ДНК „излекува” човешки ембрион

В хода на проучването изследователите изменят основните градивни елементи на човешката ДНК – аденин, цитозин, гуанин и тимин, обозначени съответно с латинските букви A, C, G и T. Тъй като всички инструкции за функционирането на нашия организъм са кодирани в комбинация от тези 4 елемента, учените

използват базисна редакция, за да ги променят.

Обикновено животозастрашаващата бета-таласемия се причинява от точкова мутация - изменение в една от базите на генетичния код. За да възстановят правилната сруктура и да елиминират мутацията, китайските учени успяват да я редактират, като променят G в A и така поправят „грешката” в нашето ДНК.

Екипът е убеден, че подходът им може да се прилага успешно в бъдеще за лечение на редица наследствени заболявания. Според проф. Дейвид Лиу, пионер в базисната редакция от университета „Харвард”,

 

методът изглежда по-ефективен от технологията „Криспър”,

 

която се намесва в наследствеността чрез замяна на цели гени. Колегата му проф. Робин Ловъл-Бадж от лондонския институт „Франсис Крик” също е съгласен, че базисната редакция е гениален метод, но споделя, че са нужни повече изследвания върху животни преди да се експериментира с човешки ембриони. По думите му правилата за изследване на ембриони трябва да са по-строги.

Съвременните успехи в опитите за редактирането на генома поражда разгорещен етичен и обществен дебат за това кое е добре и кое не е добре да се „пипа” в човешката ДНК. Учените правят опити да предотвратят появата на тежки заболявания, но въпреки това остават скептични за навлизането на методиката в клиничната практика.