Лица

Диабетът като учител за живота

29-09-2017 08:30
В момента, в който задраскаме думата „страх”, всичко се подрежда, казва майката на малкия Денис
Снимка: Гергана Змийчарова
Диабетът като учител за живота
Слава
Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com
Диабетът е едно от най-социално значимите заболявания на нашето съвремие. Едва ли има семейство, в което поне един негов член да не е бил засегнат от този проблем. Благодарение на напредъка в медицината и грижите на специалистите, животът на хората с диабет е пълноценен. Тази година Световният ден за борба с диабета – 14 ноември, е посветен на жените и правото им на щастливо бъдеще. Затова clinica.bg реши да ви разкаже повече за тях – специалистите по ендокринология, които дават шанса за живот, за медицинските сестри, които им помагат, за майките, сестрите и съпругите с диабет, които посрещат всеки нов ден, смело опитомили това състояние. Продължаваме нашата поредица с историята на Доротея Луканова, която вече трета година всеотдайно се грижи за своя син с диабет. На 15 септември 7-годишният Денис за първи път прекрачи прага на класната стая, а контролът на диабета е най-обикновена част от ежедневието.

„Колкото по-бързо приемете факта, че диабетът е част от вашето семейство и продължите да живеете живота си така, както сте го живели досега, толкова по-лесно и по-щастливо ще живеете занапред”. Това е фразата, която буквално спасява Доротея Луканова в първите месеци, след като разбира, че 4-годишният й син е с диабет. Чува я от медицинската сестра в отделението, докато още е в шок от поставената диагноза. Тогава не успява да долови скрития смисъл, но се подсеща за думите в най-трудния за нея период – когато трябва не само

 

да свикне с „новия член на семейството”,

 

но и да се научи да го контролира. За нейна най-голяма изненада обаче, вместо фатално да преобърне живота й, диабетът се превръща в неин учител. Помага й да „прогледне” за истински важните неща и да „изкове” онази положителна житейска философия, която спасява от страха.     



„Част от процеса по приемане на диабета в семейството е да не го възприемаме за болест. Да, той действително е заболяване, но когато се справяш добре и когато държиш нещата под контрол, той спокойно може да бъде наречен „специфично състояние". Синът ни е абсолютно здрав, води пълноценен живот, а най-важното е, че е щастлив", споделя Доротея.

„Разбрахме, че Денис е с диабет точно преди три години през ноември – само няколко дни преди Световния ден за борба с диабет. Оказва се, че този месец от годината е доста пиков, заради появата на повече вируси, които способстват за отключването на диабета”, разказва Доротея.  

Първите симптоми, които фокусират вниманието й върху детето, са

 

засилване на жаждата и чести посещения в тоалетната.

 

В самото начало забелязва промените само вечер и през нощта, след като Денис е прекарал целия си ден в детската градина. Отдава ги на това, че може да не е пил достатъчно вода през деня и затова си наваксва вечер. В първия почивен ден след работната седмица обаче разбира, че проблемът е целодневен. Споделя го със семейната зъболекарка и именно тя светва „червената лампа” за вероятната диагноза. След няколко дни по неин съвет Доротея и Денис пускат изследвания, за да проверят нивата на кръвната му захар. „Цели три дни водих психологическа борба, за да приема, че диагнозата може да се потвърди, и прочетох в интернет всичко за диабет Тип 1. В деня преди да направим изследванията

 

синът ми се оплака, че се изморява

и това беше третият симптом, който завърши картината. Резултатите бяха 18 ммол/л. кръвна захар на гладно, при норма от 6 ммол/л. След консултация с неговия педиатър постъпихме в отделението и там вече ни съобщиха диагнозата. Вечерта стойностите стигнаха до 34 ммол/л., но слава Богу нямаше никакви животозастрашаващи ситуации. Даже лекарите ни похвалиха, че рано сме постъпили, а детето беше в много добра кондиция, въпреки високите нива на кръвна захар”, споделя историята си Доротея.

