Свръхамбициозните родители стават опасни

- Г-жо Стайкова, жертва ли са децата на преумора заради свръхамбиции? Как трябва да се постигне баланс между преследването на знания и успех и времето за забавления и приятно шляене, ако щете?
- Натовареността на децата днес е много висока и натискът, който се оказва върху тях, често води до неблагоприятни прояви, засягащи не само децата, но и родителите, другите членове на семейството, дори бабите и дядовците. Обикновеното „домашно", което трябва да бъде написано, нерядко започва да доминира над останалите активности след училище. Неслучайно домашната работа е наречена "новата семейна вечеря" на 21-ия век. Резултатите най-често са свързани с нарушени взаимоотношения, неудовлетвореност, умора и дори отказ или бягство (отново и при възрастните, и при децата), семейна дисфункция. Като психолог, не бих насърчила родителите да подготвят училищните задачи, ако това води до напрежение при тях или при детето. Родителят, койта заема ролята на учител, би могъл по-лесно да загуби доверието на детето, а то е ключът не просто към успешната комуникация, а към благоприятното развитие като цяло.
Натовареността на детето зависи както от неговата възраст, така и от неговите индивидуални възможности. Много проучвания по темата показват, че като цяло допълнителната учебна работа у дома може да подобри резултатите на учениците по време на срочните изпитни тестове, но също така става ясно, че това не се отнася до учениците от началното училище, а е валидно при по-горните класове. Едно от обясненията е, че зрелостта, готовността на първокласника, например да обработва самостоятелно учебната информация за продължително време, е много по-ниска. Според данни от подобни изследвания, времето да допълнителна работа у дома за 5- годишните е 10-20 минути, за децата от 7-11 години – 30-60 минути, от 12-15 години – 90 минути, а за най-големите - от 90 минути до 2 часа и половина. Много е важно да се разбере, че децата, а и ние самите, учим най-добре през опита и преживяванията, а те се осигуряват в играта, различните социални активности с връстниците (купони, кино и др.), домашните отговорности (например пазаруването и т.н.), спорта, екскурзиите.
Визитка Светла Стайкова е част от екипа на Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола" на УМБАЛ „Александровска" от 1998 г. Завършва „Психология" в СУ „Св. Климент Охридски" през същата година. А през 2004 г. придобива специалност по „Клинична психология" в Медицинския университет в София. Тя е асистент в МУ-София, а от 2005 г. насам преподава и „Психодиагностика на развитието в детска и юношеска възраст" на магистрите психолози от СУ „Св. Климент Охридски". Светла Стайкова е консултант и на Центъра за работа с лица с аутизъм. |
Те не могат да бъдат заменени с подготовка на уроци, допълнителни учебни занимания и др. Когато планираме в какво да ангажираме детето, важно е да помислим за това, че учебният му ден е равен на нашият работен.
- Кои са най-честите и опасни родителски грешки в стремежа да се отгледат „успешни деца"?
- Свръхамбициозният родител често е толкова опасен за детското развитие, колкото и незаинтересованият. Причините за прекалено високите очаквания и изисквания към детето биха могли да бъдат много различни, и обикновено в основата им лежат най-добри намерения и голяма обич. Често в консултациите родителите споделят, че искат децата им да имат всичко, което те не са имали, да могат всичко, което те не са могли и т.н. В успеха или неуспеха на децата те припознават своя успех или своя провал. Като специалисти, ние се опитваме да помогнем на родителите и децата да се опознаят и съответно да се разграничат във възможностите, стремленията и трудностите, разбира се. Нека „успешните" деца не бъдат нещастни деца.
- Адекватно ли е училището на нуждите, интересите и стремленията на съвременните деца?
- Когато говорим за съвременните деца, трябва да включим и съвременните родители, съвременните учители или хората в контекста на съвремието изобщо. Епохата, в която живеем, се отличава съществено от предходните. Ако парната машина отвежда аграрното общество към индустрализацията, то интернет и свързаните с него платформи преобръщат света, предоставяйки нови възможности, които обаче изискват нов начин на мислене, нови умения и нови знания. Това изправя не само отделния индивид, но и всички системи (от семейството към здравеопазването, образованието и т.н. и свързаните с тях институции) пред редица предизвикателства, решаването на които ще направи по-малка разликата между настоящето и онова, което предстои. От образователната система и в частност – училищната институция, се очаква да следват тези промени, дори да ги изпреварват, а това е изключително трудно. Родителите или учителите може по-лесно и по-бързо да постигнат промяната, а за децата, които се раждат в тази епоха, голяма част от чуждите за нас умения изглеждат вече присъщи. Тригодишно дете, използващо свободно смартфон, по-скоро е проява на типично поведение, отколкото нещо необикновено.
- Какво трябва да се промени в образователната система, за да отговори на потребностите им?
- Днешните деца не просто следят информацията в различните социални медии, но и самите те публикуват в редица интернет платформи (YouTube, Pinterest и др.), споделят видяното, прочетеното, чутото и, разбира се, заснетото. Те са активни участници и тази активност ги държи будни, така да се каже, ангажира ги доброволно. Следователно, преди всичко учениците трябва да бъдът припознати като активни участници в процеса на тяхното обучение. Това би ги направило много по-отговорни към случващото се и към знанията, които трябва да изградят.
От друга страна, ако системата насърчава учителите да проявяват повече своята креативност и индивидуализиран подход (това изисква, разбира се, и материални възможности – техника, курсове и т.н.), това ще осигури възможност за изместване на фокуса от „преподаването" на уроци, върху „разбирането" и „прилагането" им от децата.
Тези две промени биха позволили и развитието и стимулирането на по-различни умения, които са адекватни на промените в епохата, в която живеем, а именно кооперативност, гъвкавост и комбинативност, творческо и стратегическо мислене, и др., на фона на емпатия и гражданска позиция. Отговорността за това, обаче, е споделена и не следва да се натоварва единствено образователната система с нея. Тя се отнася до всички нас – родители, близки, медии и т.н.
- Неизбежно стигаме и до темата за агресията сред децата – защо сме свидетели на ескалацията й? Родители, учители и медии постоянно си прехвърлят „топката на виновника" за освирепяването?
- Както при възрастните, така и при децата, агресивното поведение най-често е свързано със силно неудовлетворение, гняв, страх, с импулсивна реакция, израз на изтощение и преумора. При малките деца, например 2-3 годишните, разочарованието, гневът или страхът, но също така и силните положителни преживявания, могат да бъдат изразени физически, което често не се разглежда като неприемливо, докато същото поведение при по-големи деца, директно се етикетира като агресивно.
Изследванията показват, че възрастта, на която хората демонстрират най-често физическа агресия, се свързва с края на втората година от живота. Към третата година се наблюдава постепенно намаляване на тези поведения, а през четвъртата и по-късно голяма част от децата би следвало да са се научили да подтискат и преработват по друг начин агресивните си подтици. Смята се, че има т.нар. чувствителен период (24-36-месечна възраст ), в който децата се научават да ограничават или видоизменят проявите на физическа агресия и това се случва, благодарение на адекватната подкрепа от страна на възрастните. Грешката, която често допускаме, е че когато забраняваме на детето едно поведение, очакваме то само да изработи негова алтератива, т.е. друго, с което да го замени, а това много трудна задача. Родителят, учителят, изобщо възрастните хора, сме тези, които носим отговорността да въведем своевременно у децата такива поведенчески модели, които да позволят тяхното интегриране сред връстниците и в обществото като цяло. Трябва да се стимулира, развива и затвърждава желаното поведение, а това се постига чрез активност, сътрудничество и взаимно уважение.

Открита навреме, сколиозата е лечима
15-ти септември дойде, особено внимание родителите трябва да обръщат на подрастващите между 11 и 16 години. Каква е причината, обяснява физиотерапевтът д-р Ирина Събинова.

Главоболието при децата може да е сигнал за очила

Няма лоши деца, има лоши родители

Заменете антибиотиците с чесън и мед
Поредицата ни, посветена на здравето на учениците продължава. Фокусът й този път е алтернативната медицина. Как да повишим имунитета на децата, попитахме д-р Мариян Иванов.

Плуването е най-полезният спорт за децата
Наднорменото тегло e сред най-честите проблеми при учениците. Опаснo ли e здравето, защо се стига до него и как да се преодолее, попитахме д-р Антония Василева.

Как изглежда съвременният ученик
Затлъстяването и проблемите със зрението са най-големите бичове за българските деца

Залягането над домашните – най-много 4 часа

Гърбът се изкривява между 3 и 7 клас

Лошият чин е по-коварен от тежката раница
