Коментар

Психичното здраве е грижа на държавата

25-02-2025 07:20

Тя обаче няма ангажимент към него, необходима е национална стратегия, казва д-р Донка Господинова

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Близо 100 лекари, медицински сестри и санитари от Държавната психиатрична болница (ДПБ) в Севлиево изпратиха протестна подписка до уравляващите, в която настояват за по-високи заплати, съобщиха от КНСБ. Каква е финансовата реалност в лечебното заведение, как в него преборват дефицита на кадри, какво може да се направи, за да се подобри положението. Това попитахме директорката на болницата д-р Донка Господинова.

Състоянието на държавните психиатрични болници в България вече не е тайна за никого. Заплатите, за труда и отговорността, са повече от недостатъчни. За последно те бяха увеличени през миналата година, но пак не са това, което се полага на хората.

ри нас лекар без специалност

е с месечно възнаграждение от 2000 лева, със специалност – 2200 лева, а началник на отделение – 2600 лева. Медицинските сестри са с 1616 лева, а санитарите от 2025 г. са на 1071 лева, на колкото беше увеличена минималната работа заплата. Имаме остра нужда от лекари. Заедно с мен, всички сме 11 човека. Голяма част от тях са в пенсионна възраст.

Капацитетът ни е 118 пациенти.

За това състояние на болничната психиатрична помощ алармираме от години. Проблемът е, че държавата няма ангажимент към психичното здраве на нацията. Нужна е държавна политика. И по Конституция, и по законодателство, психичното здраве трябва да бъде осигурено точно от държавата и от никой друг. Младите хора не искат да специализират психиатрия. За да има интерес към тази специалност, трябва да се увеличат възнагражденията.

Болницата ни беше акредитирана

през 2024 г. като база за обучение на лекари по психиатрия и медицински сестри по специалност „Психиатрични здравни грижи". Към момента имаме само един колега специализант и шест сестри. Това обаче не е достатъчно. Държавните психиатрични болници трябва да станат бази за специализации, за да идват повече млади хора. За да се повиши интересът, трябват пари и възможности за кариерно развитие. Към проблема се добавя и това, че липсват центрове за психиатрични грижи. Планират да направят 28,по-един във всеки областен град. Дори да ги изградят, ефектът какъв ще е, защото не сградата, а лекарите са, които лекуват.

Никой не казва откъде те ще

бъдат взети. Пишат се недообмислени добре стратегии. Те могат да звучат страхотно, но няма ресурс. Първо трябва да се подготвят хората, а после да се прави останалото. За да имаме един психиатър, са нужди поне пет-шест години – да завърши младият човек, а после да специализира, да се утвърди. Загубено е много време. Ако сега, все пак, се вземат някакви мерки в тази посока, то ще имаме нови колеги – психиатри, най-рано след пет години. Според мен, това е, което следва да се заложи в една национална стратегия, като се предоставят и всякакви възможности за младите хора, за да се ориентират към тази специалност.

Трябва да се тръгна отнякъде

и това е от финансирането. Редно е да се помисли и за пациентите, след като ги изпишен, защото те няма къде да бъдат наблюдавани. Нещата не опират само до лечение, но и до последваща грижа. Подчертавам, ангажимент на държавата е психиатричното здраве на хората!

Още по темата

Минимумът за психиатрията е 130 лв. на леглоден

Познавам млади колеги, които започнаха специализации, но се отказаха и се насочиха другаде заради недофинансирането, казва д-р Александър Тодоров

Без средства психиатрията ще оскотее

Проблемите в психиатричната система стават по-големи с всеки изминал ден, а в основата им стои недостатъчното финансиране. За да се решат, специалистите поискаха леглоденът да се увеличи до 130 лв., но разчетите засега са за 92. Какво следва, попитахме д-р Венелина Динчева.