След болницата борбата с диабета продължава у дома. Всички родители напускат отделението, след като са издържали тест за придобити знания. Лекарите и сестрите на практика ги обучават как да контролилат състоянието на децата си, когато наблизо няма да има доктор. „Бях уплашена, разбира се, но не си позволих да загубя почва под краката си. Лекарите ми обясниха, че ще имам достатъчно време да се отдам на емоцията, но докато съм със сина си не бива да показвам страх и шок, за да не плаша него самия. В един момент  наистина изплаках болката си, минах по своя път и продължих смело напред. Приела съм, че по

 

24 часа на ден, 7 дни в седмицата съм родител на дете с диабет”,

казва Доротея Луканова. Тази година 7-годишният Денис е първокласник и за голям късмет училището е точно на 2 минути от дома му. Преподавателите му са изключително съпричастни и заедно с майка му са екип, който го обгрижва ежедневно, без това да се отразява на учебния процес. Всяка сутрин Денис става в 7:30 и има 15 минути за обличане и тоалет, защото в 7:45 се поставя първата доза инсулин, след което трябва да закуси. „Специално съм подбрала този час, защото два часа по-късно в 9:45, когато е голямото междучасие, трябва да се измери кръвната захар и да се направи една малка закуска, без инсулин”, допълва майка му. Следващата доза е в 12:30, преди да обядва, а в 14: 30 отново се прави контролно замерване. Училището свършва към 16:30 и часовете до вечеря са посветени на почивка, игри и писане на домашни. Сяда се на масата към 19:30, а приготвянето за сън е около 21:30, отново с контролните замервания. „Резултатите са добри и адекватни, когато се правят 8 пъти в денонощието. Едно от изверванията е между 2 и 3 часа през нощта. Случва се понякога да настъпи спад, а е хубаво такива състояния да се овладяват, особено, когато човек спи.

 

Трудно е наистина, но не е невъзможно за постигане,

 



„Животът с диабет е каляване на характера и силата на духа. Трябва да свикнем, че го има, но без да му позволяваме да задава параметрите на живота ни. Като саксия с цвете, която всеки ден трябва да поливаш". Снимка: Гергана Змийчарова. 

защото е въпрос на организация”, категорична е Доротея.

Едно от нещата, които са забранени на децата с диабет, е да ядат непрекъснато, както го правят много от връстниците им. Но според Доротея този минус веднага се превръща в плюс щом родителите осъзнаят, че децата им се хранят здравословно.  „Заради диабета моето дете има много адекватна диета в съвременния смисъл на представата за здравословно хранене. Дори той самият вече го осъзнава, защото често ме пита: „Аз като имам диабет се храня мното по-добре от всички останали, нали?!”. И това е така, защото когато един човек постоянно яде, той вреди безугледно на своя организъм. И последствията винаги се проявяват рано или късно”, категорична е Доротея.

Най-трудният момент от ежедневната борба с диабета за нея обаче не е рутината. Страховете се завръщат с пълна сила в края на миналата година, когато тестовете на Денис регистрират промени в кръвната захар, без ясна причина за това. „Понякога състоянието се дължи на липсата на достатъчно опит в контролирането на показателите, но когато те се задържат твърде дълго извън нормата, по всяка вероятност има проблем с назначената терапия", уточнява Доротея. Тогава обикновено идва времето и за взимане на важни решения, на които всеки пациент има право. В случая на Денис това е

 

 

смяна на лекуващия ендокринолог.

На семейството се налага да направи нов избор през февруари тази година, а родителите се доверяват на младия специалист д-р Георги Русков. Практиката му е извън София и обслужва три региона в Югозападна България - Разлог, Гоце Делчев и Банско, но това не му пречи всеки ден да се запознава с кръвните показатели на Денис и да приложи индивидуален подход, за да стабилизира трайно състоянието му. „Една схема е валидна при един човек, но при друг може да се окаже крайно неподходяща, защото всеки организъм е различен и отговорът на тялото на каквато и да е медицинска терапия е строго индивидуален. След период от два месеца преразглеждане на лечението, обсъждане и уточняване на подходящите дози инсулин, стабилизиране на калориите при храненето, качественият ежедневен контрол на кръвните захари от ендокринолога ни, резултатите са вече положителни в дългосрочен план", завършва майката на Денис. 

Другият труден момент за Доротея е, когато се налага да напусне работа, за да поеме грижите за Денис. Тя е филолог по образование и през последните години прави опити да си намери работа като учител по български език и литература на ученици от 5 до 12 клас. В близките до тях училища обаче няма свободни места. Затова Доротея се отдава на писането и на участието в различни

 

благотворителни каузи, свързани с диабета.

