Стволовите клетки ще лекуват и очи

Учените са на път така да променят генетичния им код, че да се справят с болести на роговицата

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

Неприятният инцидент се случва с Христо миналата есен, когато момчета го нападат с пръчка. Тогава той постъпва в болницата с почти напълно разрушени структури на дясното око – наранени са ретината, цилярното тяло, лещата, ириса, роговицата и конюнктивата. Първата стъпка за екипа от офталмолози е да възстановят предния и задния очен сегмент, за да се създадат условия за повторно изграждане на останалите структури.

Доц. Иван Танев е началник на Трето очно отделение в УМБАЛ „Александровска". Доктор по медицина и доцент по офталмология. Специализирал във Франция, Великобритания, Германия, Холандия и САЩ. Aктивен член на професионални офталмологични дружества у нас и чужбина. Иновационен офталмолог, пионер в ендоскопска витреоретинна хирургия и лакримална минимално инвазивна хирургия у нас. В началото на тази година доц. Танев беше удостоен с престижна награда от Националния конгрес „Новости в Офталмологията 2016" заради успехите си в култивирането, отглеждането и трансплантирането на стволови клетки при пациенти с увредена очна повърхност.

Терапията продължава шест месеца,

но резултатите са обещаващи.  

„При травматични очи изкуствената леща стандартно се поставя, като се закача за ириса. В случая с Христо обаче той е травмиран, практически го няма, затова тази опция отпадна. Другата възможност е лещата да се постави със зашиване, но и това беше невъзможно, защото структурата, за която трябваше да бъде зашита, беше много травмирана. Затова използвахме специална иновативна техника, при която се използват тунели в склерата. Ирисът също трябваше да бъде закачен някъде и ако стандартно се прикрепя за цилярното тяло, ние го закачихме за самата леща, направена с техниката на склералните тунели, отново безшевно”, разказва доц. Танев.  

По думите му най-трудно в конкретния случай са били не самите процедури, а фактът, че трябва да бъде спасено зрението на дете. Самото поставяне на импланти иначе се прилага рутинно и почти ежедневно при пациенти с катаракта (или както често я наричат хората - перде). Лещата, която вече не е функционална и прозрачна, се заменя с изкуствена такава и това се прави при много от заболяванията на очите, провокирани от проблеми с лещата.

„Почти всичко може да се замени в човешкото око

и това са достиженията на съвременната офталмология. Разбира се, все още не можем да правим „резервни части по поръчка”, но има иновации, които са буквално в последния етап на изпитванията. Единственото, което не можем на този етап да заменяме с импланти, е ретината, но за сметка на това владеем редица други техники - възстановяваме нейната позиция, оперираме състояния на отлепване, като хирургията може да се извършва пред и зад ретината. Освен това можем да я рутираме и преместваме, както и да ползваме части от нея за други цели на терапията”, обобщава доц. Танев.  

Любопитен факт е, че всички иновации в медицината стават достояние и навлизат в практиката първо при очните лекари, продължава експертът. Типичен пример са лазерите, които преди да започнат да топят тумори и различни други образувания в организма, коригират късогледство и астигматизъм. По същия начин последните достижения на съвременната молекулярна биология –

модифицирането на стволови клетки

за терапия на различни заболявания, се тества предимно върху клетъчната структура на окото. Най-големите успехи на учените до момента са свързани със заболяванията на очната повърхност, допълва доц. Танев.

„Съвсем скоро ще стигнем и по-далеч – ще можем да модифицираме стволовите клетки, тоест да ги караме да правят това, което трябва, а не това, което им е заложено. С други думи да променяме генетичния им код”, категоричен е специалистът. Модифицираните по този начин клетки могат да се трансплантират в болни очи и да създават подходяща среда за възстановяване на различни увреждания. В момента най-реалните заболявания, които могат да се лекуват по този начин, са заболяванията на роговицата или прозрачността на предната част на окото – кератити, язви, дистрофии, които водят до помътняване или незарастване на роговицата. Ако не се справят напълно със заболяването, стволовите клетки могат така да променят нормалния му ход, че да създадат условия за втори и трети етап на хирургия или дори да доведат до прозрачна роговица", разказва доц. Танев.

Учените разбират, че

генното инженерство също може да бъде полезно

за офталмологията след експеримент с мухи. Те така променят тяхната ДНК, че насекомите да развият човешки очни ябълки. В тестовете участват мухи от вида дрозофила, които притежават само 6 до 8 хромозоми и много лесно се модифицират. В резултат те могат да се развият без крила или пък да получат човешки очи. "Това са модели, при които ние имаме невероятни успехи. Има различни заболявания, като дистрофия на ретината, т. нар. нощни и дневни слепоти, кокоша слепота. Достатъчно е правилният човешки код да замени "грешния", който провокира заболяването, и се оказва, че успехите са невероятни", коментира офталмологът.

Точно тези иновации обаче все още не са изпробвани върху хора, тъй като учените все още не знаят до каква степен могат да контролират процесите, стартирани с генно инженерство. За сметка на това пък в началото на тази година екипът на доц. Танев постигна успех в култивирането, отглеждането и

трансплантацията на стволови клетки

при пациенти с увредена очна повърхност. Резултатите от метода предизвикаха голям научен интерес, за което екипът на доц. Танев бе удостоен с престижна награда от Националния конгрес „Новости в Офталмологията′2016" и бе поканен да изнесе доклад по темата на Европейския конгрес по очни болести в град Маастрихт, Холандия.

"След около седмица в Лисабон ни предстои нова среща, където ще представим нашите резултати от повече от една година. Става дума за роговици, които страдат от атрофичен кератид. Върху матрица извън окото размножихме клетки от здравото око, които трансплантирахме обратно в болното око. По този начин създадохме клетъчна популация, която може да поеме функциите на тази, която вече липсва. Така очната повърхност заздравява и се създават условия за следваща трансплантация на роговица, за да се възстановят прозрачните свойства на окото. Понякога със същата тази техника постигаме и напълно прозрачни роговици, но много зависи върху какъв терен се работи", издава тайни от кухнята доц. Танев.

По думите му това е успех, който не се различава като резултат и достижение на световната практика. България има достъп до почти всички иновации в офталмологията, а съвременните техники за лечение се прилагат от очните лекари ежедневно. Страната ни поддържа добро високотехнологично ниво в офталмологията и по нищо не отстъпва на западните държжави, категорични са експертите.