Имаме проблем с базовите онкологични терапии

Около 15 медикамента в последната половин година регулярно изчезват от българския пазар, което прави лечението изключително трудно, казва д-р Радослав Мангалджиев

- Имаме проблем с базовите медикаменти, които са основни за химиотерапията, те са генереци. Проблем с иновативните медикаменти няма, тъй като те са под патент и реимбурсацията там работи на различен принцип. Основният проблем, който имаме, е с генеричните медикаменти за базова химиотерапия, това е един набор от около 15 медикамента, които в последната половин година регулярно изчезват от българския пазар поради най-различни причини - производствени, невъзможност за доставка, дерегистрация от производителите им. Всичко това прави изпълнението на стандартните схеми за лечение изключително трудно, защото терапевтичните схеми изискват приложение в определена доза и последователност в първи, осми, 15-ти и 22-ри ден. Нарушаването на този ритъм на приложение компрометира лекарственото лечение.

От друга страна ние не можем да изпълним терапевтичния режим, когато от него липсват един или два от основните медикаменти. В някои случаи имаме възможност да заменяме липсващия медикамент с друг, например цисплатина може да се замени в някои случаи с карбоплатина, но в една голяма част от схемите нямаме подобна възможност, защото това не се допуска. Пациентите, които са с тумор на пикочния мехур или с холангиокарцином са с комбинации, в които няма как да заменим цисплатината с карбоплатина. В тях обаче има и гемцитабин, който напоследък също липсва и няма как да проведем пълноценно лечение. Това е един от многото примери, в които липсват базови медикаменти - цисплатина, гемцитабин, доцитаксел, карбоплатина, етопозид. Миналата седмица при нас официално изчезна и абитерон, и не е ясно кога ще има доставка. Но това се случва регулярно с повечето базови медикаменти.

- Какво правите, когато изчезнат медикаментите, пациентите успяват ли да ги намерят сами?

- Чисто регулаторно, ние не можем да прилагаме в терапевтичния режим лекарства, които са доставени по неясен път. Тоест, няма как пациентът да си купи медикамента отнякъде и ние да го включим в лечението му, защото не можем да бъдем сигурни откъде е закупен, как е съхраняван, дали няма да пострада здравето на пациента. От друга страна, ако този медикамент не е осигурен по договора на лечебното заведение със съответната фирма, здравната каса няма как да го заплати, а тогава няма как да заплати и дейността по приложението му. Така че вариантът пациентът да си закупува медикамент, и да го предоставя в болницата, не работи. От друга страна, ако по някакъв друг механизъм, като Наредба 10, има възможност за внос на нерегистрирани лекарствени продукти, те могат да бъдат закупени от лечебното заведение, но отново няма да бъдат заплатени от НЗОК, тъй като не са в техните регистри - нямат съответния код и разрешение за търговия в България. Тоест, те отново остават за сметка на болницата и пациента. Но и в единия, и в другия случай пациентът е от губещата страна.

- При някои от INN-те, които визирате, има само един вносител, но при други са повече, защо и там се получава проблем с доставките?

- Аз не съм много добре запознат с доставките на всички медикаменти, но по принцип това, че има регистрирани няколко медикамента, не означава, че има наличности в България. В повечето случаи това означава, че те са регистрирани, но наличности от тях не се поддържат. Още повече, че в общинските и държавните лечебни заведения действа процедурата по ЗОП, тоест извън договорите по нея, ние нямаме право да купуваме от друг дистрибутор освен, ако не прекратим договора с този, който е спечелил съответната позиция и не обявим нова процедура, което отнема минимум 45-50 дни. От друга страна има разлика и в цените, защото тези медикаменти, които са останали извън договора по тръжната процедура са на по-висока цена, а ние трябва да се съобразяваме и със среднопретеглените цени, които също задават някаква рамка. Тоест, ние трябва да се вместим между среднопретеглената цена по НЗОК и тази по ЗОП, така че да не ги надвишаваме.

- Какво е решението, така че базовите лекарства да спрат да изчезват, защото те са най-добрият вариант за обществото?

- Те са не само най-добрият вариант, те нямат алтернатива, тъй като колкото и да отиваме към иновативна терапия - таргетна, имунотерпаия, винаги в комбинираните режими има и базови медикаменти. За мен трябва да се промени лекарствената политика, която се води в момента. Сега тя е ориентирана около най-ниската цена, без значение какъв е статутът на медикамента - дали става дума за лекарство сирак или за единствен представител на базова терапия, институциите гледат само натискането на цената. В един определен момент заради това, че остава медикаментът с най-ниска цена, а там винаги има риск производителят да не успее да произведе достатъчно количества, се случват тези ситуации с липсите. Защото останалите генерици, когато са с по-висока цена, остават без пазар една-две години и се дерегистрират накрая от позитивната листа.

- Тоест, ако най-ниската цена е добър вариант за скъпите терапии, трябва да помислим за различен вариант при най-евтините, така ли?

- Когато става дума за генерични медикаменти, държавата трябва да направи някаква защитна цена или позиция, която да гарантира наличности. Или другият вариант е, когато се регистрира лекарство с по-ниска цена, да има някакъв механизъм, който да задължи компанията да осигури количества или поне сериозни санкции, ако не го направи. Когато ние в болницата правим тръжната процедура, задължително искаме от производителя гаранция, че ще осигури необходимите количества на цената, която е дал, за цялото време на договора. Тоест, ако договорът е за една година, фирмата трябва да гарантира, че ще има за цялото време доставки на обявената цена, ако нещо не се изпълни, тя търпи парична санкция, но за съжаление нашата загуба пак е по-голяма - липсата на лекарство и възможността за лечение. Затова за мен най-добрият вариант би бил централизираната процедура за осигуряването на лекарствата, дали от МЗ, дали от НЗОК. Но без подобна устойчивост, нищо доброи не ни чака.

- Така е, но централизираният търг на МЗ цикли вече поредна година, защо според вас се случва това?

- Най-добрият вариант, когато става за лечение на онкологично болни, това е да се осигуряват медикаменти по централизирана процедура, защото възможностите на държавата са много по-големи от тези на всяко отделно лечебно заведение.

Но, когато създаваш законодателство, то трябва да бъде правено от компетентни хора с адекватна експертиза в областта, а не да се създава нормативен документ, който след това се обжалва и лесно пада в съда . Както се случва и сега, централизираната процедурата не върви, защото някой с интерес , непрекъснато обжалава.. Може да се намери механизъм, по който това да се реши, дори и с не толкова демократични мерки, защото демокрацията в България е равна на „ свободия".