният на телефона започне да пита за състоянието и се установи, че то не е спешно, започват разправиите, заканите, псувните и всичко, каквото можете да се сетите. 

ще стане ясно до какво опростачване е паднала нацията ни. Когато на някого му се обясняват критериите за спешност, първото излечение отсреща е „не ме интересува, искам да дам адрес..." Попиташ ли го от кога е състоянието, за което се обажда, потърсил ли е личния си лекар и т.н., следва реакцията, защо разпитваме, „нали съм поръчал линейка". Това е нашето всекидневие. При нас, в ЦСМП – Перник, а вероятно така е и при други колеги, в 95% от случаите, състоянията, за които ни викат, не са спешни. Една част от тях са неотложни, а други са „на абонати", както ги наричаме – такива, които звънят за по-лесно, за да си „поръчат линейка".

която няма нищо общо със спешността и я действат по някакви правила от времето на социализма. Ние искаме промяна на всички тези негативни неща. И тъй като неведнъж сме поставяли нашите искания, но промяна няма. Ще сме пред Министерството на здравеопазването на палатки, докато не постигнем това, за което настояваме и което е в полза на всички – и лекари, и пациенти.