Лекарят с поетична душа

Д-р Антонио Душепеев отморява в обкръжението на антикварни предмети, подготвя научен труд за раждаемостта сред непълнолетни у нас

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Д-р Антонио Душепеев е роден на 15 януари 1962 година в Бургас. През 1981 г. завършва Английската езикова гимназия в родния си град. Завършва и Медицинския университет във Варна. Задължителното някога разпределение на млади висшисти го изпраща, като лекар, в Айтос. В Бургас работи в някогашната областна болница, сега университетска, където в момента е началник на АГ отделението. Има придобита специалност по акушерство и гинекология, редица издадени трудове. Специализирал е в Германия и Израел.

Избор или не

За д-р Антонио Душепеев да стане лекар не е било въобще въпрос на колебание или обсъждане с родителите. И двамата са отдали живота си на медицината. Баща му д-р Христо Душепеев е основател на анестезиологията и реанимацията в Бургас. Майка му д-р Ягода Душепеева е ветеринарен лекар. „На 17-18 години трудно може да се говори за професионална ориентация, по-скоро има мечти. Със сигурност обаче бях ориентиран отрано към хуманитарното, към социалното. Затова и не беше голяма изненада нито за родителите ми, нито за съучениците ми, когато казах, че ще кандидатствам медицина. Те сякаш винаги са знаели, че ще стана лекар. По-скоро аз се изненадах на самонадеяността си. Като си видях оценките в дипломата от гимназията, беше ясно, че с математиката нямаше да стигна далече. Така се подготвих по химия и биология и ме приеха медицина", разказва през смях д-р Антонио Душепеев за времето, когато младите хора рядко знаят какво искат от живота. След дипломирането си избрал да специализира акушерство и гинекология. „Когато минавахме на визитации, а и на лекциите и семинарите се оказа, че нещата от тази специалност запомням най-лесно. Много хора в България свързват акушерството и гинекологията с нещо еротично. Няма такова нещо. Все ще се намери някой да разказва вицове по този повод, но като застане пред родилното отделение не му се разказват повече вицове", казва д-р Душепеев. Отваря дума и за Петя Дубарова. С нея се познава от най-ранно детство – първо заедно в детската градина, а сетне и в един випуск в училище. Не се впуска обаче в спомени, както правят много други познаващи я далече по-слабо от него. Помни я – емблемата на романтичното и поетично ученичество през 80-те години.

Фамилия и поезия

Душепееви – някои биха я свързали с прозвище – човек с лек и весел характер. Оказва се обаче, че тя не произлиза от прякор, а от две слети имена на негови деди и прадеди. Баба му и дядо му са бежанци от района на Кукуш – Македония, оттам е родом и Христо Смирненски. „Фамилията ми беше повод за много шеги. Моят дядо променил една буква и вместо Душопееви, проявил литературен нюх и станала Душевееви. Роднините ни в Пловдив още носят оригиналното фамилно име, което звучи по-битово", разказва лекарят. Той не помни дядо си. Допуска, че е бил поет по душа, но уточнява, че по занаят е бил хамалин, докер. И пояснява, че бежанците някога, както е сега, трудно са можели да правят кой знае какъв професионален избор. Замисля се и някак неочаквано споделя, че някога, като ученик в Английската гимназия, е пишел стихове, сатирични. После се сепва и през смях заявява, че досега не е разкривал тази тайна пред друга медиа. И сякаш за извинение добавя „Тогава целият клас пишеше стихове. Дори си ги четяхме взаимно". Не пази обаче нито един от тях. Разговорът, някак се завърта отново около Петя Дубарова. Въздъхва. „Тя почина в отделението на баща ми, в реанимацията. За кончината й научих от него. Винаги сме знаели коя е Петя, какво може. Познавахме литературните й изяви още от основното училище „Иван Вазов", където също учехме заедно. Най-напред, в четвърти-пети клас, тя започна да пише проза, едва после се обърна към поезията. В онези години се правеха много литературни четения в училищата – нещо, което беше много интересно. Така се увличаха много ученици също да пишат", връща се назад във времето д-р Антонио Душепеев.

Изобилие и дефицити

За него в професията изобилието е прекомерното много болници, а дефицитът е ясен – лекарите и медицинските сестри. От една страна му се говори по тази тема. От друга се вижда, че му е мъчително да констатира недоимъка на така необходимите медици без да има ясна визия държавата, как може да реши проблема. Започва от своята специалност, връщайки се назад във времето. "Някога местата за специализация бяха много по-концентрирани, бяха по-малко. Тогава имаше по-голям интерес към акушерството и гинекологията от страна на мъжете. Сегашните и бъдещите акушер-гинеколози повечето са жени", отделязва наблюденията си шефът на АГ-отделението в УМБАЛ-Бургас. И колкото и да не му се ще да захваща темата за всеобщия дефицит на лекари, се връща на нея. „Отдавна се знаеше, че ще стигнем дотук. Същевременно, броят на лечебните заведения стана много голям. Така персоналът се разпилява. В началото, когато се появиха първите нови болници, имаше и лекари, и сестри, за всички. Когато този процес нарастна, сега вече всички имат недостиг на кадри. Към това се прибавя и периодът в първите десетина години след началото на здравната реформа, в който беше много трудно да се специализира. Много колеги тогава заминаха за чужбина, където можеха да вземат специалност, да получават по-нормални възнаграждения и да се устроят. Естествено е, че веднъж доказали се там, трудно ще се върнат в България", казва д-р Антонио Душепеев. Споделя още едно свое наблюдение, а то е, че постепенно кадровата криза в Бургас започва да се преодолява особено с медицинските сестри. „Вече има Медицински факултет в града, от който вече ще завърши втори випуск. Ползва се с добра популярност в страната. Някои от специалностите бяха възстановени. Аз и доста колеги преподаваме там. Имам наблюдения. Има бъдеще", изразява надежда той.

Наука и хоби

Независимо, че делниците, а и някои почивни дни, на д-р Антонио Душепеев са предимно в болницата и университета, намира работа и за научна дейност. Подготвя монографски труд за адолесцентна бременност, тоест бременност и раждане от малолетни. Това за него е един голям проблем в обществото ни. „149 непълнолетни момичета родиха в нашата болница през 2023 г., а през 2024-та имахме дори 11-годишна родилка. За цялата минала година малолетните и непълнолетните бяха 144. От тях 3 бяха под 15 години. Има покачване по този показател, което определено е тревожна тенценция", отбелязва той. И, както изисква нормативната уредба, ръководството на болницата винаги уведомява институциите за такива случаи. "Със силови мерки проблемът с ражданията сред малолетни и непълнолетни няма да се реши. Нужни са комплексни институционални мерки, сексуална и социална просвета, семейно планиране, лесен достъп до противозачатъчни", смята д-р Душепеев.

Независимо от натовареното му всекидневие, той намира и време да отморява. По-точно то го намира, както обича да се шегува. А то се изразява в събиране на старинни предмети. Нещо повече, той специално не ги търси, но изпречат ли му се, заинтересуват ли го, взима ги, реставрира ги. Почита старите вещи така, както се почита паметта на дедите, защото във всяка една от тях има история, преживяване, символика и послание. Сред колекцията му е санитарен сандък на Червения кръст от Балканската война. Неотдавна, на Бабинден подари на АГ отделението „Ръководство за бременните жени", издадено през 1927 година. То вече е поставено в рамка и краси една от стените. Д-р Антонио Душевеев има две дъщери, но те са делече от лекарската професия. Избрали са поприща, свързани с икономиката. Той обаче е от тези бащи, които не са ревниви по отношение на избора на децата си. Изповядва максимата, че за да не е работата тегоба, сам трябва да си избереш професията.