Без средства психиатрията ще оскотее

Както знаете, недоимъкът води до оскотяване, това ще се отрази на качеството на работа, на персонала ,на пациентите и на общесвтото ни като краен резултат,казва д-р Венелина Динчева

Снимка: Поради естеството на работата си, д-р Динчева предпочита да не застава пред камера.

- Д-р Динчева, как протича деня на един действащ психиатър в България?

- Аз работя в остро мъжко отделение в ЦПЗ-Пловдив, обичайно това е най-тежкото отделение поради естеството на работата. Понякога при нашите ациентия има тежка коморбидност,все по-често и употреба на алкохол, на психоактивни вещества и това допълнително утежнява клиничната картина и повишава риковете за пациентите и персонала. Денят ни започва рано, защото има голям обем ежедневни задачи. Минаваме визитация, приемаме новите пациенти, които идват най-често доведени от спешна помощ или полиция.Липсата на регулярен прием ,поради постоянната спешност на звеното е допълнителен утежняващ ежедневието ни фактор. Денят продължава с административна работа, по време, на която трябва да отразим и промените в състоянието на пациентите, след това има срещи с близките, коментари за състоянието пациентите, обсъждане на терапията извън диспансера и така почти плътно 7 часа. Работа, кояот не търпи отлагане и изисква постоянна концентрация и бързо вземане на решения

- Има ли достатъчно хора – ваши колеги, сестри, за да поемете пациентите спокойно?

- В ЦПЗ-Пловдив имаме достатъчно персонал,В нашата структура няма свободни позиции, което е по-скоро резултат от усилията на ръководството да се осигури този комфорт на работното ни място.

- Каква е обаче възрастовата структура на колегите ви, има ли кой да ги замени, ако се пенсионират?

- Това е сериозен проблем.При нас около 50% от персоналът е над 50г. Психиатрията застарява от доста време, не ни считат за особено атрактивна специалност, каквато сме всъщност.. Аз имам достатъчно опит и години работа в тази специалност, за да мога да оценя напредъка и развитието в чисто медицински план.В психиатрията се инвестират не малко средства за проучване както на самите заболявания, така и на лекарствените средства.Промени се значително качесвтото на боледуването,подходът към ресоциализация,разполагаме с все по-надеждни лекарствени средства за поддържащо лечение.Но непривлекателната материална база на лечебните заведения,социално-битовият недоимък на пациентите ни,трудното решаване на социалните проблеми,които те имат са фактори,които притесняват младите лекари и са част от предпоставките за непривлекателност на специалността като бъдещ избор за работа.

- От каква гледна точка е тази непривлекателност?

- Непривлекателността е основно от две страни. Едната е, че се работи с ментално болни хора, които възприемат реалността по различен начин. Това изисква допълнителни знания и качества на характера, които лекарите-психиатри трябва да притежаваме и разгръщаме, за да бъдем полезни на пациентите и на себе си. Трябва да сме по-търпеливи, трябва да имаме чувство за хумор без да сме иронични, трябва да избягваме драматизма на ситуацията и да предлагаме решения ,а не страдания, трябва да сме дисциплинирани, последователни .Трябва да можем да поемаме отговорност за всичко, което сме предписали и казали на пациента. Това са неща, които се учат през цялото време на медицинското образование, но още при първия сблъсък с пациента, младият лекар си даве сметка, че са крайно необходими за него като специалист. Когато лекуваш човек, който не разбора правилно реалността, има превратно тълкуване и изцяло защитно поведение, вече са необходими и качествата на характера. Вторият препъни камък е ниското финансиране. Мисля, че тук има много голям дисонанс, защото работим в една вредна среда, с хора, които през по-голямата част от острата фаза на заболяването са опасни за околните и себе си и целият този риск е неправилно оценен,дори бих казала подценен.Средствата за повишени грижи са за максимален период от 10 дни.Всеки практикуващ психиатър знае колко е „упорита" една остра психоза или колко средства изисква делирът,абстиненциите и т.н. Единственият бонус, който получаваме, е 7-часовото работно време, което е крайно недостатъчно.

- 65 лв. на леглоден - за какво стига това?

- За много малко неща, защото виждате как поскъпват базовите консумативи, които са нужни за функционирането на едно лечебно заведение, да не говорим за храната. Няколко пъти се увеличаваха парите за храноден, лекарствената политика е доста непоследователна, ние обявяваме обществени поръчки за всичко, но инфлацията настъпва и се сблъскваме с повишаване на цените ежемесечно. Да не говорим за другите неща като материалната база, за осигуряването на достъп до приветлива среда, парковете и тяхната поддръжка, а всичко това е от голямо значение за възстановяването на пациентите.