 

Миналата година, заедно със съпруга си, издават сборник разкази в подкрепа на децата с диабет, който подаряват на отделението, в което за първи път чуват диагнозата на сина си. Книжката става реалност благодарение на подкрепата на фармацевтичната компания "Ново Нордиск". Тя съдържа 35 спомени от детството на общо 34 автора, за да вдъхне увереност на малчуганите в болницата. Тази година семейството ще направи ново дарение - съвременни средства за проверка и контрол на нивата на кръвната захар, които щадят детските пръстчета от обождане. „Тъй като отделението не може да си ги позволи, решихме да им окажем подкрепа”, допълва Доротея.



Една от големите гордости на Доротея е сборникът с разкази в подкрепа на децата с диабет. Книжката става реалност с подкрепата и на фармацевтичната компания "Ново Нордиск".

 „След като преодоляхме всички страхове и се срещнахме с няколко човека, които живеят съвсем нормално с диабет, без това да определя начина им на живот, разбрахме, че диабетът е голям учител. Нас ни научи, че животът е прекрасен и че как ще го живеем зависи изключително и само от нас. Разбрахме, че има дребни неща, на които не трябва да обръщаме внимание, а трябва да държим важните неща до себе си. Всички дреболии, които досега са се опитвали да ни спъват, вече не съществуват. Защото няма смисъл човек да хаби енергия, заради тях”, споделя философията си Доротея.  

И щедро раздава наученото: „Горе главата! Няма нищо страшно!

 

Страшните неща са само в главите ни.

 

И в момента, в който задраскаме думата „страх”, всичко се подрежда. Нужни са само малко повече време и усилия. Трябват също много усмивки, много щастие, но наистина трябва и смелост. Но това са абсолютно постижими неща и вярвам, че всички, на които се наложи, ще се справят с лекота”.

Потвърждението е в успехите, които очакват малкия Денис. Още от следващия месец той тръгва на уроци по плуване, защото обича водата. Веднъж седмично ще развива и творческите си способности, защото се увлича по рисуването и приложните изкуства. Творбите му сега са от пластелин и по латекса вкъщи, но родителите му дават пълна свобода да се развива. Защото знаят, че какъвто и професионален път да избере занапред, ще бъде щастлив, дори с диабет.  


От пеенето до аутопсионната зала

От пеенето до аутопсионната зала

Д-р Стефани Шкетиева избира за своя съдба съдебната медицина, запленили я описаните случаи от проф. Стойчо Раданов
Зъболекарят от България, който превзе света

Зъболекарят от България, който превзе света

Новоизбраният президент на Световната дентална федерация д-р Николай Шарков встъпва в длъжност след 2 години, каквато е англосаксонската система
Лекарят изобретател

Лекарят изобретател

За мен смисълът на живота е да бъдеш добър човек, да помагаш и да не се озлобяваш, казва д-р Йордан Спирдонов

Да ти дойде доктор на крака в село

Да ти дойде доктор на крака в село

Лекар и парамедик обхождат като доброволци самотни старци, сънародници в Англия купуват ЕГК, глюкомери храна за хората
Лекарят, който отказа да е депутат

Лекарят, който отказа да е депутат

В работата си акад. Григор Горчев залага на екипността, в семейството на толерантността и взаимните отстъпки
Най-младият член-кореспондент на БАН

Най-младият член-кореспондент на БАН

Проф. Николай Габровски има над 5000 операции зад гърба си, изключителен опит и голямо желание пак да кара колело
Венчана за науката

Венчана за науката

Проф. Радка Аргирова – човекът, който разконспирира мистерията на ХИВ, стана обект на интерес дори от Държавна сигурност
Пантата, който избра да е хирург

Пантата, който избра да е хирург

След култовата роля във филма „Войната на таралежите" и снимки с Ламбо, д-р Борил Петров не съжалява за отказа си да стане актьор
Доктор Миро

Доктор Миро

Д-р Мирослав Ангелов афишира, че е ром, за да амбицира повече девойки и младежи от етноса да поемат по пътя на науката
Мечта за сърце

Мечта за сърце

Трябва да има донорска карта, с която всеки човек да упоменава, ако иска да дари органите си, за да се избегне говоренето с близките, казва Марияна Резова
1 2 3 4 5 ... 22 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Смятате ли, че частни инвеститорски интереси застрашават Националната детска болница?

Юни 2024 Предишен Следващ