Психиатрия на ръба

Системата

Психиатричната система в България се състои от лечебни заведения за болнична помощ, извън тях няма ясна организация и мрежа, която да поеме нуждите на пациентите и да им осигури ресоциализация. Така у нас функционират 12 психиатрични болници, 12 центрове за психично здраве и редица отделения и клиники по психиатрия в многопрофилните държавни болници в страната. Леглата във всички тях по данни на НЦОЗА в края на 2023 г. са били 3948, а използваемостта им е близо 72% срещу около 50% при останалите заболявания, за които плаща здравната каса. Заради спецификата на психичните заболявания е висок и престоят в болница, той е над 30 дни в структурите за активно лечение и над 70 дни в тези за дългосрочни грижи, за сравнение престоят на пациентите с други заболявания в болница е под 5 дни. Броят на пациентите, които се лекуват в трите вида лечебни заведения е над 33 хил. за година. През 12-те психиатрични болници преминават около 9 хил. души с тежки заболявания като шизофрения, афективни разстройства и зависимост към алкохол. В 12-те центъра за психично здраве се приемат над 13 хил. с остри психотични разстройства, включително с обостряне на хронични психози, около 11 хил са болните със соматична коморбидност, които се хоспитализират предимно в университетските клиники, където има възможност за тяхното комплексно лечение. За съжаление след изписването си от всички тези лечебни заведения пациентите остават малко или много на произвола на съдбата. Причината е, че в страната бе ликвидиран модела на диспансерно наблюдение след болница, който осигуряваше грижата извън лечебното заведение. На негово място се появиха частните кабинети, но те не поеха наблюдението на тези тежко болни пациенти, защото повечето от тях са неплатежоспособни, което доведе до липсата на адекватно проследяване и амбулаторно обслужване на психично болните хора. Такива са констатациите и в Националната стратегия за психично здраве до 2030 г. "Един от големите проблеми на психиатричното обслужване понастоящем е фрагментарният характер и липсата на приемственост както на грижите и терапията, така и на информацията за даден пациент. След изписването от психиатричния стационар пациентът няма регулация за насочване за проследяване, поддържаща терапия и каквито и да било психосоциални интервенции с оглед неговото обратно включване в общността. Тези дейности се поемат хаотично в зависимост от състоянието и обхванатостта на този пациент от съответна извънболнична служба или по инициатива на близките", се казва в нея. Освен, че системата е фрагментирана и непълна в своята функционалност, тя не е и с изрядни материални условия. В някои от лечебните заведения заради липсата на системни и целенасочени инвестиции, битовите условия са критични, а ниската стойност на издръжката на един болен - между 52 и 65 лева на ден, слага допълнителни ограничения. Най-големият проблем обаче остава персоналът. И по-точно неговата все по-голяма липса.

Персоналът

Отново според официалните данни на НЦОЗА в страната към момента има 658 психиатри или 1 на 10 000 души население, според данните на Българската психиатрична асоциация реалният брой е около 450 души. Това означава, че в България на 10 000 население се пада дори под 1 психиатър. За сравнение според данните на СЗО за 2021 г. в Австрия това съотношение е 2.2 на 10 000, Германия - 2.8/10000, Гърция - 2.7/10000, Италия - 1.9/10000, Хърватска - 1.7/10000, Чехия - 1.6/10000, Дания - 1.9/10000, Естония - 2/10000, Финландия - 2.5/10000, и т.н. Средно за държавите от Югоизточна Европа пропорцията е 2.2 на 10 000 души или два пъти по-голяма от тази у нас.
Липсата на достатъчен брой психиатри обаче не е най-големият проблем, той е високата им възраст.
Според данните на НЦОЗА 55% от психиатрите на основен трудов договор са над 54 години, а при сестрите този процент е 40. Това означава, че до 10 години системата ще се самозакрие, без незабавното изграждане на нова смяна, която обаче трябва да получи и нужните стимули, за да не емигрира в други страни, а да остане тук. Тревожността на положението откъм възрастовата структура на психиатрите показват още по-ясно данните на конкретните лечебни заведения.

