Коментар

Инсултите с 20% по-малко за осем години

21-01-2025 15:14

Съществуват още лостове, които ще доведат до намаляване на тежестта и дългосрочните последици от него, проф. Димитър Масларов

Clinica.bg

press@clinica.bg

България - домакин на годишната среща на националните координатори на Европейския план за борба с инсулта. Предвид редица нови ръководства той ще претърпи актуализация. Какво се случи у нас от създаването на националния ни план през 2024 г. досега, каква е честотата на исхемичните инсулти и на какво трябва да наблегнат здравните власти. По тези въпроси говори проф. Димитър Масларов. Той е началник на Клиника по неврология към Първа МБАЛ-София и национален координатор за нашата страна на Европейския план за борба с инсулта.

Напредъкът на страната през изминалата година. Ние, невролозите сме убедени, че около 80 % от инсултите са предотвратими и лечими. Мерките за първична профилактика могат да помогнат за облекчаване на тежестта върху здравната система на България.

Данните, които се публикуват

в Европа по отношение на заболеваемостта и смъртността, са различни. Мога да кажа за България, че от 2016 г. насам статистиката на НЗОК показва намаление на исхемичните инсулти с около 20%, което е съществено постижение. Това не означава, че не съществуват още възможни лостове, които да доведат до намаляване на тежестта им и дългосрочните последици.

Разбира се, каквото се прави

в тази насока не може по никакъв начин да бъде вършено от един човек или от една институция. Напротив, обединява усилията както на специалистите – невролози, образни диагностици, неврохирурзи, физиотерапевти, фармацевтичната индустрия, Министерстерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, други държавни органи и неправителствени организации. Тук е и ролята на пациентските организации.

Нашият национален план,

който Дружеството по неврология предложи в началото на 2024 г. , включва основните точки от Европейкия план за борба с инсулта. Той беше внесен в МЗ на 24 април миналата година и описва целия път на пациента – от първичната профилактика, лечението в острата фаза, вторичната профилактика, рехабилитацията и животът след инсулта. Тоест, в това отношение ние не се различаваме. Променят се обаче и европейските ръководства и ние ще трябва да осъвременим този план.

Ключово постижение през 2024-та

е създаването на самият този план и внасянето му в МЗ, актуализирането на националния консенсус, в който се въвеждат нови техники и медикаменти. В него се обръща особено внимание на неврорехабилитацията и не на последно място е удължаването на срока на лечение на пациентите с исхемичен инсулт в рамките на клиничната пътека. Тук искам да обърна внимание и на неврорехабилитацията, затова включихме и нея в националния консенсус.

В крайна сметка не е въпрос само

на брой тромболизирани пациенти, а на изхода от това тромболизитично лечение, както и на интнервенционалното след това. Таргетът, поставен от Европейската организация за мозъчни инсулти е до 2030 г. да се достигне, в рамките на континента, 15% от пациентите да бъдат тромболизирани и 5%, ако се налага, да бъдат тромбоктемирани. В това отношение в България се направиха немалки усилия с подкрепата на държавата и на МЗ.

Сега се създават и нови

центрове за интервенционално лечение на мозъчния инсулт. Когато се говори в този широк план за него, винаги трябва да се започва от първичната порфилактика. Лечението на артериалната хипертония, на захарния диабет, на нездравословните навици и начин на живот са основните неща, водещи до развитието на инсулти. Не трябва да забравяме, че техният брой и честота увеличава и броя на деменциите.

Още по темата