Парамедик възроди село Ивайло

От командос в чуждестранна мисия и наемник Цвятко Луджев извървя пътя до втора година студент в МУ – Пловдив

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Цвятко Луджев е роден през 1984 година в Пазарджик. Завършил е Спортното училище. След отбиване на задължителната военна служба, служи още 14 години в армията. Най-напред е командос в чуждестранна мисия, а после и наемник, за да изкара някой и друг лев в трудни моменти. Завършва първия курс за парамедици и известно време работи в центъра за спешна медицинска помощ в Пловдив. Кмет е на село Ивайло първи мандат. Сега е втора година студент в Медицинския университет в Пловдив, специалност „лекарски асистент".

Изборът

За него да замени камуфлажната униформа и сержантските пагони с тази на парамедик, а от две години и с костюм и вратозвръзка е колкото лесно, толкова и трудно. Лесно, защото новото, както споделя Цвятко Луджев, винаги предизвиква, вдига адреналина и те прави по-креативен, по-деен и по ефективен. Трудно, защото малко или много се връщаш назад в миналото. И в моменти на трудности се питаш: Не сгреших ли? „Да избера професията парамедик ми помогна и обстоятелството, че седем-осем години в армията бях медик. Дори станнах сержант инструктор по медицинската подготовка. Там обучаваха някои от нас на медицински дейности до идването на спешната помощ, а след това, като израстеш в наученото, както се случи при мен, сами започвахме да обучаваме другите. В това отношение армията ми даде много – организация, дисциплина, планиране на времето, но и начин за бърза, точна и максимално ефективна реакция при неочаквани събития, разказва за своя живот Луджев. Истината е, че в армията учат да се отнема човешки живот. Аз пък, точно обратното, все се стараех да помагам с каквото мога", казва още Луджев. Така, като се уволнил решил да продължи в тази посока. Точно тогава бил и първият курс за парамедици. Не мислил много, записал се, изкарал го. Сега твърди, че никога не е съжалявам за това свое решение.

Трудностите

Първата от тях в новата професия срещнал по време на стажа си в ЦСМП-София. Бил в екипа, изпратен на адрес, където 15-годишно момиче било без жизнени показатели. Помагал на лекарката в реанимационните дейстивя и успели да върнат девойчето към живота. „Тогава си дадох сметка, че това, което ще работя в бъдеще е, може би, най-смисленото от всички професии, които съм упражнявал. По-нататък се включил и в създаването на Съюза на парамедиците. Надявам се да работя добре и като лекарски асистент, след като завърша. В бъдеще се виждам в линейката. Това е, което си струва – да помагаш на другите", казва Цвятко Луджев. Признава си, че за тази му страст допринася и характера. „Човек на екшъна съм, на високия адреналин", смее се кметът на Ивайло. Жителите са над 3000, което го прави едно от немалките села в България. Някога в него имало здравна служба. Сега имат двама общопрактикуващи лекари. В почивни дни и по празници, когато ги няма, болните търсят кмета – парамедик. Той пък се е обзавел не само с чанта с всичко необходимо за оказване на първа помощ – бинтове, марли, дезинфекционни разтвори и други, но си е купил и електрокардиограф. „Дойде някой, измервам му кръвното. Правя му електрокардиограма. После в колата и при личния лекар, където и да се намира. Там той ми я разчита, изписва лекарството. Ако е стар човек и няма кой да му го купи, взимам му го от аптеката. Така се справяме в село Ивайло", разказва за своята нееднозначна, но човеколюбива дейност кметът. Старае се всяка година да организира безплатни профилактични прегледи за възрастните хора от пенсионерския клуб.

Любимец

Не само старците, но и децата и тийнейджърите го обичат и уважават. За младите измисля всякакви нетрадиционни и забавни занимания. „Аз съм от хората, които искат да запазят традициите. Децата също са отворени за тях. Правим заедно различни неща, които много им харесват", казва Луджев. И момчета, и момичета с радост си спомнят как преди две години на Никулден са ловили живи шарани с ръце в шадравана насред селото. Инициативата била на кмета. Рибите подарили спонсори – негови познати. Той организира за децата и курсове по оказване на спешна медицинска помощ. За традиционня кукерски фестивал на Сирни заговезни подготвя костюмите. Ентусиазмът му да измисля интересни инициативи и да запалва хората по тях е заразителен. Преди година Луджев успя да събере доброволци от различни сдружения и фондации и заедно с жители на селото, почистиха заедно парка, изрязаха старите и гнили дървета, приведоха в ред центъра на Ивайло. Цвятко Луджев е доброволец в кампанията „Капачки за бъдеще", с която за закупени четирите детски линейки в страната.

Семейството

За него то е всичко. Съпругата му Маргарита се занимава със застраховане. Дъщеря му е в осми клас, а синът е на две и половина години. Независимо от ангажиментите през деня в кметството и времето със семейството, не минава ден без да чете поне по два часа от учебниците по медицина и лекциите. „Това е нещо, което правя с удоволствие, защото знам, че няма как да застана до болния без подготовка. Децата много ми помагат в следването. Като чета пропедевтика на детските болести, вътрешни болести фармакология, си представям, че нещо се е случило с тях и трябва да им помогна. Това ме задължава още повече да се подготвя максимално добре за изпитите и за бъдещата ми работа на личен асистент", заключава Цвятко Луджев.