Психиатрични болници

В девет от единайсетте психиатрични болници в страната, които отговориха на въпросите на clinica за възрастовата структура на персонала си, се оказа, че над 50% от състава им е над 54 години. В ДПБ-Карвуна например има 8 лекари, от които само половината са психиатри, от тях над 55 години са 5, а над 64 години са останалите трима, тоест там 100% специалистите са над 54 години. При сестрите положението е малко по-добро - там 61% от тях са над 54 години. И двамата фелдшери в болницата обаче са в пенсионна възраст, както и четиримата психолози.
Аналогично е положението в ДПБ-Царев брод, където от 7 психиатри, най-младият е на 54 години, а двама са над пенсионната възраст. В ДПБ-Церова кория например, средната възраст на осемте лекари в болницата е 59 години, а 37% са над пенсионната. Отново малко по-добро е положението при сестрите - тяхната средна възраст е 55 години, а в пенсионна са 13%. В Карлуково има 6 лекари, но средната им възраст е 64 години. Над 70% от лекарите в болниците в Севлиево и Суходол са над 54 години, а в Ловеч този процент е 88. (Данните за всички лечебни заведения може да видите в таблицата)

Центрове за психично здраве

При центровете за психично здраве картината е подобна. И при тях от десетте центъра, които ни отговориха, осем са с персонал, от който минимум 50% е над 54 години. Смолян е един от градовете, където картината е най-тревожна. Там има трима лекари, от които двама са със специалност и са над пенсионната възраст, а третият е над 54 години, но е без специалност. В него работят и 10 сестри, от които 8 са над 64 години, а една над 54 години. В ЦПЗ-В. Търново положението не е много по-розово, защото там средната възраст на лекарите е 57 години. В Хасково има четирима лекари, от които двамата са над 54 години и т.н.

Многопрофилни болници

В тях общата картина е най-благоприятна, защото сред състава на персонала им има и специализанти, които свалят значително общата възраст. Въпреки това примери в другата крайност не липсват. Емблематично в това отношение е Отделението по психиатрия в МБАЛ-Разград, където работи един лекар на 69 години, две сестри на по 42 и 58 години, един санитар на 47 години и един регистратор. Едни гърди напред са отделенията в Монтана и Кюстендил, където работят по двама лекари и съответно по 6 и 5 сестри, макар и не в първа младост.
В МБАЛ-Ямбол положението също е драматично. Въпреки че там има трима лекари със специалност и тримата са в пенсионна възраст, а средната възраст на петте сестри е 60 години.
Друг пример са отделенията в Перник и Търговище, където щатовете са заети предимно от хора на половинки. В "Рахила Ангелова" например има 1 лекар на щат, двама на половинка и трима специализанти. Същото е и положението при сестрите, където 7 са на пълен щат, а 5 на половинка. В Търговище са заети половината щата - 4.5, от 7 души - 6 психиатри и 1 педиатър, като 5 са пенсионери, а средната възраст е 58 години. При сестрите има заети 12.75 щата от 17 души. Сред тях има един пенсионер, а средната възраст 54 години.

Последиците

Тук ще си позволя да споделя, какво разказа един от директорите на всички тези болници и центрове. "Ситуацията е изключително плачевна, било е да има кризи, но сега положението е изключително трагично. Два часа и половина едната от сестрите се е опитвала да вкара пациент в системата на болницата, по време на дежурството си през нощта, но не е успяла. И не мога да й се сърдя, тя не успя да се научи да работи със системата, защото е над 70 години".
Последиците на застаряващата ни психиатрия все още не се усещат, защото хората са отговорни и макар и във възраст над пенсионната, продължават да държат фронта и да дават дори нощни смени. Ако решат да се пенсионират обаче, още утре поне 3-4 от различните видове структури ще затворят врати. А това ще доведе не само до затруднено задоволяване на потребностите в съответния регион, но автоматично ще претовари капацитета на най-близките центрове, в които ще започнат да се карат повече болни. Съответно там персоналът ще прегори бързо и ще започне да напуска, което ще се отрази на следващите болници и т.н. Или казано по-просто - ще се получи ефектът на доминото, който за няколко години би могъл да затвори цялата система. Това обаче ни чака рано или късно, ако днес не се вземат спешни мерки, а те са свързани с нещо елементарно - достойно финансиране.

Решението

Между 52 и 65 лева на ден получават от 2022 г. досега за издръжката на един болен всички тези структури. С тези средства обаче те не могат да осигурят нито достойни грижи за пациентите си, нито достойно заплащане за персонала си. Средните брутни заплати на лекарите в болниците и центровете най-често са 2-4 хил. лв. При сестрите брутното възнаграждение е около 2 хил. - като има примери с под и над тази цифра. И ако при другите медицински специалности всеки би вдигнал рамене и казал - да, но тук не се включва надбавката от КП, нека е ясно, че в психиатрията надбавка няма, нито има пътеки. Там за всичко се разчита на чутовните 52 или 65 лв., които дава здравното министерство и на някой лев от общината за капиталови разходи. Затова сега психиатрите настояват за увеличение на финансирането поне на 130 лв., и за по-големи бюджети за държавните психиатрични болници.
Да се води изобщо дебат дали трябва да ги получат е меко казано обидно, но за съжаление от години тези специалисти живеят и работят в емоционалния диапазон на подигравката с квалификацията и капацитета им, с личността им. Ако политиците ни проявят нужния разум и им дадат заявеното увеличение на средствата, това ще е първата крачка към запазването на системата и към подобряването й. Все още обаче не е ясно дали това ще се случи, но ако не стане, нека няма изненадани, когато падне първия пул от доминото на психиатрията и съвсем скоро се окажем без нея.

N	Лечебно заведение	Лекари	Възраст	Сестри	Възраст	Фелдшери	Възраст
1.	ЦПЗ-Русе	20	55.2 години средна възраст	81	55.5 години средна възраст	2	50% над 54 години
2.	ЦПЗ-Благоевград	6	50% над 54 години	18	28% над 54 години	0	-
3.	ЦПЗ-Добрич	12	50% над 54 години	26	62% над 54 години	0	-
4.	ЦПЗ-Пловдив	20	50% над 54 години	55	31% над 54 години	1	100% над 54 години
5.	ЦПЗ-Бургас	21	29% над 54 години	41	10%	2	50% над 54 години
6.	ЦПЗ-Ст. Загора	12	50% над 54 годин	18	39% над 54 години	1	100% над 54 години
7.	ЦПЗ-В. Търново	-	57 години средна възраст	-	52 години средна възраст	-	65 години средна възраст
8.	ЦПЗ-София	15	47% над 54 години	13	100% над 54 години	0	-
9.	ЦПЗ-Хасково	4	50% над 54 години	19	47% над 54 години	1	на 54 години
10.	ЦПЗ-Смолян	3	100% над 54 години	10	90% над 54 години	0	-
11.	ДПБ-Кърджали	14	57% над 54 години	53	58% над 54 години	0	-
12.	ДПБ-Карвуна	12	100% над 54 години	23	61% над 54 години	2	100% над 54 години
13.	ДПБ-Суходол	7	71% над 54 години	18	89% над 54 години	0	-
14.	ДПБ-Раднево	15	47% над 54 години	42	79% над 54 години	4	100% над 54 години
15.	ДПБ-Севлиево	11	73% над 54 години	38	42% над 54 години	2	0% над 54 години
16.	ДПБ-Бяла	9	54 години средна възраст	23	61 години средна възраст	7	65 години средна възраст
17.	ДПБ-Пазарджик	4	50% над 54 години	24	33% над 54 години	0	-
18.	ДПБ-Церова кория	8	59 години средна възраст	23	55 години средна възраст	1	56 години
19.	ДПБ-Карлуково	6	64 години средна възраст	40	53 години средна възраст	0	-
20.	ДПБ-Царев брод	7	100% над 54 години	61	34% над 54 години	0	-
21.	ДПБ-Ловеч	8	88% над 54 години	48	69%	3	100% над 54 години
22.	МБАЛ-Ямбол	5*	65 години средна възраст	5	60 години средна възраст	5	68 години средна възраст
23.	МБАЛ-Видин	5*	80% над 54 години	6	50% над 54 години	1	0% над 54 години
24.	МБАЛ-Разград	1	69 години	2	50% над 54 години	0	-
25.	"Александровска" Клиника за възрастни	21*	39 години средна възраст	18	60 години средна възраст	0	-
26.	"Александровска", Клиника за деца	10*	42.4 години средна възраст	10	58.5 години средна възраст	0	-
27.	МБАЛ-Перник	5*/**	20% над 54 години	7, 5 пол	25% над 54 години	0	-
28.	УМБАЛ-Плевен	13*	8% над 54 години	19	32% над 54 години	0	-
29.	МБАЛ-Търговище	7**	58 години средна възраст	17	54 години средна възраст	0	-
30.	"Св. Марина", Варна	31*	29% над 54 години	51	51% над 54 години	3	67% над 54 години
31.	"Св. Ив. Рилски", Дупница	4	75% над 54 години	8	100% над 54 години	0	-
32.	"Св. Наум", София	8	50% над 60 години	15	73% над 60 години	0	-
33.	"Проф. Ст. Киркович", Ст. Загора	7	100% до 60 години	10	100% между 41-64 години	0	-
34.	УМБАЛ "Св. Георги", Пловдив	13*	15% над 54 години	8	50% над 60 години	2	100%  над 60 години
35.	МБАЛ-Монтана	2	57 години средна възраст	6	56 години средна възраст	1	49 години
36.	МБАЛ-Кюстендил	2	50% над 54 години	5	60% над 54 години	0	-
37.	МБАЛ-Сливен	3	между 53-71 години	10	между 45-67 години	0	-
	По данни на ЛЗ

* - в броя фигурират лекари със специалност и специализанти
** - броят на лекарите е толкова голям, защото повечето работят на половинка