Изпълнението на раковия план се бави много

Нека новите управляващи вземат спешни мерки за реализацията му, защото, ако изпуснем и този влак, вече няма друг, казва проф. Галина Куртева

- Проф. Куртева, клиниката в "Св. Екатерина" отвори врати скоро, с какво ще е по-различна от останалите?

- Няма как да се различава, всички клиники в страната са добри, но претенциите ни са да осигурим на болните съвременно лечение - химиотерапия, таргетно лечение, имунотерапия, интраартериална и хрономодулирани схеми на лечение- тоест ще разпологаме с всички възможности. Амбициите на клиниката е да я превърнем във високотехнологична, с използване на програми за изчисляване, приложение, отчитане на медикаментите за минимализиране и облекчаване труда на персонала. Едно от предимствата на тази клиника е, че е ситуирана в кардиологична база с много добри съдови и кардио хирурзи, които ние много често питаме за мнение по една основна причина - новите схеми увреждат сърцето и съдовете, затова тези специалисти винаги биха ни били от полза при вземане на съответното решение за лечение за всеки болен. За мен това е едно от основните предимства, в базата имаме възможности и за разширена диагностика, очакваме нов скенер, имаме всички възможни специалисти, както и ПЕТ-скенер в близост.

- Имате ли вече пациенти?

- Да, започнахме работа на 14-ти януари, след няколко месечни молби и преговори, сега чакаме допълнително разрешение, за да създадем Онкокомитет и да изпълняваме Процедура 5. Бавно напредваме.

- Има ли разлика в профила на пациентите, както и в броя им?

- За съжаление остава феноменът, че пациентите се явяват в много напреднал стадий за лечение. Причините са много- и достъпа, и културата, и знанията, и обучението. Безспорно и програмите за ранна диагностика, скрининговите програми, които трябва да осигурят възможност за по-ранно лечение, са доникъде и това е причината, поради която работим с късно поставена диагноза. Но да не забравяме, че всичко зависи и от нагласата на самите пациенти, от тяхното знание.

- В края на миналата година имаше скринингови програми в страната за рак на маточната шийка, има ли ефект от тях?

- Тези програми трябваше отдавна да са в ход, защото една скринингова програма, за да отчете резултат и да намали смъртността, е нужен период от 20-30 години. Тоест, закъснели сме с половин век, но, ако трябва да наваксваме, нека се захванем с ваксинация на момичета и момчета за HPV, защото тя профилактира. Страните, които са въвели тези имунизационни програми преди години, са намалили смъртността до нула от тази диагноза.

Ние направихме една скринингова програма за рак на дебелото черво с помощта на фондация "Лъчезар Цоцорков", като през миналата година за три месеца изследвахме 93 000 лица на възраст от 50 до 74 години. Ползата от тази програма е около 27 млн. лв., изчислен според съответния математически метод.

- Какво се случва с изпълнението на Националния раков план, където са заложени скринингови програми по всички нужни локализации?

- Програмата беше спешно искана от нас още 2022 г., предадохме я в нужните срокове, бързахме, защото се отваряха един по един стълбовете в ЕС: Борба за намаляване вредните влияния на околната среда, скринингови програми и ранна диагностика, равен достъп до своевременно лечение, палиативни грижи - все неща, върху които трябва да се обърне внимание и да получим финансиране. Но към момента не сме взели участие по нито едно от тези направления.

- Какво се случва с пътя на пациента, ясен ли е той или пак сами се оправят и се прехвърлят от една болница в друга?

- Не, няма такова нещо. Моят сват е финансово лице в лондонска фирма и когато отиде да си планува изследване на сърцето, го записаха за след 6 месеца, а за двойно виждане и главоболие - го записаха след 8 месеца за скенер. За щастие болните в момента, в който ни звъннат, са вече пред вратата за консултация. Българският пациент е добре обслужван от онкологичната мрежа, няма мотаене от болница в болница. Друг е въпросът, че един човек търси най-доброто, разбере ли, че болестта прогресира, отива в друга клиника, надява се на помощ там и това е една от причините за търсенето на второ мнение. И хората са прави, болестта е сериозна, съмненията са на всяка крачка.

- Но лечението често изисква операция, лъчелечение, медикаментозна терапия, те не винаги са на едно място, от тази гледна точка по-скоро ви питах какво се случва?

- Не е нужно всички тези структури да са на едно място, не пречи, когато колегата знае и е в контакт с най-добрия в тази област, да изпрати пациента там, същият да бъде приет и обслужен.

- А прави ли го, пациентът разбира ли точно къде да отиде?

- Да, разбра се, ние с колегите се грижим за това, ако на него му е трудно, и нформираме близките.

- Има ли проблеми с наличието на медикаментозното лечение - имам предвид налични ли са болкоуспокояващите, всички видове базови химиотерапевтици?

- Ние сигнализираме от много време за този проблем. Страната ни е малък пазар, например при тумори на тестисите някои препарати липсват, защото фирмата, която ги предлага, няма финансов интерес да внася 100-200 ампули на година. Тоест, когато ни трябват такива евтини медикаменти, които нямат голямо търсене, е добре държавата да организира производство на тези продукти за пациентите в страната, както се прави в западните държави. А по отношение на обезболяването и палиативните грижи за нашите болни, мога отговорно да твърдя, че сме огромни длъжници и проблемът остава нерешен от десетилетия.

Ако МЗ направи централизиран търг, който да е с добре премислени условия, правилна регулация, съобразени цени и начини на доставки, както и своевременност на същите, това също може да е вариант за намаляване липси на абсолютно необходими медикаменти в ежедневната онкологична практика.

- Какъв е вариантът за пациентите сега, когато няма някои базови лекарства?

- Единственият вариант е внос по Наредба 10, като разходите са за сметка на болницата или пациентите, ако те отиват да си ги вземат. Имаше периоди, когато болните успяваха да си осигурят лекарствата от съседни държави, но сега и това е трудно, страните осигуряват собствения контингент болни.

- Има ли увеличаване на хората с онкологични заболявания и подмладяване на диагнозата?

- Да, както в цял свят. Това се дължи на много причини - фамилност, генетични фактори, вредности. Няма някаква определена причина, която да фиксираме и да обвиним, че е причина, за да се подмладяват туморите. Но развитите страни, които имат скринингови програми, когато видяха, че се подмладява рака на дебелото черво, взеха решение скринингът да не започва не от 50-тата година, а от 45-та година.

- Има ли някакво движение с изграждането на раковия регистър?

- Не, за съжаление. Опитахме се да направим една група, която трябваше да работи върху този регистър, но според мен има нещо, което не се разбира - не е работа на онколозите да подават данните в него. Нека се наемат експерти, които разбират от това, онколозите нямат възможност и компетентност да вършат тази дейност.

- Какво очаквате от новата коалиция в областта на онкологията?

- Да не губим повече време, да се организираме и да вземем спешни мерки за изпълнение на Националния раков план. Това трябва да се превърне в Национална политика, а не стихийни дейности на самозвани групи, застанали зад гръмки структури без съдържание. Защото, ако изпуснем и този влак, вече няма друг. Това беше начин да вземем средства и за обучение, и за дейности, и за скринингови програми- всичко това ни се изплъзва и страната отново ще се цитира като единствената в Европейския съюз с увеличаване на смъртността от онкологични заболявания, както и страната с липсващи скринингови програми!