- Какво се случва с пациентите след напускането на болницата?

- Започва едно лутане. Аз имам впечатление, че нещата са добре разписани в закони и наредби, но не са добре изпълнени. Системата е доста проста - психично болните обикновено са с процент нетрудоспособност, тоест те стават здравно-осигурени и получават 100% реимбурсирано лечение от държавата. Това трябва да бъде така и това е цивилизационен и политически избор, който ние ще отстояваме, докато сме лекари.След дехоспитализацията пациентът посещава личния си лекар,който го насочва към амбулаторен психиатър,който проследява състоянието и предписва подържащата терапия. Оттук нататък обаче, този човек трябва да бъде поет и от социалните служби, които няколко пъти в седмицата или месеца, в зависимост от състоянието му, да го посещават. И в момента, в който личният лекар, психологът или социалният работник получат информация, че този пациент не е приемал поддържащата си терапия една или две седмици трябва да уредят среща с психиатър.

- Случва ли се това на практика?

- Не, разбира се. Моята информация е, че специално в Пловдив има програми за работа на психолози и социални работници с психично болни, но малка част от тях работят. Лошото е, че и семействата абдикираха, защото е много трудно един или двама човека да се грижат за психично болен.през целия му живот.Затова апелираме държавата да им оказва подкрепа.

- Как да се изгради работеща амбулаторна помощ, за да се осигури това наблюдение?

- Амбулаторната помощ е изградена. В Пловдив амбулаторните психиатри са най-много на глава от населението, но те работят със здравната каса и виждат пациента два пъти в годината. За някои болни това може да е достатъчно, но за повечето не е. Извън тези прегледи нашите пациенти имат нужда грубо казано от наглеждане. Необходимо е да има екип от социален работник и психолог, които периодично да посещават пациента и близките му, за да може всеки да си свърши работата и пациентът да е подкрепен максимално.

- Отговорността за това на общините и социалното министерство ли е?

- Да, това са програми, които и към момента са разписани към общините, но резултатът е като че ли ги няма. Нещата се късат на последната брънка от веригата - тази на изпълнението и на контрола /финансирането обаче таам е осигурено/, има направени прекрасни програми, но те не работят ефективно. Всичко това трябва да се случи. Аз много харесвам работата на социалните работници, но тя трябва да се канализира,да е ежедневна грижа за пациента и да не се представя като неблагодарна. Хората с психични проблеми, с ментални дефицити имат нужда от ред, дисциплина, хигиена и редовен прием на поддържащо лечение. Това са прости и изконни неща, за което програмите могат да има помогнат.

- Ако сега не получите нужното увеличение на тези 65 лв., какво ще се случи с психиатричната система?

- Ще се случи нещо, което аз в не краткия си професионален път съм минавала, ще настъпи едно оскотяване. Както знаете, недоимъкът води до оскотяване. Липсата на средства ще се отрази на качеството на работа, на персонала,на пациентите и на обществото като краен резултат.,Това означава, че всичко, което сме постигнали през последните години ще започне бавно, но сигурно да се руши. Кадрите ще започнат да напускат, виждате, че и без това вече има такава тенденция.Няма лечебно заведение без добри санитарни и подготвени медицински специалисти, което да просперира..

- В този контекст какъв би бил вашия призив към хората в парламента, от които ще зависи крайното решение за финансирането?

- Категорична съм, че грижата за психичното здраве е от стратегическо значение по отношение развитието на една държава. Убедена съм, че отговорността за развитието му трябва да бъде на държавата Психичното здраве трябва да е приоритет на всяко едно правителство, защото то е израз на начина на живот на нацията и на цивилизационните избори. Ние няма да променим статистиката на психичните заболявания, но се борим за качество на боледуването и от това качество зависи отношението на обществото към психично болните ,които са част от нашето общество, защото, когато тези пациенти са добре обслужени и към тях са полагани адекватни грижи, те ще успеят да съхранят ежедневието си за по-дълъг период,. Тези процеси трябва да са регулярни и устоичиви във времето,което изисква регулярно и устойчиво финансиране. И може би ще разберем, че това са заболявания, към които трябва да сме внимателни и отговорни.