Днес честваме 147 години от Освобождението на страната ни, нека градим историята й достойно
Clinica.bg
press@clinica.bg
Честит празник, сънародници. Днес честваме 147 години от Освобождението на страната ни, нека градим историята й достойно!
На 3 март България чества своето Освобождение, денят не е избран случайно. На тази дата е подписан Санстефанският предварителен мирен договор за прекратяването на Руско-турската война (1877 – 1878).
В последните години празникът
не бе подминат от политическите страсти. Каквито и да са мотивите на войната, фактът е един – българските земи са освободени, макар и с цената на твърде много смъртни жертви.
Загиналите поданици
на Руската империя на Балканския фронт, сред които има и украинци и финландци, са 11 905, българските опълченци са 1347. Значителни са загубите и сред мирното население. За българския народ Руско-турската война е освободителна. Този факт е трудно оспорим.
Тази година, на 27 фавруари
се навърши и една друга, също значима за нас, българите, годишнина – 155 години от Българската екзархия. На тази дата през 1870-та тя е учредена с ферман на султан Абдул Азис. И макар основана на етнофилетизма, разкъсващ често по политически причини единството на Православната Църква, този акт е твърде значим.
Причината е, че точно Екзархията
е първата българска институция още преди земите ни да бъдат освободени, преди Източна Румелия и Княжество България да преминат акта на Съединението. Ако обобщим последствията от тези две събития – Освободителната война и основаването на Екзархията, няма как да отречем, че българите сме нация с устои.
Вярно, понякога ни трябва
малко помощ от друг, за да се съвземем, да осъзнаем възможността, че можем да продължим напред и да изграждаме сами своята история достойно. За съжаление, това е качество, което последните години все повече отсъства от същността и хоризонта на политическите ни предводители. Дано загубата му е временна, а не перманентна, дано България и нашият народ възкръснат за пореден път от пепелта на почти забравената си идентичност и изгубени духовни, и морални ценности.
В Страстната седмица, дни преди светлото Възкресение Христово мнозина са раздвоени между битииното и духовното. Какво е духовното измерение на празника, популярен като Великден, къде да намерим нашият Христос, за да му помогнем, както зове Евангелието, запазил ли е сънародникът ни зрънцето вяра в душата си. Това попитахме отец Стефан Стефанов от храма „Свети Николай" в Русе.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм