Интервю

Ще ревизираме всички договори на болницата

02-10-2017 08:00
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Ще ревизираме всички договори на болницатаЛечението е силната страна на СБАЛО, но ще развием и профилактиката, и проследяването на пациентите, казва д-р Стефан Константинов
От миналия месец най-голямата болница по онкологоя в страната – Университетската специализираната болница за активно лечение по онкология в София (СБАЛО), има нов директор. Начело на нея застана бившият здравен министър д-р Стефан Константинов. Има ли много проблеми в нея, какви са плановете му за разивите на лечебното заведение, кои са рисковете за осъществяването им, разквазва той в първото си интервю специално за clinica.bg.

- Д-р Константинов, успяхте ли вече да се ориентирате в болницата?

- Успях да се ориентирам предимно географски, и то не напълно, защото болницата има голяма застроена площ, доста сложни съоръжения. Разбира се ориентирах се и в икономическите показатели, които преди познавах само като отчети, сега ми се изясняват в детайли.

- И какви са първите ви впечатления от СБАЛО?

- Това е болница с традиции, в която е направено доста през последните години. Между другото видях реализиран на практика част от труда си на хартия, когато работих в министерството по програмата за модернизация на онкологичните заведения - в болницата има изграден прекрасен лъчетерапевтичен комплекс. Приятно бях изненадан от тази апаратура, но чувствата ми са смесени, защото тя има много големи амортизационни отчисления, които генерират финансов резултат с минус. Има и един друг подводен камък – че съвсем скоро ще излезе от гаранционно обслужване и ще трябва да се сключи договор за поддръжка, който струва още пари. Това е едно предизвикателство, с което ще трябва да се справя.

- Какво е финансовото състояние на болницата?

Първата ми задача ще е да стабилизирам финансовото състояние на болницата и тя да спре да трупа дългове

- Финансовото състояние не е добро, три години подред тя трупа задължения и то с доста бързи темпове. Така че първата ми задача ще е да го стабилизирам и болницата да спре да трупа дългове.

- Каква е причината за трупането на дълговете?

- Обяснението, което получавам, са амортизационните отчисления за новата апаратура, голямата и често нелоялна конкуренция на лечебните заведения в София и традиционно недофинансираните пътеки.

- Но онкологията е една от малкото сфери, където няма лимити, това не помага ли?

- Бих казал, че лъчетерапията заради липсата на такива брутални рестрикции работи добре. Химиотерапята има проблем с материалната база, необходимо е разширяване. Там заетостта на леглата е сто процента, тоест, ако имаме повече легла, ще имаме и повече пациенти. Това е тема, по която мисля, още повече, че пространство в болницата има. Въпрос на не големи инвестиции е да се разреши този проблем. Но стигаме до дисциплини като хирургията, където се изразходват много средства, а цените на пътеките са ниски. Това, което забелязах е дълбоката убеденост на колегите, че болница е по-специална, където идва всеки, който няма друга надежда. Включително запуснати, тежки случаи, изискващи много ресурси за лечението. И това е така на ниво усещане на хората и традиция, но реалността е, че като финансиране болницата е равнопоставена с всички други. Ние може да си затворим очите и да кажем, че ще правим всичко без да ни интересуват финансите, но трябва да намерим баланса и разчитам, че колегите ще ме разберат как може да оптимизираме разходите. Можем да говорим за дефектите и недофинансирането на пътеките, но за мен основното е пациентите да предпочитат дадена болница. И тук, освен добрата медицина, много важно е учтивото отношение, хората трябва да разберат, че СБАЛО е място, където няма да ги нахокат, да им се скарат, да ги размотават, а ще ги приемат с разбиране и ще им осигурят целия цикъл на лечение. При наличието на квалифициран персонал и апаратура това е условие, без което всичко останало се обезсмисля.

- През какво минава оптимизацията на разходите?

- Оптимизацията на разходите минава през преглед на всички договори в болницата. Вече започнах и имам някаква представа за какво става дума, там, където се установи, че има договори, които не защитават интересите на лечебното заведение, те ще бъдат преразгледани или прекратени. Тоест имаме перо, откъдето можем да намалим разходите.

- А как смятате да постигнете доброто отношение към пациента, то липсва като цяло в системата, виждаме и последните примери?

- Обмисляме да създадем един миницентър за пациента, където хора с подходящо образование – психолог, социален работник, юрист да търсят мнението на болния, да виждат проблемите му и да му помагат. 

Ще създадем един миницентър за пациента, където психолог, социален работник, юрист да търсят мнението на болния, да виждат проблемите и да му помагат

Тази болница се занимава с много тежки диагнози, които рефлектират върху психиката на пациента и семейството му. А лечението им изисква много стъпки, то не приключва с операцията, след това има химиотерапия, лъчетерапия, ТЕЛК, често лекарите нямат време за обяснение на всички стъпки извън моментния лечебен процес. Те искат да помогнат на пациента в рамките на медицината, но добрата дума, какво следва след това е много важна и това звено ще даде точно тази психологическа подкрепа, както и експертна информация.

- Това е още една брънка от цялата грижа за пациентите, има ли обаче диспансеризация, профилактика в болницата?

- Входът на болницата - медицинският център се нуждае от коренна промяна, тъй като това е мястото, където пациентите за първи път установяват контакт с нея. Самото лечение е много силна страна на болницата, тя наистина е комплексен онкологичен център, където има дори уникални клиники - например тази по онкодерматология. Но профилактиката и проследяването не са добре застъпени, тоест болницата е фокусирана върху активното лечение, а може да се направи много повече. Наличен е с подвижен мамограф, който в момента не се използва.

- Кои са основните цели, които си поставите?

- Първата е финансова стабилност и да спре трупането на дълговете, защото иначе ще дойде момент, в който не просто ще се преразглеждат договори, а ще трябва да се съкращават хора. Следващото нещо е повече доволни пациенти. Не си позволявам да кажа повече пациенти, защото диагнозите са лоши и никой не се радва на повече болни хора, но повече оздравели пациенти, с удължен живот, е важно да има. И разбира се, много важно е да са доволни и колегите. В някои от структурите видях, че има млади хора, което приятно ме изненада. В лъчетрапевтичните комплекси има млади физици, но голямата болка са медицинските сестри и акушерки. Разбира се има и лекарски специалности, които също са кът – например патолози, а с анестезиолозите се очерта спешен проблем за решаване. Всичко, което е възможно ще бъде направено, за да ги задържим и привлечем нови колеги, но винаги опираме до финанси. Моята задача е да оптимизирам администрацията и разходите, а персоналът да направи така, че да ни предпочитат пред останалите лечебни заведения.

- Кои са рисковите, които виждате?

- Тази болница може да се разглежда като един умален вариант на всички несгоди на родното здравеопазване през последните 20 години. Да започнем оттам, че в сградата се помещават две болници. Класически вариант, направен някога, за да удовлетвори желанието на повече хора да бъдат шефове. И двете болници не са в цветущо състояние. Имаме неуредени въпроси с другото лечебно заведение. Сградите са реновирани външно и частично вътрешно, но парите са платени от СБАЛО, а от другото лечебно заведение не е дало нищо. Това са битовизми, в които не искам да навлизам, но тези разходи гонят вече милион.
Друг проблем е, че болницата е разположена в огромна територия, която обаче не е нейна, а е публична държавна собственост, има и заплашителни реституционни претенции към някои участъци. Съществуват идеи в каква насока трябва да се върви, те ще бъдат споделени първо с принципала, защото в министерството не трябва да се ходи, само за да се кажат проблемите, те са ясни, а да се предложат решения. Мисля, че при определени промени в организацията на работата нещата ще тръгнат

- Не ви ли притеснява сложната среда, в която ще функционирате, възможно ли е държавните болници да не са на загуба?

- Не искам да сме на загуба, но е трудно да тръгнеш с няколко милиона просрочени задължения и да кажеш, че те ще бъдат изплатени в рамките на три години, това дори е невъзможно. Не съм и обещавал подобно нещо, но обстановката е еднаква и за държавни, и за частни болници. По-скоро бих тръгнал да се уча от частните болници, отколкото да ги виня за състоянието на държавните.

В министерството не трябва да се ходи, само, за да се кажат проблемите, те са ясни, а да се предложат решения

Обстановката е тежка, защото от години няма ясно политическо решение за реформи, в момента дори няма политически консенсус за посоката и очакванията за промени в сектора сякаш не са големи. Положителното в цялата работа е, че е сравнително спокойно – няма натиск нещо да се случва, само за да се отчете дейност. Засега се въздържам да гледам толкова какво се случва на макрониво, очите ми по-скоро са насочени към коридорите на болницата.

- Онкологията е един от най-тежките сектори и в здравеопазването, и в медицината, защо отидохте там?

- През целия си живот съм се занимавал с медицина и с обществена дейност, когато бях в МЗ се занимавах само с администрация, след това пет години работех само като лекар. Сега не крия, а и договорът ми позволява, да имам и часове като лекар – така че ще мога да комбинирам медицината с администрацията. И може би това, че не отидох в една блестяща болница с печалби ме стимулира да измисля решения на проблемите.
А дали онкологията е много тежка, зависи как ще го погледнем. Онкологичните заболявания отдавна не са синоним на обреченост, учудващи са възможностите за лъчелечение и радохирургия, учудващи са иновациите при лекарствата. Цели класове медикаменти, които не съществуваха, когато бях студент, сега са на разположение на лекарите. Затова онкологичните заболявания вече не означават фатална диагноза, те не са присъда и хората трябва да го знаят. Ние трябва да им вдъхваме оптимизъм, това е част от мисията ни!



Реално ще получим не повече от 60 на сто

Реално ще получим не повече от 60 на сто

Анексът показва, че УС на БЛС е в невъзможност да отстоява интересите на съсловието, каза д-р Галинка Павлова
Ананиев: Имате подкрепата на обществото ни

Ананиев: Имате подкрепата на обществото ни

Смисълът на днешния празник е да Ви засвидетелстваме уважението, което заслужавате
Разписаха парите на болниците

Разписаха парите на болниците

Лечебните заведения ще получат 85% от бюджетите си в извънредното положение, независимо от отчетената дейност за период
Подписаха договора за Детската болница

Подписаха договора за Детската болница

Работна комисия от педиатри от различни специалности ще одобряват проектите за отделните отделения
Живеем 6 години по-малко от другите в ЕС

Живеем 6 години по-малко от другите в ЕС

Намалява детската смъртност на 5.8 на 1000 живородени, сочи доклад на МЗ за здравето
Ананиев: По средата сме в ЕС по разходи за здраве

Ананиев: По средата сме в ЕС по разходи за здраве

Доплащаме от джоба си главно за лекарства и в извънболнична помощ
Трайно намалява броят на болните от туберкулоза

Трайно намалява броят на болните от туберкулоза

Запазва се тенденцията мъжете да боледуват повече от жените
Общината в Пловдив прибрала 88 дка на болницата

Общината в Пловдив прибрала 88 дка на болницата

Подготвя се извънсъдебно споразумение за връщане на земята, казва министър Ананиев
Постоянно увеличаваме профилактичната дейност

Постоянно увеличаваме профилактичната дейност

Намаляването на предотвратимата смъртност е продължителен процес, казва министър Ананиев
Мозъчните тумори при децата са особено рискови

Мозъчните тумори при децата са особено рискови

Над 2300 различни операции със средна и голяма сложност се правят в столичната „Св. Иван Рилски" всяка година
1 2 3 4 5 ... 215 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Коя е най-голямата опасност за хората по време на настоящата пандемия

Април 2020