Болниците твърдо срещу контрол над парите в сектора

Публичните и частните лечебни заведения начело с БЛС искат да генерират преразход на ресурса на здравната каса спокойно, без някой да им пречи

На 4.05 млрд. възлизат отчетените пътеки и процедури от болниците към здравната каса през 2024 г. Реално платеното е 3.9 млрд. и е с 605 млн. повече спрямо 2023 г. Останалите 146 млн. бяха отложени за погасяване през тази година, с тях средствата, за които претендират болниците са с над 400 млн. повече от заложените в бюджета за 2024 г. Огромният ръст се дължи както на повишението на цените дейностите, така и на броя отчетени пациенти, само хоспитализациите се увеличиха с 200 хил. за година, отделно са завишенията при процедурите. Доколко реална и нужна е била тази дейност е въпрос без отговор заради липсата на ефективен контрол от страна на касата.

За тази година заложеният бюджет

за болниците е 4.1 млрд. лв. Заради липсата на възможност за ефективен контрол обаче, касата се опасява, че парите отново няма да стигнат. Затова от фонда предложиха да се въведе Механизъм за контрол на разходите на болниците. Той предвижда при появата на преразход в средата на годината, да се намалят цените на КП след преговори с БЛС. Ако не се постигне съгласие, тогава да се премине към едностранното им понижаване от страна на касата.

Болниците обаче се обявиха против.

Реакцията им бе очаквана, тъй като мярката за индексация на цените при преразход не е нова и фигурира от няколко години в националния рамков договор. През миналата година касата се опита да я вкара в действие, но не успя, тъй като БЛС не се съгласи тя да влезе в сила. Затова сега здравната каса предлага механизмът да може да се прилага и без съгласието на съсловната органзиация, както се слчува при фармацевтичните компании. Там от години има аналогичен Механизъм за контрол на бюджета за лекарства, заради който компаниите връщат вече милиард в бюдежта на НЗОК от преразход за медикаменти.

От БЛС и петте асоциации на болниците

обаче твърдят, че подобни правила в страната няма и ако се въведат за тях, ще преминат към протести. Оттам твърдят, че контрол в системата е необходим, но той трябва да има друг вид – „всяка медицинска дейност, заявена за плащане от касата, трябва да бъде верифицирана от пациента, включително и отпускането на лекарства". Според тях подобни системи работят от години в банковата сфера и е учудващо защо тяхното въвеждане в здравеопазването се отлага. По времето на д-р Петър Москов, като министър обаче, беше направен опит да се въведе подобна система – идентификация на пациентите в болниците с пръстов отпечатък и тя отново бе съборена от болниците.

Така за пореден път лечебните заведения

и БЛС твърдят, че искат контрол в системата, но напракртика отхвърлят всяко предложение, което се появи, а това навежда на съвсем друга мисъл – че всъщност не искат контрол, а безпроблемно да усвояват ресурса на касата и да генерират все по-голям преразход всяка година. За съжаление управляващите партии винаги им осигуряват тази възможност. Така се очаква да стане и сега, а проектът на бюджет на касата да претърпи сериозни редакции между първо и второ четене в парламента.