Тази тенденция потвърждават и новите профили на онкологичните заболявания за държавите членки, които подготвя ежегодно ЕК
Clinica.bg
press@clinica.bg
Смъртността от рак в България продължава да расте на фона на намаляването й в държавите от ЕС. Това показва и актуалният "Профил на България по отношение на рака за 2025 г." на ЕК.
България и Кипър са единствените две държави в ЕС, в които смъртността от онкологични заболявания се увеличава. През 2021 г. стандартизираният коефициент насмъртност от рак у нас е 229 случая на 100 000 души. Въпреки че това е под средната стойност за ЕС от 235 на 100 000, тревожното е, че у нас този коефициент расте.
Както и във всички други
държави от EС, смъртността при българските мъже е значително по-висока, отколкото при жените. От 2011 до 2021 г. смъртността сред силния пол у нас се е увеличила с 2%, докато в държавите със сходно икономическоположение, като Румъния, Гърция, Литва, Естония и т.н., тя е намаляла с 12%, а средно за ЕС се е понижила още повече с 16%.
Смъртността от рак при българките
също се е увеличила, но с 1% за същия период. Същевременно този показател е намалял със 7% в държавите със сходно на страната ни икономическо положение и с 9% в целия ЕС.За съжаление у нас е по-висока и предотвратимата смъртност от рак от средната за ЕС. Благодарение на подобрените стратегии за профилактика и напредъка във възможностите за лечение значителна част от смъртните случаи от рак сред хората до 75 години се считат за потенциално предотвратими. У нас обаче липсват добре развити профилактика и скрининг.
Затова предотвратимата смъртност
от три от най-разпространените видове рак — на белия дроб, гърдата и дебелото черво и ректума — е по-висока от средната за ЕС. Тревожно е, че разликата при предотвратимата смъртност между България и ЕС се е увеличила през периода 2011—2021 г., по-специално по отношение на рака на дебелото черво и ректума и рака на белиядроб при мъжете.
"Това навежда на мисълта, че
са необходими по-ефективни първична профилактика и интервенции в областтана общественото здравеопазване за намаляване на рисковите фактори за рак, свързани с рака на белия дроб, като например тютюнопушенето. Освен товаса необходими по-ефективно ранно откриване и навременно лечение за рака на дебелото черво и ректума, за да се преодолее разликата с ЕС", категорични са експертите в изводите си в доклада.
Според техните изчисления
ограничаването на рисковите фактори като употребата на алкохол може да намали болестния товар на рака с 9 920 случая за периода 2023-20250 г. Ако се намали замърсяването на въздуха, това ще доведе до предотвратяването на 4 783 случая, както и още 2 067 случая, ако се намали затлъстяването. Най-голям очакван ефект обаче ще има от ограничаването на тютюнопушенето - 24663 по-малко случая на рак до 2050 г.
Друг интересен феномен за България
освен повишаващата се смъртност, е ниската болестност. Според оценките на Globocan към IARC през 2022 г. петгодишната стандартизирана болестност от ракв България е най-ниска сред държавите от EС+2. Тя е 1 267 случая на 100 000 души, което е с 32% по-ниска от средната за ЕС. Според експертите това е в резултатна ниската заболеваемост и високата смъртност. По-вероятно обаче това се дължи на липсата на раков регистър, който да отчита реалната ситуация в страната. Подобна теза допускат и самите специалисти.
"Вероятното занижаване на
заболеваемостта от рак се дължи на непълната регистрация на случаите в регистъра, което от своя страна води до по-ниска оценка за болестността", казват те. И добавят, че въпреки това, болестността от рак в България се е увеличила с 33% през периода 2010—2020 г., като тази промяна е сред най-големите в ЕС и отново е с негативен знак.
Увеличаващата се разлика между
България и ЕС подчертава необходимостта от съсредоточаване на усилията върху качеството на живота и преживяемостта, тъй като хората живеят по-дълго с рак и повече хора се срещат с болестта, обобщават специалистите. Целият профил на страната ни може да видите тук.
В профила цитират и "Индекс на болниците"
Данни на инициативата "Индекс на болниците" също станаха част от новия профил за рака на България. В досието на страната ни е цитирано проучването, което реализирахме миналата година за доплащанията в областта на Онкологията. Според него средната стойност на доплащането за лечение на рак възлиза на 1 465 BGN (733 EUR). Доплащането ограничава достъпа до здравни услуги за 26 % от пациентите с ракови заболявания. От ЕК допълват, че въпреки напредъка на България в намаляването на преките разходи: делът им спада от 43% от разходите за здравеопазване през 2016 г. на 34% през 2021 г., той остава значително над средната стойност за ЕС (14.5 %) през 2021 г.
Под 50 000 са ражданията за втора поредна година у нас. Защо раждаемостта у нас е ниска, ще се повиши ли тя след спада, попитахме демографа доц. Георги Бърдаров.
Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквиткитеСъгласен съм