България остава с висока смъртност

Тя е в челните редици по този показател и на опашката по продължителност на живота сред държавите от европейския регион на СЗО

Продължителност на живота

Очакваната продължителност на живота в европейския регион на СЗО се увеличава от 2000 г. до 2019 г. с 5.7 години. КОВИД обаче промени ситуацията, намалявайки този показател с 2 години. За 2021 г. данните показват, че жените имат средна продължителност на живота след раждането си от 79.3 години, а мъжете – 73.3. Този показател варира за различните държави. В България очакваната продължителност на живота е 68 години за мъжете и 75 години за жените. С това страната ни се нарежда на седмо място отзад напред, като след нас са само Грузия, Казахстан, Украйна, Туркменистан, Русия и Молдова.

Години в добро здраве

Този индикатор показва колко години след 60 човек може да прекара в добро здраве, идеята за въвеждането му е да даде представа за очакваното качество на живота. И този показател се подобрява стабилно от 2000 до 2019 г., достигайки до 16.9 години, но след пандемията отстъпи до 15.7 години през 2021 г. 

Държавите с най-висока степен на този показател са Исландия (19.1 години), Швейцария (19.0), Испания (18.9), а с най-малка Русия (12.7), Kaзахстан (12.5) и Молдова (12.2). България също е на опашката с малко под 13 години, а намалението на този показател след пандемията е с 2.2 години.

Смъртността

До 2020 г. смъртността от незаразни заболявания в европейския регион на СЗО като част от всички случаи се увеличаваше от 86.4% през 2000 г. на 89.6% през 2019 г. След пандемията обаче КОВИД-19 се появи като втората водеща причина за смърт в региона за 2020-2021 г. Все пак последните данни показват, че за 2021 г. на незаразните заболявания се дължат 8 от десетте водещи причини за смърт. Сред тях са исхемичната болест на сърцето, диабетът, инсултът, Алцхаймер и т.н.

За съжаление България е сред първенците в някои от тези заболявания по смъртност. Според стандартизираната смъртност за 2021 г. у нас са умирали 237.8 на 100 000 от исхемична болест на сърцето, 195.7 на 100 000 от КОВИД, 134.5 на 100 000 от инсулт, където ни изпреварва само една държава - Грузия. По две от диагнозите обаче сме в добро положение, това са Алцхайемр, където имаме смъртност от 0.6 на 100 000 души и белодробни болести с 24 на 100 000. За сравнение в Дания, Франция, Белгия смъртността от тези пет диагнози е малко над 30 на 100 000 при исхемична болест на сърцето, между 10 и 28 на 100 000 за КОВИД, около 20 на 100 000 за инсулта, но е по-висока от нашата при Алцхаймер – между 15 и 28, и съпоставима при белодробните заболявания.

От СЗО обаче отчитат и интересна положителна тенденция на промяна в смъртността от хронични болести. Исхемичната болест на сърцето, въпреки че остава водеща причина за смърт, намалява от 27% от всички случаи през 2000 г. на 19% през 2021 г. При инсулта тези цифри са съответно 15% до 9% през 2021 г. Самата крива на общата смъртност от хронични болести намалява от 521 на 100 000 души през 2000 г. до 417 на 100 000 през 2021 г. Според специалистите това се дължи на подобрената превенция и първична грижа, нещо, с което в нашата страна не можем да се похвалим.

Преждевременна смъртност

В европейския регион на СЗО един от шест души умира преждевременно на възраст между 30 и 70 години и то от една от 4 диагнози – ССЗ, рак, диабет или хронични респираторни заболявания. Тази преждевременна смъртност е два пъти по-характерна за мъжете, отколкото за жените. За периода 2010 г. 2019 г. рискът от преждевременна смъртност от хронични болести е паднал средно от 19.1% на 16.3%. В България обаче той е малко под 25%, за сравнение в държави като Ирландия, Испания, Италия, Кипът, Швейцария, Норвегия, той е до 10%.