Днес честваме 147 години от Освобождението на страната ни, нека градим историята й достойно
Clinica.bg
press@clinica.bg
Честит празник, сънародници. Днес честваме 147 години от Освобождението на страната ни, нека градим историята й достойно!
На 3 март България чества своето Освобождение, денят не е избран случайно. На тази дата е подписан Санстефанският предварителен мирен договор за прекратяването на Руско-турската война (1877 – 1878).
В последните години празникът
не бе подминат от политическите страсти. Каквито и да са мотивите на войната, фактът е един – българските земи са освободени, макар и с цената на твърде много смъртни жертви.
Загиналите поданици
на Руската империя на Балканския фронт, сред които има и украинци и финландци, са 11 905, българските опълченци са 1347. Значителни са загубите и сред мирното население. За българския народ Руско-турската война е освободителна. Този факт е трудно оспорим.
Тази година, на 27 фавруари
се навърши и една друга, също значима за нас, българите, годишнина – 155 години от Българската екзархия. На тази дата през 1870-та тя е учредена с ферман на султан Абдул Азис. И макар основана на етнофилетизма, разкъсващ често по политически причини единството на Православната Църква, този акт е твърде значим.
Причината е, че точно Екзархията
е първата българска институция още преди земите ни да бъдат освободени, преди Източна Румелия и Княжество България да преминат акта на Съединението. Ако обобщим последствията от тези две събития – Освободителната война и основаването на Екзархията, няма как да отречем, че българите сме нация с устои.
Вярно, понякога ни трябва
малко помощ от друг, за да се съвземем, да осъзнаем възможността, че можем да продължим напред и да изграждаме сами своята история достойно. За съжаление, това е качество, което последните години все повече отсъства от същността и хоризонта на политическите ни предводители. Дано загубата му е временна, а не перманентна, дано България и нашият народ възкръснат за пореден път от пепелта на почти забравената си идентичност и изгубени духовни, и морални ценности.
Часове ни делят от Възкресенето Христово, какъв е пътят към спасението, защо въпреки Божията любов човекът боледува, как се създава осмислена общност, попитахме отец Георги Фотакиев.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм