Бюджетът за нашата специалност още не е ясен, мотивационните стълбове – кариера и заплата са счупени, казва д-р Цветеслава Гълъбова
Силвия Николова silnikol@gmail.com
Два случая на крайна агресия фокусираха вниманието на обществото в последните три дни. Майка уби двете си деца, млада жена наръга трима минувачи на оживен столичен булевард. Как да си обясним зачестилите трагедии, мрачното време има ли отношение към обостряне на психичните състояния, каква е превенцията и доколко я има у нас, как стои въпросът за бюджета за психиатричната помощ към момента. Това попитахме д-р Цветеслава Гълъбова. Тя е директор на Психиатричната болница в Курило.
Острите фази на психични заболявания не могат да се обяснят с липсата на достатъчно слънце през зимния сезон или промени във времето. Ако започнем да търсим причините, няма да намерим една единствена. Те са много. Докато не знаем, какво е довело майката до решението да убие двете си деца, както и младата жена, която намушка трима на столичния булевард „Витоша", можем само да спекулираме.
Категорично обаче причината
не е в недостатъчното слънце. Много вероятно е да става дума за сериозни психични заболявания, които по някакви причини не са лекувани навреме. Дали не са разпознати в единия случай, дали е налице липса на съдействие от страна на пациента в другия, тепърва ще се установява. Такива инциденти се случват дори доста повече в много по-развити от нашата държави с по-висок стандарт на живот – нещо, което не бива да ни успокоява.
Прогресът, забързаният начин
на живот, натоварването с повече отговорности, както и несигурността, могат да отключат подобни състояния. Помним преди година, как момче изби свои съученици в САЩ. Това вече, сякаш, се превръща почти във всекидневие. Безспорно, стресът си казва думата. Насилието и агресията, заливащи ни от екрана под формата на филми и видеоигри оказват своето влияние съвременният човек да не се чувства стабилен, хармоничен, силен психически и способен да се справи с трудностите. Това са фактори, които играят роля цялостно. За съжаление, сега се случи у нас.
Знаем, че когато пламне къщата
на съседа, е много страшно, защото опасността да пламне и твоята е много голяма. Случващото се у нас, сякаш раздвижва блатото на общестевното безразличие към психичното здраве. Наясно сме, че нивото на профилактиката и превенцията в България е ниско, и то не само по отношение на психичното здраве. Знаем какви минимални средства се отделят от бюджета на Министерството на здравеопазването за тях. Известно ни е и какво е общественото отношение, като цяло, към профилактиката и превенцията.
Ние имаме да извървим един
много дълъг път за здравно образование, за да проумеем, като хора, че отговорността за нашето здраве е наша лична отговорност. Обичаме да се извиняваме със системата, но това е лична отговорност! Начинът, по който боледуваме от хронични заболявания, също е наша отговорност. Пием, пушим, не спортуваме, храним се нездравословно. Правим твърде много неща, които ни разболяват. Не обръщаме достатъчно внимание на своето здраве.
Не сме отговорни и ангажирани
към профилактиката и смятаме, че това е работа на държавата и личния лекар да ни издирва. Напротив, ние трябва да сме активната страна. В социалната медицина има един основен постулат, че и най-скъпата профилактика и превенция са най-евтини от най-евтиното лечение. Ако друго не ни стресне, нека поне във финансово отношение да проумеем, че това ще ни облагодетелства и ще спестим изключително много пари – и лични, и обществени. Ние трябва да сме много отговорни към профилактиката във всичките й аспекти.
Колкото до бюджета за
психиатричните грижи, сме доникъде. Не е ясно какви пари ще бъдат заложени или поне на нас, лекарите, не ни е ясно. Ние поставихме този въпрос на последното заседание на националния съвет по психично здраве, което се ръководеше от служебния здравен министър д-р Галя Кондева. Не получихме конкретен отговор по понятни причини. Сега още тънем в неведение.
Трябва да е ясно, че психиатрията
е скъпа специалност, но не защото й е нужно скъпо оборудване, а защото изисква висококвалифицирани, обучени хора, които да бъдат стабилно мотивирани за работа. Известно е, че има два мотивационни стълба – кариерно израстване и заплата. В нашата сфера – грижите за психичното здраве, те са счупени. Ще водим битка за финансиране, няма да се откажем от нея.
Под 50 000 са ражданията за втора поредна година у нас. Защо раждаемостта у нас е ниска, ще се повиши ли тя след спада, попитахме демографа доц. Георги Бърдаров.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм